Решение № 3374 от 02.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3374 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Василена Дранчовска

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100511568 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Й. К. Т. с вх. № 186682/06.06.2024 г. срещу решение № 9609 от 21.05.2024 г., постановено по гр. дело № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за следните суми: 620,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 66515 и адрес: гр. София, общ. Витоша, ж.к.

****, както и за сумата от 28,98 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.07.2023 г. до погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.08.2023 г. по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.

В жалбата са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът счита, че липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и за 1 потребено от ответника количество топлинна енергия на претендираната стойност, като първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите експертизи. Моли се за прогласяване на първоинстанционното решение за нищожно, евентуално за неговото обезсилване или отмяна и отхвърляне на предявените искове в цялост.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 265100/19.08.2024 г. на ответника Й. К. Т. срещу решение № 15244/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е отхвърлено искането по чл. 250 ГПК на Й. К. Т., обективирано в молби с вх. номера, както следва: 220920/04.07.2024 г., 218538/03.07.2024 г., 218411/03.07.2024 г. и 218399/03.07.2024 г. за допълване на Решение № 9609 от 21.05.2024 г. по гр. дело № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав. В жалбата са изложени доводи за невалидност и неправилност на решението с твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички относими факти и обстоятелства, по всички относими правни въпроси и заявени от ответника оспорвания и доказателствени и процесуални искания. Ето защо моли за прогласяване на решението за нищожно, евентуално за неговата отмяна и уважаване на исканията на ответника за допълване на основното решение по спора.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 266191/20.08.2024 г. на ответника Й. К. Т. срещу определение № 31935/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 215085/01.07.2024 г., подадена от Й. К. Т., за изменение в частта на разноските на Решение № 9609 от 21.05.2024 г. по гр. дело № 2375/2024 г. по описа на СРС. В жалбата са изложени доводи за невалидност на обжалваното определение, без да са посочени конкретни възражения срещу правилността на акта. Моли се за прогласяване на определението за нищожно, евентуално за неговата отмяна и уважаване на искането на ответника за присъждане на разноски.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на двете въззивни жалби, както и на частната жалба, с които изразява становище за тяхната неоснователност. Счита, че решенията на СРС в обжалваната от ответника част, както и определението по чл. 248 ГПК са правилни и следва да бъдат потвърдени.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй 2 като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. С оглед твърденията на страните и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ГПК по делото пред първоинстанционния съд е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния период, като това обстоятелство е включено в доклада на съда, обективиран в определение № 13204/26.03.2024 г. и обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 16.05.2024 г.

Този факт се потвърждава от представените към отговора на исковата молба писмени документи – актове за изключване на отопление и топла вода от 15.10.1999 г. и от 01.11.1999 г., подписани от Й. К. Т. в качеството му на абонат в жилището на адрес: гр. София, ж.к.

****, с абонатен номер в топлопреносното предприятие 66515. Следователно, принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на практика не се оспорва от ответната страна, като единствените възражения във въззивната жалба, касаещи установеното от СРС облигационно правоотношение между страните, се отнасят до липсата на сключен писмен договор.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено 3 приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Й. К. Т., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода за отоплителни сезони 2020 г. – 2022 г..

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период в имота на ответника не е имало радиатори (всички отоплителни тела са били демонтирани), а единствено щранг-лира в банята, като топла вода също не е била използвана, т.е. топлинна енергия е била начислявана единствено за отопление от щранг-лирата (по т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1) и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 280,13 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 332,94 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) 4 по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.