Решение № 23 от 04.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Русе, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100270 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба от С. А. Б. чрез адв. Д. С. АК Русе против Ф.

Ж. М. от гр. Русе за заплащане на сума в oбщ размер от 39 600 лв., получена както следва: на 05 май 2020 г. - 9 900 лева ; на 10 юни 2020 г. - 9 900 лева ; 13 юли 2020г. - 9 900 лева и на 07 август 2020 г. - 9 900 лв. на неосъществено основание - за покупко-продажба на апартамент № 6, находящ се в гp. P., на ул.

„ч.м.“*, вх.* ет.* със застроена площ oт 55,28 кв. м., избено помещение № 3 със застроена площ 14,72 кв. м., както и 1 /16 ид. ч. oт общата на кооперацията маза и таван № 12 с площ 14,40 кв.м., заедно с идеална част от 5,4111 процента от общите части на сградата и от дворното място, в условията на евентуалност като получена без основание.

Ищецът твърди, че с ответника са били в приятелски отношения. В началото на 2020г. той имал финансови проблеми и решил да продаде придобития от него по наследство апартамент № *, находящ се в гp. P*, на ул.

„ч.м.“ *, вх.* ет*. Договорили се ищецът да купи имота за сумата от 49 500 лв., която да му заплати на пет равни месечни вноски по 9900 лв. в брой, четири от които за периода от 05.05.2020 г. до 05.09.2020 г., а последната при 1 изповядване на сделката при нотариус в брой. Твърди, че ответникът искал да получава парите в брой, тъй като имал задължения и не искал да открива бА.а сметка, за да не бъде запорирана.

На 05.05.2020 г. изготвили предварителен договор в горния смисъл като екземплярът на ищеца останал неподписан от ответника. Твърди, че в изпълнение на този договор платил на 5 май, 10 юни, 13 юли и 7 август четири вноски от по 9900 лв., за което ответникът му издавал разписки на предварително изготвен за това лист.

Заявява още, че в края на м. юли, 2020 г ответникът спешно му поискал заем в размер на 20 000 лв., които ищецът му дал. Няколко дни след това отново поискал заем. Ищецът отказал, но му заявил, че ще му плати поредната вноска за закупуването на процесния недв. имот, което и сторил. На 18.08.2020 г. ответникът отново поискал пари в заем, във връзка с което на същата дата ищецът му дал в брой сумата от 15 000 лв., за което съставили договор за заем. Ищецът твърди още, че започнал да се притеснява, че отв. М. задлъжнява. Това го мотивирало да поиска от него да го упълномощи да извършва всякакви действия на управление и разпореждане с имота, при условия каквито уговори, да получава плащане по сделката в брой или по бА.а сметка, вкл. да договаря сам със себе си, което и той сторил с пълномощно от 19.08.2020. В началото на м. септември, 2020 г. ответникът поискал от ищеца да му заплати и последната вноска по договора за покупко-продажба на имота, но ищецът му отказал тъй като платените от него суми в размер на 39 600 лв. и дадените в заем парични средства надхвърляли договорената между тях продажна цена. Тогава отв. М. му обяснил, че няма да може да му върне парите и ако желае въз основа на пълномощното да прехвърли имота сам на себе си или да го продаде на трето лице, като полученото от продажбата да остане за ищеца и така ответникът ще погаси изцяло задължението си към него. Тогава за ищеца станало ясно, че ответникът няма да може да му върне вече платените 39 600 лв. за покупко-продажбата на имота и дадените в заем суми и се съгласил. Решил да не го прехвърля на себе си, а да го продаде на Р.

Т. Д., с когото имал други финансови отношения. Сторил това на 29.09.2020 г.

През 2023 г. ответникът предявил против него и Р. Т. Д. иск в ОС Русе с правно основание чл. 40 ЗЗД с искане за прогласяване на недействителен като сключен във вреда на представлявания договора за покупко-продажба от 2

29.09.2020 г. Образувано било гр .д. № 301/2023 г. по описа на РОС, искът по което бил уважен, но съдебното решение все още не било влязло в С..

След дадените му от съда указания уточнява, че сумата в общ размер от 39 600 лв. е получена на неосъществено основание- тъй като ответникът не му прехвърлил чрез покупко-продажба собствеността на този свой недв. имот, съобразно уговореното между тях. Заявява, че тъй като М. отрича да е подписвал предварителния договор намира, че той не може да бъде обявен за окончателен. Допълнително поддържа, че самият той не разполага с подписан и от двете страни предварителен договор. Заявява, че двете страни са подписали предварителен договор, но екземплярът, подписан и от дваматаq е взет от ответника. У ищеца останал подписаният само от самия него екземпляр. В случай, че ответникът отрече да е получил тази сума във връзка с неосъществената продажба на посочения недв. имот, в условията на евентуалност иска да бъде осъден да му върне сумата като получена без основание. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ф. Ж. М. чрез адв. Е. Н. АК Русе, в който се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че издаването на четири разписки, всяка от които за сумата от 9 900 лв. е свързано със сделкапредварителен договор за покупко-продажба на негов недв. имот- апартамент № *, находящ се в гp. P., на ул. „ч.м.“ *, вх.*, ет.*, какъвто договор, сключен на 05.05.2020 г. не съществува. На тази дата ответникът организирал погребението на своя баща и наследодател. Твърди, че горепосоченият недв. имот придобил по наследство. По същото време изпаднал в тежка житейска ситуация- развел се със съпругата си, а дъщеря му се нуждаела от болнично и социално обслужване, тъй като била диагностицирана с аутизъм. В такъв момент срещнал ищеца, който му предложил да оформят документи, сочещи на поет финансов дълг, който да се противопостави на евентуални претенции на вече бившата съпруга на М.. При нотариуса Г. Г. подписал изрично пълномощно, по С.та на което Б. получил правото да извършва всякакви действия на управление и разпореждане с апартамента, вкл. и да договаря сам със себе си. На 22.08.2020 г. в база, стопанисвана от него в района на „Топлата вода“, ищецът му предложил за подпис предварителен договор за покупкопродажба на процесния наследствен апартамент и 4 разписки, напечатани на 3 един общ лист с формат А4, на които ответникът собственоръчно написал личните си данни и адрес, повтаряща се сума в размер на 9900 лв. с оглед законовата забрана за предоставяне на средства над 10 000 лв. в брой. Датите на разписките били посочени от ищеца, като първата била от 05.05.2020 г. Те били изготвени като доказателства за съществуващ дълг на ответника към ищеца и основание за следващи действия- разпоредителна сделка с апартамента.

