Акт № 4845 от 29.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4845

Пазарджик, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700787 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Б. С. И., чрез адв. С. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2383617/09.06.2026 г., издадена от Н. В. Д. - младши автоконтрольор към РУ - Велинград, към Областната дирекция на МВР - Пазарджик, с която на Б. С. И. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, бб) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че в заповедта липсват мотиви, тъй като не била посочена нарушената материалноправна норма от ЗДвП. Органът се бил задоволил единствено със словесно описание на твърдяното административно нарушение. Твърди, че нямало данни, нямало посочени лица като пострадали, поради което нарушената норма била чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП. Позовава се на чл. 22 от ЗАНН, като изтъква, че в случая както било описано поведението на водача, че не бил останал на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР, било несъмнено, че евентуалното административно деяние вече било изконсумирано. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Жалбата се поддържа със Становище вх. № 787/30.09.2026 г. от адв. М., с което отново се моли да бъде отменена процесната ЗППАМ.

Ответникът - Младши автоконтрольор в РУ-Велинград, ОД на МВР- Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2383617/09.06.2026 г., издадена от Н. В. Д. - младши автоконтрольор към РУ - Велинград, към Областната дирекция на МВР - Пазарджик, с която на Б. С. И. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, бб) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Обжалваният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 09.06.2026 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд-Пазарджик, с жалба с вх. № 367000-5769/15.06.2026 г., чрез административния орган.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че срещу Б. С. И. били издадени два акта за установяване на административно нарушение (АУАН) - АУАН Серия GA № 5460501 и АУАН Серия GA № 5460502, двата от 09.06.2026 г. издадени от Н. Д. на длъжност младши автоконтрольор в РУ- Велинград при ОД на МВР-Пазарджик.

АУАН GA № 5460501 бил съставен за това, че Б. И. на 09.06.2026 г., около 20:00 часа в град Ракитово [улица], пред дом номер 54 с посока от град Костандово към град Ракитово управлява лек автомобил О. А. рег. № [рег. номер] в условие на нерегламентирана гонка (състезание) между горепосочения автомобил и ППС БМВ с peг. номер [рег. номер], като л.a. [рег. номер] управляван от Б. И. се движи в дясна пътна лента, а л. а. БМВ с рег. номер [рег. номер] го изпреварва отляво в населено място на забранен участък от пътя, като го удря странично отляво, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 1 пр. 2 от ЗДвП.

АУАН Серия GA № 5460502 бил съставен за това, че на 09.06.2026 г., около 20:00 часа Б. И. управлява МПС с рег. номер [рег. номер], като на път отворен за обществено ползване с посока от град Костандово към град Ракитово, в населено място в град Ракитово [улица], пред дом номер 54 в условие на нерегламентирана гонка (състезание) между горепосочения автомобил и ППС БМВ с peг. номер [рег. номер], като л.a. [рег. номер] управляван от Б. И. се движи в дясна пътна лента, а л. а. БМВ с рег. номер [рег. номер] го изпреварва отляво в населено място на забранен участък от пътя, като го удря странично отляво, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. В. Б. И. напуска местопроизшествието и не изчаква органите на „Пътна полиция“ на място. Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП.

Въз основа на този АУАН (GA № 5460502), при идентично описание на фактическата обстановка била съставена и процесната ЗППАМ.

Отделно от това на жалбоподателя била съставена и ЗППАМ № GAPM -2383618, която не е предмет на настоящото дело, въз основа на другия съставен АУАН.

По случая била съставена и Докладна записка № 360р-9795 о т10.06.2026 г. Б. снети сведения от свидетел П. Б., който описал случилото се на 09.06.2026 г., както и че след ПТП-то участниците в същото избягали с двата автомобила. С мотивирана резолюция от 29.06.2026 г. административнонаказателното производство било прекратено поради наличие на данни за извършено престъпление и материалите били изпратени на районна прокуратура по компетентност.

По делото е представена и справка за водач на жалбоподателя, от която е видно, че същият е придобил право на управление на МПС съобразно Протокол № 736/08.07.2025 г., за категории Б и М. За периода 09.2025 г. – 06.2026 г. има издадени5 АУАН, 1 бр. НП и 6 електронни фиша за нарушения на ЗДвП. Не се установява въпросът за отговорността по процесния АУАН да е решаван с влязло в сила НП.

По делото от страна на ответния орган са представени и заповеди за делегиране на правомощия.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед 312з-2296/11.09.2025 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са описани фактическите и правните основания за издаването й. По делото действително са представени два броя АУАН с оглед процесните събития, като в двата АУАН е цитирана една и съща фактическа обстановка (посочена и в ЗППАМ), но са идентифицирани две различни нарушения, произлизащи от описаната фактическа обстановка. Това обаче в случая не компрометира мотивираността на ЗППАМ. В същата изрично е посочено, че се налага ПАМ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП и, че се издава въз основа на АУАН № 5460502.

Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В случая в единия АУАН (5460501) е посочено нарушение на чл. 104б, т. 1, пр. 2 от ЗДвП (на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.), а във втория АУАН (5460502), въз основа на който е издадена и процеснта ЗППАМ като нарушение е цитирана нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП (Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;). Актът за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, като същата в случая не е оборена от страна на жалбоподателя.

Събрани са сведения от свидетел на произшествието, който посочва, че след силни спирачки единият автомобил удря другия, удареният губи управление и се удря в каменен зид на [улица]. Очевидно в случая са налице имуществени вреди от настъпилото ПТП, а и от тежестта му е обосновано да се предположи и наличие на пострадали, дори и да е в лека степен. Въпреки това и двата автомобила са избягали от местопроизшествието.

Възприетата в ЗППАМ и двата АУАН фактическа обстановка не се оборва от жалбоподателя. От горните следва, че в случая не се опровергава възприетата от ответния орган фактическа обстановка в ЗППАМ и АУАН.

Видно е от изложеното, че в случая се установяват материалноправните предпоставки предвидени в нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“, п. б. „бб“ от ЗДвП, за налагане на процесната ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил О. А., рег. № [рег. номер], което не се оспорва от него, като в нарушение на чл. чл. чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП, не е изпълнил задължението си да изчака органите на МВР след настъпилото ПТП.

За това нарушение, в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са предвидени две наказания, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 200,00 лева, поради което в съответствие с материалноправните изисквания на закона административният орган е наложил процесната принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Следва в този контекст да се отбележи и, че жалбоподателят не е искал спиране изпълнението на процесната ЗППАМ, наложена му на 09.06.2026 г.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото не са изрично оспорени, а следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани.

Съдът намира, че в случая правилно е приложен материалният закон и са били налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП. Видно от съдържанието посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач на пътно превозно средство, за което нарушение се следва наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за определен срок.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който не е съобразил поведението си при управление на ПТП, участвал е в нерегламентирано състезание (гонка), при което е настъпило ПТП и не е изчакал органите на МВР на място. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 3 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения 3-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие от страна на законодателя.

Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07534631-5065-48e8-9a52-dba8a3c9e1c1