Решение № 14 от 26.01.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Смолян, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИв.ов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИв.ов Гражданско дело № 20225400100076 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република Б. във вр. с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

Образувано е по искова молба на Г. М., гражданин на Република Ирландия /Г. М., според по-точната транскрипция на името по декларацията му за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗННД, л. 67, т. ІІІ от ДП № 63/20г. на НСС/, чрез адв. Д.У. и адв. П.М. срещу прокуратурата на РБълария, чрез главния прокурор на РБ. И.Г., с която се претендират сумите от 27 000лв., частичен иск от 48 733 евро имуществени вреди и 27 000лв. частичен иск от 70 000лв., неимуществени вреди, причинени от неефективно и забавено разследване на престъпление, вследствие на което бил ограничен достъпът му до съд за защита на накърнените му плава, в нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Твърди се в молбата, че на 28.02.2006г. между П. Д. ООД и ищеца Г.М. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който дружеството се задължило да построи със собствени сили и средства и да прехвърли на купувача-ищец апартамент № 3, в комплекс Ф. Н.

3, к.к.П., на ниво + 2-ри етаж и на + 3-ти етаж, състоящ се от стая с 1 обособени в нея кухненски кът, трапезария и холово пространство, спалня с баня и тоалетна, тераса, със застроена площ от 50.88кв.м., ведно с 9.01 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята в завършен вид.

Според чл. 2 от договора, продавачът се задължил да построи и продаде на купувача имота, при спазване на условията и реда за държавно приемане и разрешаване на ползването, съобразно действащото законодателство. Според чл. 3 от договора, продажната цена била 49 110 евро без ДДС. Приемането на владението от страна на купувача ставало писмено /чл.5/, като за целта продавачът изпращал на купувача писмена покана с обратна разписка за приемане на имота, в която се давал срок от 7 до 14 дни да се приеме обекта. В случай, че купувачът не се явял в този срок се считало, че бил приел владението. В договора било уговорено, че продавачът трябвало да предаде на купувача имота с приемо-предавателен протокол в деня на подписване на нотариалния акт. Приемането можело да стане и неприсъствено, според чл. 5, ал. 2 от договора. В чл. 11 от договора било уговорено, че продавачът не отговарял за забава, ако тя се дължала на факти, които не зависели от него, от актове на администрацията и от други обстоятелства, за които продавачът нямал вина.

В ал. 3 на чл. 11 страните уговорили, че продавачът трябвало да уведоми купувача писмено за тези обстоятелства. Според чл. 14, договорът имал действие до сключването на окончателен договор във форма на нотариален акт и приемане на имота с двустранен приемо-предавателен протокол. Записано било още, че за валидно връчени се считали съобщенията, изпратени на адресите, посочени в самия договор, а в случай, че страната променяла адреса си, без да е уведомила писмено другата страна, съобщенията се считали за валидно връчени. В чл. 16 били посочени адресите за кореспонденция, като за купувача бил посочен адрес в Ирландия и телефон за връзка. Предварителният договор обвързвал страните с произтичащите от него права и задължения. Представител на П. Д. ООД в Ирландия, М.У., оказал съдействие за сключване на предварителния договор.

Твърди се в молбата, че в изпълнение на задълженията си по предварителния договор ищецът извършил следните плащания: на 16.05.2006г. - 14 733 евро; на 14.11.2006г. - 10 000 евро; на 19.01.2007г. -10 2

000 евро; на 22.01.2007г. - 10 000 евро и на 11.03.2007 г. - 4 000 евро, които плащания били установени по воденото досъдебното производство.

Ищецът поддържа, че през 2008г. му било обещано от Н.К., един от управителите и съдружник в П. Д. ООД, че имотът щял да му бъде прехвърлен и в тази връзка пристигнал в Б..

В периода 2008г. – 2014г. ищецът настоявал да се сдобие с нотариален акт за апартамента, но това не се случило. К. не бил споменавал, че иска да му върне парите и да се откаже от договора.

Твърди се в молбата, че през м. март 2014г. ищецът получил покана за среща с представители на дружеството във връзка с прехвърляне на собствеността, поради което пристигнал в Б.. Срещата с представителите на П. Д. ООД – Н.К., К.У. и В.Кр., се състояла на 14.03.14г., като представители на фирмата му обяснили, че следва да плати още хиляди евро за поддръжка на апартамента, за да бъде прехвърлен на негово име. На срещата никой от присъстващите не споменал, че апартаментът вече не бил собственост на дружеството.

Твърди се в молбата, че по подадена от ищеца жалба през 2014г. било образувано ДП № 2/2015г. на Окръжен следствен отдел /ОСлО/ при ОПСмолян, по което производство били предприети процесуални действия – разпити на свидетели, назначаване на експертизи и др. Били правени множество опити за спиране на производството, но те не били успешни.

Разследването вървяло бавно и било протакано без законова причина в продължение на шест години, според ищеца при ясни факти и обстоятелства, даващи възможност на прокуратурата за повдигане на конкретни обвинения срещу конкретни лица.

На следващо място, в молбата /ИМ/ се цитира определение № 80/06.02.18г. по ЧНД № 59/18г на РС-Смолян, което било по идентично досъдебно производство, касаещо пострадал друг ирландски гражданин Фр.

М. Определението № 80/06.02.18г. било протестирано и потвърдено с определение № 941/09.08.18г. по ВНЧД №14/2018г. на ОС-Смолян, като приетото от съда в посочените определения било пряко относимо и приложимо и към досъдебното производство, образувано по жалба на ищеца, тъй като и двата случая били идентични.