През м. септември /на 13 срещу 14/ ответникът заедно с дъщеря си отпътували за Германия и останали там до 17.03.2021 г. Твърди още, че въз основа на даденото от него пълномощно С. Б. продал апартамента на Р. Д., който го придобил за 9 900 лв. Оспорил пред съда тази сделка и с Решение № 399/10.10.2024 г. по гр. д. № 301/2023 г. на РОС тя била обявена за недействителна на основание чл. 40 ЗЗД. Това решение е обжалвано пред ВТАС и все още не е влязло в законна С..

Ответникът твърди, че е получавал от С. Б. само дребни суми в заем, за които не е оформян писмен документ. Създадените писмени документи, доказващи плащане, каквото не е извършено, са елемент от замислената и осъществена от Р. Д. и С. Б. имотна измама по отношение на ответника и по същество са свързани с предмета на гр. д. № 301/2023 г. на РОС.

Заявява още, че към момента на оформяне на разписките и пълномощното ищецът не е имал финансови затруднения с оглед наследената от баща му сума в размер на 17 800 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.05.2020 г., с който ответникът Ф. Ж. М. в качеството си на продавач се задължил да прехвърли на ищеца С. А. Б. в качеството му на купувач собствеността върху свой недв. имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в ЖСК „С.“ по ул. „ч.м.“ № * в гр. Русе със застроена площ от 55,28 кв. м., ведно с избено помещение № 3 с площ от 14,72 кв. м., както и 1/16 ид. ч. от общата на кооперацията маза-хладилник и таван № 12 с площ от 14,40 кв. м. за сумата от 49 500 лв., платима на 5 равни вноски от по 9900 лв. в срок до 05.10.2020 г., , от които 4 платими за периода от 05.05.2020 до 05.09.2020 г. и представляващи капаро в размер на 80 % от общата договорена 4 пазарна цена, а последната пета парична вноска в размер на 9 900 лв., представляваща остатъка от 20 % от общата договорена цена в общ размер на 49 500 лв. купувачът да плати на продавача при изповядване на сделката пред нотариус с нот. акт в брой пред нотариуса. С този договор страните се споразумели още да сключат окончателен договор до 05.10.2020 г., когато да бъде предадено и владението върху него. Приложеният по делото предварителен договор е подписан единствено от купувача С. Б. и Д.А. като присъствал, но липсва подпис за продавач.

Приобщени към доказателствения материал са и 4 бр. разписки, съответно от 05.05.2020 г., 10.06.2020 г., 13.07.2020 г и 07.08.2020 г., подписани и от двете страни по делото, с всяка една от които ответникът удостоверява, че е получил от ищеца сумата в размер на 9 900 лв. по всяка от разписките, представляващи първа вноска от задатък по предварителен договор от 05.05.2020 г.

Приложен е и нотариален акт № *** от 29.09.2020 г., том ІІ, рег. № ****, дело № ***/2020 г. на нотариус А.М., с който ищецът С. Б. в качеството си на пълномощник на ответника Ф. М. продал на Р. Д. апартамент № 6, в жилищна сграда ЖСК“С.“ по ул.“ч.м.“ №* в град Р. Липсва спор, а това се установява и от приложения по делото съдебен акт, че с Решение № 399/10.10.2024 г. по гр. д. № 301/2023 г. на РОС тази сделка е обявена за недействителна на основание чл. 40 ЗЗД като сключена във вреда на представляваното лице. Не се спори, че към датата на приключване на устните състезания това решение не е влязло в законна С., тъй като е обжалвано пред ВТАС.

Приобщено към доказателствения материал е и извлечение от бА.ата сметка на отв. Ф. М. в „Юробанк България“ АД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., от което се установява, към 13.05.2020 г. по нея са преведени 17494,33 лв. и към края на периода салдото й е било 18710,49 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – даване на сума на неосъществено основание, доколкото ищецът твърди, че страните са подписали предварителен договор, във връзка с който е направил процесните плащания и евентуален иск с правно основание 5 чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото в условията на евентуалност се твърди, че предаването на сумата е станало при липса на правоотношение между страните.

Предявеният главен иск съдът намира за неоснователен. Въпреки разпределената му доказателствена тежест ищецът не установи съществуването на обвързващ страните предварителен договор, сключен в изискуемата от чл. 19, ал.1 ЗЗД писмена форма, с който ответната страна да е поела задължението да сключи окончателен договор по отношение на процесния недв. имот и по който ищецът в изпълнение на поетото задължение да е платил уговорената между страните цена в размер на 39 600 лв. При липсата на валиден предварителен договор е без правно значение кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателен договор.

При този изход на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по предявения евентуален иск.

От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че между страните е съществувала договореност, съдържаща характеристиките на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, която не е била сключена в надлежната за това форма, а именно писмена форма за действителност, изискуема съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл договорът е недействителен, поради липса на предписаната за това форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД.