Решение № 257 от 30.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Благоевград, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200600699 по описа за 2023 година Производството по делото пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивната жалба на адв.Л., в качеството й на защитник на подсъдимия Р. К.

А. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 5 от 24.03.2023 год., постановена по нчхд №77/2022 год. по описа на РС Гоце Делчев.

С цитираната присъда районният съд е признал подсъдимия Р. К. А., с ЕГН**********, за виновен в това, че на 29.08.2018 година, около 13.00 часа, в село М., област Б. е причинил на З. Д. М., от гр.Б., с ЕГН -**********, лека телесна повреда -разстройство на здравето , извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а именно: контузия в областта на лявата ябълчна област,изразяваща се в кръвонасядане с размери 3-2см,три кръвонасядания с размери 1/1 в долната част на шията, контузия -хематом в долната част на гръдния кош отзад с размери 5/ 5 см. , разкъсно -контузна рана на дясна подбедрица с дължина от 3 см. и околен хематом - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна 1 отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в полза на Държавата в размер на 1000 лв.

С атакуваната присъда подсъдимия А. е осъден да заплати на частния тъжител З. М. сумата от 1200лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху уважената част от иска, считано от 29.08.2018 година до окончателното заплащане, както и да му заплати сторените по делото разноски в размер на 2985.38лв., а на РС Гоце Делчев- да заплати сторени разноски и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Недоволна от така постановената присъда останал защитника на подсъдимияадв.Л., която в жалбата си до съда твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, тъй като обвинението не е доказано. Твърди, че атакуваната присъда се базира единствено на предположение. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, представлява се от адв.Л., която твърди, че наказателното производство е погасено по давност, поради което се позовава на нея и иска прекратяване на делото. В хода по същество пледира, че производството по делото следва да продължи по отношение на предявения граждански иск, но намира, че гражданския иск не следва да се уважава, тъй като подсъдимия е невиновен. Алтернативно сочи, ако съдът приеме, че А. е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК, наказателното производство да се прекрати, а въззивния съд да уважи гражданския иск, като определи размер на обезщетение.

Частният тъжител- З. М. се явява и се представлява от адв.Р.. Оспорват въззивната жалба и излагат доводи, че не е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. По съществото на обвинението, намира, че то е доказано, че РС правилно е приложил материалния закон, както и че справедливо е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради което и се иска потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд, в настоящият състав, след като взе в предвид изложеното във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна преценка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съобразно разпоредбите на чл.313 2 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимия А. прави искане за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла погасителна давност, поради което и настоящият състав намира за необходимо да отговори приоритетно на това възражение, тъй като следва да се преценява процесуален въпрос. Имайки в предвид това възражение, въззивната инстанция, намира същото за неоснователно по следните съображения:

На 15.05.2019 год. в РС Гоце Делчев е депозирана частна тъжба от З. М. срещу Р. А., като е повдигнато обвинение по чл.130,ал.1 от НК за деяние, извършено на 29.08.2018 год. /след постановление на РП Гоце Делчев, съдържащо отказ да се образува наказателно производство от общ характер/.

С разпореждане на съдията- докладчик описаното в частната тъжба е квалифицирано също като престъпление по чл.130,ал.1 от НК и подсъдимия е предаден на съд с обвинение, квалифицирано по посочения текст. За престъплението по чл.130,ал.1 от НК законодателя е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до две години или пробация. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 т.4 от НК наказателното преследване се изключва по давност когато не е възбудено в продължение на пет години, за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, какъвто е и настоящия казус.

Независимо от прекъсването или спирането на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК, а от своя страна давността се прекъсва от всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване срещу конкретен подсъдим. Т.е. давността за наказателно преследване в случая ще изтече седем години и половина след деянието- 29.08.2018 год. или ще изтече на 29.02.2026 год. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да е изтекла давност, подсъдимия може да направи изявление производството по делото да продължи /чл.289,ал.2 от НПК/, поради което и защитникът не може самостоятелно да се позовава на изтекла давност, без подсъдимия да направи изрично изявление в тази насока. В този смисъл, съдът намира възражението на защитата за неоснователно, поради което и намира, че следва да се произнесе по същество на доводите във въззивната жалба.

Решаващият съд е изяснил правилно фактите по делото, тъй като е сторил това след верен анализ на доказателства и доказателствени средства, събрани 3 по предвидения процесуален ред, при което е установил следното:

Подсъдимият Р. А. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Същият дълги години живее в Португалия. Има дъщеря- свидетелката Г.

А., която е бивша съпруга на частния тъжител З. М.. От брака си, прекратен през 2018 год. двамата имат родени две деца. След развода отношенията им били силно влошени. Свидетелката А. и двете деца заживели в гр.Благоевград, а частния тъжител М. останал в с.М., където още по време на брака съпрузите построили с европейски средства къща за гости и която продължил да стопанисва. Същевременно свидетелката Г. А. често посещавала, заедно с децата си дома на баща си в с.К., където живеели баба й, дядо й и леля й.