Твърди се в молбата, че по воденото досъдебно производство ищецът 3 като пострадал от престъпление бил активна страна, но протакането на разследването и необоснованото му забавяне в ОСлО – Смолян го мотивирало да изпрати на 31.07.20г. уведомление-молба до главния прокурор на РБ., с която било направено искане досъдебното производство да бъде прехвърлено на Национална следствена служба /НСС/, с цел приключването му в разумен срок и преди изтичане на давността за наказателно преследване.

Молбата била уважена и производството било прехвърлено на НСС, като производството било преобразувано в ДП № 63/20г. на НСлС-София.

Твърди се още, че на 04.03.21г. било издадено постановление за прекратяване на наказателното производство, като погасено по давност.

Постановлението било обжалвано от ищеца, но с определение № 46/08.04.21г. по ЧНД № 191/21г. на РС-Смолян било потвърдено. Последното било обжалвано пред ОС-Смолян и с определение № 42/14.05.21г. по ВЧНД №61/21г. на същия съд, обжалваното определение, а с това и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, отново било потвърдено.

Твърди се в молбата, че с тези си бездействия прокуратурата причинила имуществени вреди на ищеца в размер на 48 733евро, която сума представлявала заплатената от него по предварителния договор цена на описания по-горе апартамент. Вредата била изцяло доказана, а размерът й бил установен от приложените по досъдебното производство документи.

Според ищеца, необосновано дългото протичане на разследването – повече от шест години, доказвало, че прокуратурата не била изпълнила задължението си по чл. 22, ал. 2 НПК, т.е. да осигури провеждането на ефективно разследване в предвидените срокове. На следващо място, досъдебното производство освен необосновано дълго протакано, било водено и неадекватно – при ясни факти и обстоятелства, посочени от РС-Смолян и ОС-Смолян в определенията по ЧНД №59/18г. на РС-Смолян и ВЧНД №14/18г. на ОС-Смолян, които следвало да се установят при разследването, както и по отношение на точно определени лица, да се води разследване срещу неизвестен извършител, което да се прекрати поради изтичане на давността в хода на разследването, било явно нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Освен посочените имуществени вреди, ищецът Г.М. бил претърпял и 4 неимуществени вреди, които предявява в размер на 27 000лв., частичен иск от 70 000лв.. Те се изразявали в чувство на страх и безпокойство, че е изгубил спестяванията си, които били в голям размер и чрез които извършил всички плащания на цената по предварителния договор и нямало да може да възстанови, а и нямало да получи собственост срещу тях; чувство на незащитеност от извършеното престъпление; чувство за липса на справедливост и безнаказаност на извършителите на престъплението и незачитане както на националното законодателство, така и на европейското право; стрес и негативни емоции; липса на доверие в прокуратурата, като компетентен разследващ орган; липсата на доверие в Б., като правова държава.

В заключение, моли съда да постанови решение, с което да осъди прокуратурата на РБ. да му заплати сумата от 27 000лв., частичен иск от 48 733евро, представляващи претърпени имуществени вреди, и сумата от 27 000лв., частичен иск от 70 000лв., представляващи неимуществени вреди от прекратяване на ДП №63/20г. на НСС-София.

В срок е постъпил отговор от ответника, прокуратурата на Република Б., чрез юриск. М.Станоева.

Ответникът счита, че искът следвало да се квалифицира по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото в исковата молба многократно било посочено, че търпените вреди били вследствие неоправдано бездействие, изразяващо се в забавяне и протакане на разследването, необосновано дългото протичане на същото, неприключването му в разумен срок. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ предоставяла самостоятелен ред, по който всеки гражданин можел да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Според втората алинея на чл.

8 ЗОДОВ, абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ била изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на гл. ІІІ „а“ на ЗСВ, по която нямало постигнато споразумение. В случая, по делото липсвали данни да е изпълнено това изискване.

Доколкото ищецът основавал исковете си на бездействие на прокуратурата, довело до изтичане на предвидената в закона давност за 5 процесното престъпление, и административната процедура по гл.ІІІ „а“ от ЗСВ не била изчерпана, иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ се явявал недопустим.

Следвало да се има предвид, че посочената с уточняващата молба на ищеца съдебна практика била относима, но направените въз основа на нея изводи за неприложимост на ЗОДОВ по отношение на ищеца и на предявените от него искове, били абсолютно неправилни. Посоченото в цитираните съдебни актове било именно в подкрепа на изложената от ответника теза за правна квалификация на исковете по ЗОДОВ и недопустимостта на същите, поради неизчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. ІІІ „а“ от ЗСВ.

Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ имала действие от датата на влизането й в сила /ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г./. От влизането й в сила занапред по заварени висящи наказателни производства обезщетението за вреди от забавени процесуални действия, можело да се търси само по реда на ЗОДОВ. В случая постановлението за прекратяване на досъдебното производство било влязло в сила на 14.05.2021г. с постановяване на окончателното решение по инстанционен контрол, с оглед на което единствено приложима правна квалификация на предявения иск за вреди от забавени действия на правозащитния орган, била нормата на чл. 2б от ЗОДОВ.

В допълнение към изложените доводи за недопустимост на исковата молба, ответникът излага следните съображения за неоснователността на същата.

На първо място, ищецът претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от бездействието на прокуратурата на Република Б., изразяващо се в „неадекватно водене на разследването, неповдигане на обвинение/обвинения/ и неприключване на разследването в разумен срок“, като същият квалифицирал исковите си претенции по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД.