Решение № 127 от 17.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500098 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на Р. К. Г. чрез пълномощника й – адвокат Ж. Димова от ХАК , въззивна жалба е Решение № 1368/03.12.2021 г. по гр.д. № 2656/2021 г. на ВТРС , с което е допусната делба между страните на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , с предназначение жилище на адрес: гр.**** , с идентификатор ***, със застроена площ от 58,06 кв.м. при дялове : 20/24 идеални части за В. Г. Г., 1/24 идеални части за Р. К. Г. , 1/24 идеални части за М. М. Г. , 1/24 идеални части за П. М. Г. и 1/24 идеални части за К. М. Г..

Поискано е да бъде санкционирано като недопустимо и върнато за разглеждане на друг съдебен състав, а евентуално – отменено като неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила , отнело й възможността да упражни правото си на защита , тъй-като не й е редовно връчен препис на исковата молба и не е редовно призована за съдебното заседание поради обстоятелството, че живее в Германия , където е адреса й и затова не е могла да направи възраженията си и да участва в събирането на доказателствата. Претендира присъждане на разноските по производството.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на жалбата е подаден от името на съделителя В. Г. Г./ ищец по делото/ чрез пълномощника му – адвокат Г. Н. от ВТАК, съдържащ изложение на доводи за спазване на всички съопроизводствени правила за връчване на съобщения преди постановяване на решението и отбелязване за липса на оплаквания в жалбата защо страната смята , че е недопустимо. Моли решението да бъде потвърдено.

В с.з. се явява само пълномощникът на В. Г. Г. , който поддържа отговора на жалбата.

1

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск за делба с правна квалификация , изведена от нормите на чл.34, ал.1 ЗС, вр. с чл.69, ал.1 ЗН.

Юридическите факти , с чието настъпване във времето е възникнала между съделителите съсобственост върху жилищния имот при посочените в решението дялове са извън предмета на обжалването му / чл. 269 от ГПК/, поради което въззивният съд препраща към констатациите им в мотивите му и произтичащите от тях правни изводи , без да е нужно да ги преповтаря – чл.272 от ГПК.

Заявена е само порочност на решението поради нарушение на изискването за надлежно извършване от съда на необходимите процесуални действия за движението и приключването на делото , свързани с връчване на съобщенията, обезпечаващо равната възможност на страните за упражняване на правото им на защита / чл.7, ал.1 , пр.1-во, вр. с чл.9 от ГПК/.

Такава порочност, изразена в нередовност при връчването на преписа на исковата молба и призовката за откритото съдебно заседание , каквато в жалбата се настоява да съществува / с неблагоприятните последици страната да не е могла да подаде писмен отговор със съдържанието по чл.131, ал.2 от ГПК в срока по ал.1 и заедно с оспорванията да посочи доказателствата си съгласно чл.131, ал.3, чл.143, ал.2, ал.3, чл.144 от ГПК / , не съществува .

Връчването им е извършено на К. М. Г., отбелязан от връчителя , че е неин пълнолетен син , съответно на 20.09.2021 г./ л.26 от делото / и на 01.11.2021 г. / л. 34 от делото /, който се е съгласил да ги приеме.

По начало това е допустимо процесуално действие - чл.46, ал.1 от ГПК, доколкото не са налице обстоятелства , изключващи го , посочени в хипотезите на чл. 46, ал.2, ал.3 от ГПК.

Такива не са установени. Не е повдигнат спор , че адресът на Р. К. Г. посочен в исковата молба е нейният постоянен и настоящ в България, независимо от обстоятелството , че пребивава в Германия.

Не може да се вменява в задължение на ищеца да посочва фактически актуален адрес на ответника в страната или чужбина, защото законът не поставя такова трудно изпълнимо или неизпълнимо изискване/ предполага се , че няма как да го знае/. Затова връчването се извършва на адреса , който е посочен по делото- чл. 38, ал.1 от ГПК и само ако не може да се извърши връчване на него/ което в случая не е така / съгласно правилата на чл.45, чл.46 и чл.47 , ал.1 от ГПК , съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв- на постоянния- чл.38, ал.5 от ГПК.

Следователно действието в стриктния поглед на съда е процесуално правомерен факт, породил фикционната последица , установена с правилото на чл. 46, ал.4, изр.1-во от ГПК: смята се , че връчването е извършено на адресата. Пропускането на срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК/ за чието възстановяване при условията на чл. 46, ал.4, изр.2-ро и 3-то от ГПК не е направено искане, макар и Г. да е узнала за делото преди съдебното заседание / реално няма никакъв неблагоприятен за правото на защита на страната ефект в едно делбено производство , защото са приложими специалните правила на чл. 342 и чл.343 от ГПК , даващи й възможност да направи съответните възражения срещу делбения иск и в първото съдебно заседание.

По изложените съображения обжалваното решение подлежи на потвърждаване.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 от ГПК

1368/03.12.2021 г. по гр.д. № 2656/2021 г. на ВТРС.

Решението може да се обжалва връчването му на страните .

Решение № пред ВКС в едномесечен срок от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3