Към 29.08.2018 год. подсъдимия Р. А. се намирал в България, в къщата си в с.К., заедно с приятелката си- у. гражданка. На тази дата там се намирала и дъщеря му Г. и едно от малолетните деца. Другото- К. било при баща си в къщата за гости в с.М.. На посочената дата подсъдимия, дъщеря му Г. и у.та гражданка тръгнали към къщата за гости в с.М., за да вземат детето К.. В този момент в двора на къщата бил частния тъжител, заедно със свидетеля Г. М.него приятел и двамата пиели кафе, като тъжителя споделил, че чака бившата си жена да дойда да вземе детето.

След като подсъдимия паркирал автомобила си, тъжителя чул шум от това и се отправил вътре в къщата, която имала два входа- и от към паркинга и от към предния двор. Отишъл в ползвания от него апартамент, като вътре влязла и свидетелката Г. А., като там се намирало и малкото дете. А. се подразнила на хигиената в апартамента и направила забележка за това на бившия си съпруг. А. помолила тъжителя да даде багажа на детето, за да си тръгват.

Багажа на малкия бил приготвен и оставен пред входа от предната страна, откъм двора и З. М. отишъл да вземе чантата, последван от детето, в който момент в апартамента влязъл и подсъдимия с приятелката си. Влизайки в апартамента подсъдимия А. чул, че дъщеря му и бившия зет се разправят пред детето, като А. говорила на М., че ще вижда децата само два пъти месечно и за време, както отреди съда, на което М. отговорил- кой ще ти даде на тебе децата?, при което детето казало „ама тате, мама говори глупости“.

Чувайки тези думи подсъдимия казал на детето, че майките не говорят 4 глупости и внезапно с дясната си ръка ударил тъжителя по лицето и го напсувал ,. В този момент дъщерята на подсъдимия започнала да го моли да остави тъжителя , но той хванал с двете си ръце, ръцете на М. , след което отново му нанесъл няколко удари с ръка, при което тъжителя залитнал и седнал на стола зад него. Тъй като всичко това се случвало в присъствието на детето, то се разплакало, а свидетелката А. издърпала баща си и го помолила да напусне помещението. Пострадалия М. в това време позвънил на тел.112 и съобщил за побой над него. Подсъдимият и приятелката му излезли от помещението, а вътре останали М., бившата му жена и детето им.

В резултат на обаждането около 10-15мин. по-късно на място пристигнали свидетелите С. и М., служители на РУ Гоце Делчев , ПУ Гърмен. Пред тях М. обяснил за случилото се, като полицейските служители съставили предупредителни протоколи по ЗМВР.

На 30.08.2018 година тъжителя М. посетил доктор К. хирург в общинска болница “Иван Скендеров“ в гр.Гоце Делчев, който прегледал пострадалия и издал медицинско удостоверение, в което посочил обективните находки и заключил, че на лицето е3 нанесено физическо и психическо страдание.

В хода на съдебното следствие е назначена и съдебно медицинска експертиза, изпълнена от в.л. д-р Л., който в заключението се е посочил, че пострадалия М. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядане в лявата зигоматична област, три броя кръвонасядания областта на шията, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясна подбедрица.Увредите могат да се дължат на действие на твърди тъпи предмети,по механизма на удари с или върху такива, от притискане помежду им и е възможно да се получат по време и начин описан от пострадалия. Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Назначена е и съдебно видео- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Л. П. , експерт в НТЛ при ОДМВР Благоевград, която е изследвала записа от камера, намираща се в помещението, където е извършено деянието.

В заключението си експерта сочи, че по видеозаписите не се установяват следи на намеса, манипулация, заличаване или монтаж. В експертизата от видеозаписа са извлечени снимкови кадри, подредени в хронологичен ред.

Записът от камерата съдържа и звукозапис, който също е възпроизведен в 5 експертизата.

От така установеното във фактическо отношение и въззивния съд, така както е сторил РС Гоце Делчев, намира, че обвинението е категорично и безспорно доказано, въз основа на годни доказателствени средства. На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетеля Г. М., който изяснява, че еднаквата фамилия с пострадалия е само съвпадение, без родствена връзка, с което изключва основание да се предполага заинтересованост от изхода на делото.

Показанията му, макар да не изясняват основните факти по делото, установяват с необходимата категоричност обстоятелството, че на инкриминираната дата и време- 29.08.2018 год., е пил кафе с пострадалия З.

М. в двора на къщата за гости, находяща се в с.М., както и установява, че тъжителя е чакал бившата си съпруга Г. А. да дойде, за да вземе едното от малолетните им деца- К., което по същото време е било при баща си. Този свидетел установява също така с показанията си, че освен бившата съпруга на З., са дошли и непознати за него- мъж и жена, след което е последвала „разправия“ на висок глас, чувал се и мъжки глас , след което като излязъл от помещението З. бил „зачервен по лицето и изплашен“, при което казал, че същият мъж, който е влязъл в къщата го е ударил. Основен свидетел по делото е Г. А., тъй като същата е била в помещението, където е станал боя.