Решение № 84 от 09.02.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Враца, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20241400500057 по описа за 2024 година

Производство по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Б. М., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв. В. И. от ПАК, срещу действията на ЧСИ М. Н., рег.№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца по изп.д.№7/2014г., изразяващи се в налагане на запор върху вземането му по изп.д.№3286/2023г. по описа на ЧСИ М. П., рег.№*** на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят е взискател по посоченото погоре дело по описа на ЧСИ П., което е образувано по молба на няколко взискатели, сред които е и той, за принудително удовлетворяване на вземания срещу Гаранционен фонд, представляващи обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност", присъдени с решение на окръжен съд-Враца по т.д.№23/2019г.

Искането за отмяна на обжалваното изпълнително действие се обосновава с твърдение за несеквестируемост по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 ГПК на сумата, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", съобразно разпоредбата на чл.381, ал.1 КЗ.

1

С жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Взискателят по изпълнението Сдружение "Европейска асоциация за защита на жертвите на катастрофи, аварии и природни бедствия", представляван от адв. И. М. от САК, е подал отговор, имащ характера на възражение по чл.436, ал.3 ГПК, с който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

На първо място взискателят прави възражение, че жалбата е просрочена, но това възражение е неоснователно, тъй като поканата за доброволно изпълнение, с която длъжникът Г. М. е уведомен за наложения запор, му е връчена на 11.01.2024г., а жалбата е входирана в деловодството на съдебния изпълнител на 16.01.2024г., т.е. в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

На следващо място във възражението се сочи, че от приложеното към жалбата обезличено копие от Решение №260041/20.05.2022г., постановено от Окръжен съд-Враца по т.д.№23/2019г., е видно, че присъденото вземане, върху което се налага запор, е по застраховка "Гражданска отговорност" за претърпени неимуществени вреди от С. Г. М. и от Б. А. М., родители на починалата при ПТП Т. Б. М.. Сочи се, че Г. Б. М., в качеството на законен наследник на починалите в хода на делото ищци Б. А. М. и С. Г. М., е титуляр на вземания, присъдени като обезщетения за претърпените от наследодателите му неимуществени вреди от смъртта на загиналата при ПТП Т. М.. От този факт пълномощникът на взискателя по изпълнението черпи аргумент, че вземането по изпълнителния лист никога не е било лично такова на длъжника М., който не е пострадало лице, при което в случая несеквестируемостта отпада. Отделно от това във възражението се сочи, че длъжникът Г. М. е предявил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Т. Б. М., но с решението по образуваното т.д.№117/2019г. по описа на Окръжен съд-Враца искът му е отхвърлен. Това именно вземане, предмет на посоченото дело, според защитата на взискателя би било лично и несеквестируемо.

По повод претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в отговора се въвежда възражение, че не са представени доказателства за това, че длъжникът е материално затруднен, за да му бъде оказана безплатна правна помощ. Обръща се внимание на това, че в представения с жалбата 2 договор за правна защита и съдействие е посочено, че същият служи за разписка за предаването и получаването на сума, каквато не е налице, като самият договор съдържа противоречиви клаузи, сключен е 3 месеца преди образуването на делото и е с предмет, който не касае изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител е представил мотиви, в които е описал предприетите по делото изпълнителни действия, като счита, че жалбата е неоснователна.

Жалбата изхожда от легитимирана и с правен интерес страна, насочена е срещу изпълнително действие, което подлежи на обжалване от длъжника /чл.435, ал.2, т.2 ГПК/ и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Изп.д.№7/2024г. по описа на ЧСИ Н. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд-Мездра по ч.гр.д.№1317/2023г., от който е видно, че Г. Б. М. е осъден да заплати на Сдружение "Европейска асоциация за защита на жертвите на катастрофи, аварии и природни бедствия" сумата 3 000лв., представляваща главница за период от 24.11.2023г., ведно със законната лихва за периода от 24.11.2023г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва, такси и разноски в заповедното производство.

С молбата на взискателя за образуване на изпълнително производство е заявено искане за налагане на запор върху вземането на Г. М. в качеството на взискател от Гаранционен фонд по изп.д.№3286/2023г. по описа на ЧСИ М. П. и това искане е уважено, като запорът е наложен с връчването на запорно съобщение на ЧСИ П..

С поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№7/2024г. по описа на ЧСИ М. Н. длъжникът М. е уведомен за наложения запор. Суми по запора не са постъпили, видно от приложеното копие от изпълнителното дело.

От приложеното обезличено копие от Решение №260041/20.05.2022г., постановено от Окръжен съд-Враца по т.д.№23/2019г., което е и служебно известно на съдията-докладчик, е видно, че исковото производство е образувано по предявени от Б. А. М. и С. Г. М. осъдителни искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Т. Б. М., загинала при ПТП. Поради смърт на ищеца Б. М.

3 хода на исковия процес на основание чл.227 ГПК като ищци на негово място са конституирани неговите законни наследници, като с постановеното по делото решение са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на ищцата С. М. и на законните наследници на починалия ищец Б. М., сред които е настоящият жалбоподател Г. М.. След постановяване на решението е починала и ищцата С. М., на чието място са конституирани като ищци законните й наследници, сред които отново е жалбоподателят Г. М..

Изпълнителният лист за сумата в общ размер 150 000лв., включваща дължимите на починалите ищци Б. М. и С. М. обезщетения за неимуществени вреди, е издаден в полза на законните им наследници К. Б. А., Г. Б. М., Б. Б. А. и И. Б. А. и въз основа на него е образувано изпълнителното производство пред ЧСИ М. П..

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че жалбата е неоснователна.

Неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване чрез предявяването на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, респ. по чл.557, ал.1 КЗ, се свеждат основно до такива, свързани с физически болки и страдания от телесни увреждания, или болки и страдания, причинени от смърт на близък.

Засегнатите в такива случаи блага са неимуществени. Право на обезщетение за неимуществени вреди имат лицата, чието здраве или телесна цялост са били увредени и в резултат от това са претърпели болки и страдания, както и лицата, които поради родствени или близки отношения са претърпели душевни страдания от настъпилата в резултат от застрахователно събитие смърт на пострадалия. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение, поради което съгласно чл.52 ЗЗД размерът на паричното обезщетение за тях се определя от съда по справедливост. Възникването на правото на обезщетение за неимуществени вреди не е обусловено от предявяването му по исков ред или от признаването му със съдебен акт.

От своя страна наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения на наследодателя. Дали се търпят неимуществени вреди поради болки и страдания зависи от личната преценка на пострадалия, който трябва да има съзнание за настъпването на такива и да афишира тази своя воля, като упражни правото си на обезщетение пред задълженото лице.

Поради това, с оглед личния характер на посоченото право, ако пострадалият 4 не е обявил волята си, че търпи неимуществени вреди в резултат от болки и страдания и не е обективирал личната си преценка, че желае да упражни правото си на обезщетение за тези вреди, наследниците му не могат да наследят това право и да го упражнят вместо него.

Според трайната практика на ВКС, ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му.

Даденото разрешение е обусловено от обстоятелството, че в този случай предмет на делото не е защита на строго лични права /напр. право на възстановяване на работа, на промяна на име и т.н./. Следва да се приеме, че правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява и ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му бъда заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице. В този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди.

Доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Т.е., присъденото обезщетение за неимуществени вреди, търпени от наследодателя приживе, преминава след неговата смърт в наследствената маса като имуществено благо /парична сума/, което по отношение на наследниците няма обезщетителен характер по смисъла на чл.381, ал.1 КЗ, тъй като се дължи по силата на наследяването, а не за търпени от тях вреди.

По изложените съображения съдът намира, че вземането на жалбоподателя Г. М. по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело на ЧСИ М. П., и върху което ЧСИ М. Н. е наложил запор по образуваното пред него изп.д.№7/2024г., не е несеквестируемо.

В допълнение следва се посочи и приетото в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. д./2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества, каквито съгласно чл.381, ал.1 КЗ са застрахователните обезщетения, и направеното в същото решение разграничение на случаите на налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, по която е постъпило обезщетението за вреди /застрахователна 5 сума по посочени в законовия текст видове застраховки/, чрез ясното предвиждане на възможност тези вземания да придобият характера на спестявания на увреденото лице, спрямо които може да насочи принудително изпълнението и то в пълен размер.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№657/26.01.2024г., подадена от Г. Б. М., ЕГН **********, срещу действията на ЧСИ М. Н., рег.№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца по изп.д.№7/2024г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6