Решение № 375 от 26.11.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Костинброд, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100432 по описа за 2025 година

Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ /, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 2840 / 21.05.2025 г. подадена от М. И. К., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. П. САК със съдебен адрес : гр. С. - 2 против Софийския районен съд, Булстат :

***** с адрес : гр. С. / делото е изпратено по подсъдност от СРС /.

С исковата молба се твърди, че на 12.08.2020 г. ищцата и лицето К. М. К. са депозирали пред СРС искова молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 37213 / 2020 г. по описа на СРС, 161 – състав.

Но въпреки че по делото е постъпил отговор по чл. 131 от ГПК на 21.09.2020 г., съдът не е предприел действия за насрочване на делото. И след подаване на молба за бавност, съдебният състав с Определение от 22.12.2022 г. е насрочил делото за 13.03.2023 г. С Решение № 20097663 от 18.07.2023 г. съдът е уважил така предявените искове и същото е влязло в сила на 18.01.2024 г.

Ищцата сочи още, че към момента на депозиране на ИМ същата е била по майчинство, като същата е следвала да отглежда детето с обезщетение 1 поради бременност и раждане на дете, както и с помощта на трети лица, тъй като е била заплатила голяма сума пари по сключения договор, именно изпълнението на който е довело до образуване на гр. д. Същата е следвала да смени жилището, като отиде да живее при своята майка, с цел да подсигури по – добри условия за отглеждането на детето си и неговото възпитание. Също така ищцата твърди, че с оглед воденето на делото и се е наложило да заплати допълнителни разходи за воденето и образуването на производството.

Изложеното дотук се е отразило изключително емоционално на ищцата, същата изпитвала силно притеснение, тревожност, симптоми на депресия и безсъние от изхода на ситуацията, в която се е намирала.

В предвидения в закона 6 / шест / месечен срок ищцата е подала заявление вх. № РС – 24 – 423 / 16.07.2024 г. до Инспектората на ВСС, по Глава трета „а“ от ЗСВ, където съгласно констативен протокол е установено, че правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, но ищцата твърди, че споразумение не е постигнато / видно и от приложените по делото доказателства /.

Неразумната продължителност на делото причинило на ищцата постоянни притеснения, накърнило чувството й за справедливост и накърнило доверието й в правораздаването.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския районен съд, Булстат : ***** да му заплати обезщетение в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на гр. д. № 37213 / 2020 г. по описа на СРС, 161 – състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 07.05.2025 г. до окончателно погасяване на задължението. Претендират се направените от ищцата разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Софийски районен съд е подал писмен отговор, в който сочи, че така предявения иск е неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си. Същият сочи, че производството по делото е продължило 2 години 11 месеца и 5 дни, т.е. не е продължило над разумния 3 годишен срок за дело, водено пред първата инстанция.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й защитник адв. П. – САК, който поддържа исковата 2 молба и излага подробно доводите си.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е депозирал становище вх. № 5969 / 23.10.2025 г., с което моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на ИМ доводи.

Районна прокуратура - гр. Костинброд редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба вх. № 2015520 / 12.08.2020 г. ищцата е предявила против ответниците осъдителни искове, с правно основание чл. 93 ал.2 изр. 2 от ЗЗД и чл. 79 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и цена на иска : 37 648.96 лева, като в СРС е било образувано гр. д. № 37213 / 2020 г. по описа на съда.

С Определение от 15.08.2020 г. съдът е допуснал обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху процесния имот.

След като по делото е постъпил писмен отговор от ответниците на 21.09.2020 г., но тъй като делото не е било насрочено ищцата е подала молба за насрочване вх. № 25153013 / 18.10.2021 г., както и молба за определяне на срок за бавност вх. № 22500264 / 20.10.2022 г., след което с Определение № 20072580 / 22.12.2022 г. делото е насрочено за 13.03.2022 г. от 10.00 часа.

С Решение № 20097663 / 18.07.2023 г. съдът е уважил исковата претенция, като същото е влязло в сила на 18.01.2024 г.

След което е била подадена въззивна жалба на 03.08.2023 г., която е била оставена без движение с разпореждане от 22.08.2023 г., с указание жалбоподателите да представят доказателства за заплатена ДТ. Но с молба от 08.12.2023 г. жалбата е оттеглена и е постигнато споразумение с ищците, които с молба сочат, че желаят отмяна на обезпечението.

И с определение № 20111220 / 18.12.2023 г. съдът е прекратил производството по администриране на въззивната жалба и е обявил за влязло в сила Решение № 20097663 / 18.07.2023 г., като определението е връчено на 3

10.01.2024 г., т е. решението е влязло в сила на 18.01.2024 г.

От приложените по делото доказателства е видно, че ищцата е подала заявление рег. № РС – 24 – 423 / 16.07.2024 г. до Инспектората на ВСС, като споразумение не е било сключено, но процедурата по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт е приключила, по която е предложено обезщетение в размер на 1 100.00 / хиляда и сто / лева.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. М. К., тъй като същите не са противоречиви и от същите се установява, психическото състояние на ищцата относно несвоевременното решаване на делото. Свидетелката сочи, че ищцата е дала всичките си пари – близо 20 000.00 лева, от които 17 000.00 лева - капаро за закупуване на имот и 3 000.00 лева – на брокер. Точно тогава, когато било заведено делото се е родило детето на ищцата, а тя живеела в една малка гарсониера, с баня метър на метър и с цел да й бъдат върнати парите е завела делото. Същата се притеснявала с какви парични средства ще отглежда малкото си дете. Свидетелката сочи, че отначало дъщеря й е била разочарована, а впоследствие и травмирана от обстоятелството, че делото не приключва, а накрая е изпаднала в депресия – не искала да излиза от вкъщи.

След пет години свидетелката сочи, че дъщеря й леко по – леко е започнала да се възстановява.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.

В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от 4 неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.“

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и 5 необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на делото като дати и действия на страните. Безспорни са доказателствата, че на 12.08.2020 г. К. М. К., ЕГН ********** и М. И. К., ЕГН ********** са депозирали пред СРС искова молба против ответниците / седем на брой /, въз основа на която е било образувано гр. д. № 37213 / 2020 г. по описа на СРС, 161 – състав, което е започнало на 12.08.2020 г. и е завършило на 18.01.2024 г. с постановено решение, т. е. същото е продължило 3 години, 5 месеца и 6 дни пред първата инстанция.

Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност. Страните по гр. д. № 37213 / 2020 г. по описа на СРС, 161 – състав не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото. Но съдът се е забавил с насрочване на делото, като отговор е постъпил от упълномощен защитник на ответниците на 21.09.2020 г., а се е наложило ищците да подадат молба на 18.10.2021 г. за насрочване на делото, а на 20.10.2022 г. е подадена молба за бавност и след това делото е насрочено с определение от 22.12.2022 г. за 13.03.2023 г.