Разпореждане № 567 от 15.06.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 567 гр. Разград, 15.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело частен характер № 20263330200209 по описа за 2026 година След като се запознах с тъжбата депозирана от П. Н. П. от гр. Р. срещу Р.

М. Х. от с. Д., обл. Разград за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, намирам че същата тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 и ал.3 от НПК.

Въпреки дадения от съда на тъжителя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите й, то тези нередовности не са отстранени в постъпилото уточнение на тъжбата. Според тъжбата обвиняемата /непълнолетна/ била обидила тъжителя, но тъжителят мислил, че автор на деянието била майката на обвиняемата и едва в съдебно заседание по друго дело, когато обвиняемата Р. Х. била разпитана като свидетел, тъжителят бил разбрал, че автор на деянието е обвиняемата -тя заявила, че обидната реплика към тъжителя /“Абе ей, Лайно“/ била казана от нея, а не от майка й. На база на нейните показания тъжителят бил осъден по НЧХД №4**/2025г. на РРС за нанесена обида на майката на обвиняемата. Съдът по настоящото дело е приел, че деянието, което има предвид тъжителят не е описано конкретно и ясно и е дал срок за отстраняване на нередовностите на тъжбата. Такова уточнение е постъпило, но в същото всъщност нищо не се уточнява, а неяснотата се задълбочава тъжителят сочи, че бил чул женски глас /обидната реплика/ откъм мястото където били обвиняемата и майка й и мислейки, че майката на обвиняемата го обидила, едва в съдебното заседание по НЧХД №4**/2025г. на РРС разбрал от показанията на обвиняемата, че тя била изрекла обидната реплика, а не нейната майка. Крайният резултат от тъжбата и уточнението й е, че тъжителят така и не описва процесното деяние директно, като конкретно действие 1 именно на обвиняемата, извършено при определени обстоятелства. Вместо това тъжителят излага фактическото обвинение по един крайно индиректен начин - чрез твърдения за дочут глас и изводи направени на база последващи показания на обвиняемата като свидетел по НЧХД №4**/2025г. на РРС.

Очертаването на твърдени обстоятелства, които обстоятелства формират предмета на делото, не може да става на база на подобни индиректни описания, защото внася неяснота относно това какво конкретно поведение на обвиняемото лице се визира. Доколкото тъжителят твърди, че е наясно какво деяние е извършено спрямо него и също така твърди, че е наясно с автора на това деяние, то е следвало директно да опише твърдяното деяние като конкретно действие именно на обвиняемата, очертавайки обстоятелствата при които е извършено същото деяние. Вместо това, както се каза, в тъжбата твърдяното деяние се очертава по някакъв заобиколен път, без директно описание на същото, поради което и тъжбата не отговаря на нормативните изисквания.

Конкретната тъжба е подадена срещу непълнолетно лице /понастоящем на 15г./, което непълнолетно лице ще следва да разбере от текста на тъжбата какво конкретно деяние се твърди, че е извършило. При този вид на тъжбата и уточнението й обвиняемото лице не би могло да разбере какво всъщност му се вменява и не би могло да организира защитата си, защото всъщност не би било наясно срещу какво конкретно деяние следва да се защитава, при какви обстоятелства се твърди, че същото е извършено. От своя страна пък съдът не може да провери фактическите твърдения на тъжителя именно защото тези твърдения чертаят предмета на доказване по един косвен начин, вместо да се описва директно това, което се твърди, че е извършила обвиняемата. Поради всичко изложено съдът намира, че подадената тъжба е нередовна. На тъжителя е даден 7 – дневен срок за отстраняване нередовностите , но същият не е изпълнил тези указания. В постъпилото уточнение се съдържат същите неясноти. Поради изложеното съдът намира, че подадената тъжба не отговаря на условията на чл.81 от НПК, нередовностите й не са отстранени в дадения срок, поради което и на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК производството по делото следва да се прекрати.

Съдът намира, че е налице още едно основание за прекратяване на делото, а именно просрочие на тъжбата по смисъла на чл.84, ал.1 НК. По силата на посочения текст тъжбата следва да се подаде в 6-месечен срок от деня, в който 2 пострадалият узнае, че престъплението е извършено. В случая се твърди, че престъплението е извършено на 23.05.2025г., а тъжбата е подадена на 02.04.2026г., т.е. доста след изтичане на посочения 6-месечен срок. В тъжбата се сочи, че тъжителят първоначално мислел, че майката на тъжителката е отправила обида към него и той бил узнал действителния автор на твърдяната обида едва от заседанието на съда по НЧХД №4**/2025г. на РРС от 11.12.2025г.

На база на това се обуславя довод, че срокът за тъжителя следвало да тече от 11.12.2025г., а не от датата на която се твърди, че е извършено деянието - 23.05.2025г. Съдът не споделя този довод. Тъжителят, както сочи, е присъствал при извършване на деянието, лично е възприел твърдяната обида, както твърди в тъжбата, т.е. следвало е да подаде тъжбата си в 6-месечен срок от 23.05.2025г. Доводът на тъжителя, че тогава мислел, че автор на деянието е майката на тъжителката не променя този извод – тъжителят не е предявил тъжба и срещу майката на тъжителката в 6-месечния срок, а същият срок вече е бил изтекъл на 11.12.2025г., когато, според твърденията на тъжителя, той бил узнал реалния автор на обидата. Законовият срок за подаване на тъжба е изтекъл на 23.11.2025г. без тъжителят да подаде тъжба. Тъжителят, според изложеното в тъжбата, при всички случаи е бил наясно, че твърдяната обида изхожда било от обвиняемата, било от нейната майка, а той е познавал тези лица, т.е. не става дума за непознати на тъжителя лица, чиято самоличност той да узнава впоследствие. При това тъжителят е могъл да предяви тъжба в законовия срок и срещу тъжителката и майка й, ако е смятал че са виновни или срещу едната от тях, която е смятал за виновна, но вместо това до изтичане на срока на 23.11.2025г. тъжителят не е подал тъжба.

И вече впоследствие, след разпита на непълнолетната Р. Х. на 11.12.2025г.

/когато срокът вече бил изтекъл/, тъжителят решил, че има на разположение нов 6-месечен срок течащ от тази дата, понеже бил научил нещо допълнително от този разпит. Съдът, както се каза, не споделя този довод и приема, че законовият срок за тъжителя за подаване на тъжба е изтекъл на 23.11.2025г., с което това му право е преклудирано - тъжителят лично е възприел обидата, както твърди и е познавал лицата, които е могъл да смята за виновни, поради което и срокът за подаване на тъжба за него е започнал да тече именно на 23.05.2025г., а не от 11.12.2025г. Ето защо съдът приема, че правото на тъжителя да подаде тъжба срещу обвиняемата е преклудирано и тъжбата се явява недопустима, което също налага прекратяване на делото на 3 основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК във връзка с чл.81, ал.3 НПК.

Поради изложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

Прекратява наказателното производство по НЧХД ***/2026г. на Районен съд Разград.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в 7дневен срок от съобщаването му на тъжителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4