Решение № 17589 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17589 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110123876 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

*********** чрез адв. Д. Г., съдебен адрес: ************** срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: ****************, с която се иска:

-да се прогласи недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г., сключен между Е. Г. М., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК ************.

Ищцата твърди, че бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г., по силата на който кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 7,000.00 лв., при условия: лихвен процент – 23.33%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%, брой вноски - 18, обща сума за връщане – 9,450 лв. Съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ****** в полза на Дружеството. В резултат на това, за използването на заем в размер 7,000.00 лв. ищцата е следвало да плати не описаните по договор 9,450.00 лв., а обща сума в размер 16,870.00 лв.

Излагат се доводи, че възнаграждението за гарант всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на „ФБ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ – *********, така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави Поддържа се, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 49.03% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в 1 процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Твърди се, че Считам, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент 6 на разходите.

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ******** (*****).

Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ******** е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ******** е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в *****, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под ************ в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.

Предявен е насрещен иск, с който се иска Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

*********** да бъде осъдена да заплати на „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: **************** сумата от 7000 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска/04.07.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Сочи се, че кредитът е следвало да бъде погасен на 18 вноски, но към момента потребителят не е заплатил никакви суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,с който не се не оспорват сумите по размер, а по основание. Прави се препратка към изложените аргументи относно недействителността на договора за кредит в комбинация с договора за предоставяне на гаранция.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено e за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г., по който ищцата е получила сумата от 7000 лева.

По делото е представен и препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г, като по силата на същия от страна на „ФБ“ ЕООД на Е. Г. М. е предоставен заем в размер на 7000 лв., при следните условия: Брой вноски: 18. Първа падежна дата: 02.05.2025.Последна падежна дата 10.10.2026 г. За целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 9450 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит в размер на 7000.00 2 лева; б) Лихва, в размер на 2450.00 лева, при Лихвен процент 23.33 %. Общият разход по Кредита е 2450.00 и включва сумата от 9450 лева. Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно т.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от ****** в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

В преддоговорната информация е посочено, че при кандидатстване,

Кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител)предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита.

Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.

Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако Кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за Кредитополучателя ще бъдат в размер на 7420.00 лева. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

Представено е удостоверение за наличие на задължения от 02.04.2025 г. че към дата 02.04.2025 лицето Е. Г. М. има активен кредит отпуснат от „ФБ“ ЕООД с номер 1451252, с обща дължима сума 16870* лева. *В дължимата сума са включени 7000 лева размер на усвоения кредит, 2450 лева лихва по кредита, 0 лева такси съгласно Тарифата и 7420 лева такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на „ФБ“ ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от********** в полза на дружеството – ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е 3 обезпечено с поръчителство предоставено от "****** P. L. C. - променено наименование на*********, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството "***********") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на "платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.

"гарант" "****** /******/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. В преддоговорната информация е посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са в размер на 7420 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на *****, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето ********* СЕ, идентификация ***************чуждестранно юридическо лице, държава: ************, като същото лице е и единият от собствениците на ****** P. L. C. / променено наименование на ************. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.