Решение № 206 от 05.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пазарджик, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500654 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.247 и чл.248 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е в срока за касационно обжалване писмена молба с вх.

№3109 от 30.03.2023г. от въззиваемия Д. И. А. чрез пълномощниците си адвокати И. С. и адв.Д. С., с искане за изменение на решението в частта за разноските, направени от молителя като адвокатски хонорар, касаещи производството пред първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете. Счита, че в тази част няма произнасяне от въззивната инстанция и моли съдът да се произнесе по същите. Твърди, че е допусната техническа грешка относно указания в диспозитива срок за касационно обжалване на въззивното решение като вместо едномесечен е вписан едноседмичен срок.

Моли да се измени решението в частта относно определения срок за касационно обжалване на въззивното решение в посочената в диспозитива част.

Няма постъпил отговор от насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд намира, че молбата на въззиваемия 1

Д. А. е процесуално допустима като подадена в срока за касационно обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.

С постановеното въззивно решение №74 от 24.02.2023г. по в.гр.д.№ 20225200500654 по описа на същия съд за 2022г., въззивният съд е постановил, че въззивното решение подлежи на обжалване в частта по предявения иск за подобрения/полезни разноски по чл.61 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС/, с цена на иска 5279.60лв в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.

Допусната е очевидна фактическа грешка доколкото въззивната инстанция е посочила срок за касационно обжалване различен от регламентирания по закон-чл.283 от ГПК-едномесечен срок от връчването на въззивното решение на страните, който срок може да се прекъсва съгласно чл.259 ал.2, ал.3 и ал.4 от ГПК.

Предвид изложеното ще следва да се постанови, че въззивното решение в обжалваемата си част подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, който срок за въззивния жалбоподател /въззивника/ М. М. е започнал да тече на 17.03.2023г., а за въззиваемия ответник Д. А. е започнал да тече, считано от 23.03.2023г., или към момента едномесечният срок за обжалване на решението в посочената му част е фактически изтекъл и за двете страни.

Неоснователна е претенцията по разноските.

Видно от диспозитива на въззивното решение за ищеца и въззивен жалбоподател М. А. са му присъдени по съразмерност разноски както за първата инстнация-1388.74лв, така и за въззивното производство в размер на 756.11лв. Докато за ответника по въззивната жалба и ответник в исковото производство Д. И. А. са му присъдени разноски само за въззивната инстанция в размер на 3 4 1 . 6 2 л в . Видно от данните по делото първоинстанционният съд му е присъдил разноски предвид отхвърлянето на всички предявени срещу него искове в размер на 1000лв, по приложен по делото списък по чл.80 от ГПК, формирани само и единствено от адвокатски хонорар за един адвокат, като му е присъдена изцяло претендираната сума като разноски. Други разноски пред първата инстанция не са претендирани от тази страна поради което не са и присъждани.

С въззивното решение и предвид изхода на спора изразяващ се в 2 частично уважени искови претенции на ищеца М. М. срещу ответника Д. А., при което първоначално присъдените от първоинстанционния съд в пълен размер разноски за ответника от 1000лв са редуцирани /намалени/ от 1000лв на 341.62лв тъй като с въззивното решение исковите претенции на М. са частично уважени, тоест редуцирането на разноските присъдени на ответника А. е извършено в съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК, като остатъкът от 341.72лв като разноски в полза на ответника А. съответства на окончателно отхвърлената част от исковете на М. срещу А. по чл.78 ал.3 от ГПКсъразмерно с отхвърлената част от иска.

Като краен резултат разноските на ответника Д. А. са претендирани в размер на 1000лв за първата инстанция, /формирани само от адвокатски хонорар-виж списъка по чл.80 от ГПК-л.124 и договор за правна защита и съдействие № 0000191084 от 20.10.2021г.-л.125/ и още 1000лв за въззивната инстанция /списък по чл.80 от ГПК-л.46 и договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022г. -л.47/.

Предвид отхвърлената част от исковете, за първата инстанция на ответника Д. А. са присъдени разноски /част от адв.хонорар/ от 341.62лв за първата инстанция и още 341.62лв за въззивната инстанция /също част от адв. хонорар/.

Други разноски на ответника Д. А. не му се следват тъй като липсват данни да са направени такива, нито да са поискани, нито да са представени доказателства за тях и съдът да не се е произнесъл по искането.

Следователно няма основание за присъждане на допълнителни разноски като адвокатско възнаграждение за първата инстанция в полза на Д. А., така както е формулирано искането в молбата му с вх.№ 3109/30.03.2023г.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка във въззивно решение №74 от 24.02.2023г. на Пазарджишки окръжен съд постановено по в.гр.д.№20225200500654 по описа на същия съд за 2022г. КАТО В ДИСПОЗИТИВА НА РЕШЕНИЕТО ВМЕСТО

ИЗРАЗА “Решението подлежи на касационно обжалване в частта по предявения иск за подобрения 3

/полезни разноски по чл.61 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС/ с цена на иска от 5279.60лв, в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалите части е окончателно“, ДА СЕ ЧЕТЕ “Решението подлежи на касационно обжалване в частта по предявения иск за подобрения /полезни разноски по чл.61 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС/ с цена на иска от 5279.60лв, в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалите части е окончателно“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ писмената молба, с вх.№3109 от 30.03.

2023г. на въззиваемия Д. И. А. чрез пълномощниците си адвокати И. С. и адв.Д. С., В ЧАСТТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ на въззивно решение №74 от 24.02.2023г. на Пазарджишки окръжен съд постановено по в.гр.д.

№20225200500654 по описа на същия съд за 2022г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и присъждане на адвокатски хонорар на ответника Д. А., сторени в производството пред първата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4