Определение № 197 от 18.02.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Габрово, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500117 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение № 1717/10.12.2024 г. постановено по гр.д. № 1907/2024 г. по описа на Районен съд- Габрово е отхвърлена молбата на жалбоподателката В. Н. И. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по делото, като неоснователна и недоказана, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищцата по делото. В частната жалба се твърди, че неправилно и незаконосъобразно било възприето от първоинстанционният съд, че размера на дължимата държавна такса не е висок и ищецът би могъл да го плати.

В настоящия случай преценката на първоинстанционният съд досежно социалния статус на жалбоподателя, получаваният от него доход, необходимите разходи за живот, кредитната задльжнялост, липсата на имущество, както и множеството дела, по които е страна и следва да плати държавна такса, депозити за ССЕ, както и изводът на първоинстанционният съд, че страната не е декларирала, че плаща ежемесечно вноските по всеки един от кредити били неправилни. Неправилно първоинстанционният съд извършил преценка, като счел за релевантно обстоятелството, че жалбоподателката следва да заплаща всеки месец вноските по бързите кредити, но не бил отчел обстоятелството, че след приспадане на месечен наем и консумативи като ток, вода и т.н на същата оставала сума за месечна издръжка в размер на 1 200,00 лв. за храна и погасяване на вноски, които същата не можела да покрие дори частично. В случая първоинстанционният съд препятствал достъпа до правосъдие на ищцата, поради невъзможността да заплати дължимите държавни такси, което в случая било отказ от правосъдие. Атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие практиката на ВКС, в която било прието, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, 1 семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Въззивният съд, счита че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява основателна.

Производството по гр.д. № 1907/2024 г. по описа на Районен съд- Габрово е образувано по подадена от В. Н. И. искова молба срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с правно основание чл. 26 от ЗЗД -за прогласяване нищожност на договор за кредит № 954494.

С разпореждане № 2468 от 13.11.2024 г., първоинстанционния съд е оставил исковата молба без движение и е разпоредил да се внесе държавна такса в размер на 383,76 лв. С молба от 10.12.2024 г., ищцата е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и моли да бъде освободена от държавна такса.

С обжалвания акт, първоинстанционният съд приел, че от представената декларация е видно, че ищцата получава доходи в размер на 2 500,00 лв., поради което същата разполага със средства, които да позволяват заплащането на държавна такса и разноски за производството, поради което е оставил без уважение молбата.

Въззивният съд намира следното:

В. Н. И. е подала пред Габровски районен съд искова молба срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с която претендира да бъде прогласен за нищожен Договор за кредит № 954494.

Цената на иска е 9594,00 лв. Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д. № 1907/2024 г. по описа на ГРС.

Депозирана е молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, към която е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. В декларацията си ищцата е посочила, че получава трудово възнаграждение в размер на 2 500,00 лв., не притежава недвижими имоти, МПС, не притежава акции, облигации. Декларирала е, че заплаща месечен наем в размер на 850,00 лв. и консумативи около 450,00 лв. Дължала заплащане на ежемесечни вноски към бързи кредити в общ размер на 4 000,00 лв., като общия размер на задълженията й за бързи кредити и банки възлизал на 25 000,00 лв.

Трайно установена е практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на Директива 93/13, въвеждаща засилена потребителска защита, съгласно която националното право и съдилищата следва да предоставят на потребителите адекватни правни средства за защита на техните права срещу неравноправни клаузи, като пред възможността клаузите по потребителски договор да бъдат обявени за неравноправни не следва да се създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да получи ефективна защита на правото – в този смисъл е решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, което разглежда въпросът за разпределението на тежестта за разноски по потребителски спорове, както и Определение № 1911/08.07.2024 г. по ч.т.д. № 870/2024г. І т.о. на ВКС, Определение № 814/18.10.2023 г. по т.д. № 1627/2023 г. ІІ т.о. на ВКС, Определение № 202/31.01.2024 г. по т.д.№ 166/2024 г. І т.о. на ВКС и др.

При така декларираните данни за имущественото състояние на ищцата се установява, че към момента не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството по гр.д. № 1907/2024 г. държавна такса по така предявения иск, предвид декларирания месечен доход и задълженията към кредитни институции като месечни вноски, съотношението между които показва, че доходите са недостатъчни за покриване на месечните разходи.

2

С оглед на това молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото следва да бъде уважена.

Във връзка с горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1717/10.12.2024 г. постановено по гр.д. № 1907/2024 г. по описа на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлена молбата на В. Н. И. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д. № 1896/2024 г. на Районен съд - Габрово, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна и недоказана, вместо което постанови:

ОСВОБОЖДАВА ищцата В. Н. И., с ЕГН ********** от гр. *** от внасяне на държавна такса по гр.д. № 1907/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3