Решение № 348 от 03.11.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. гр.Велинград, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210101262 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск от В. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, *** срещу Б. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, Л. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Дорково, *** и „Велирент“ ЕООД с ЕИК 112668551, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Христо Ботев № 2, представлявано от управителя Илия Кадинов, с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за имот: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с предназначение сушилня с площ 250 кв.м , построена в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, утвърдени със заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на изп. Директор на АГКК, целият с площ 12275 кв.м., при съседи: на поземления имот ***,

***, ***,,

***,

***,***,

*** и

***, а по предходния план на гр.Велинград, съставляващ парцел 1, имот пл.№ 6397 в кв.117 с площ 12 906 кв.м. при граници и съседи: входна пътна артерия и гробища.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на посочения по-горе поземлен имот с обща площ от 12275 кв. м. В него имало построени три стопански сгради: сграда с идентификатор *** с предназначение - производствено хале с площ 195 кв.м., сграда с идентификатор *** с предназначение канцелария с площ 77 кв.м. и сграда с идентификатор *** с предназначение сушилня с 1 площ 250 кв.м.

Първите два обекта твърди, че са съсобствени между ответниците Б. Б., Л. Б. и И. Б., а третата сграда, с идентификатор *** с предназначение сушилня с площ 250 кв.м. твърди, че е негова собственост.

Сочи като правно основание за придобИ.е на спорната сграда - реализиран строеж и давностно владение, упражнявано в период повече от 20 години.

Твърди, че на 18.11.1998 год. с нот.акт № 67,т.1, нот.дело № 67/1998 год. на Нотариус Георги Шуманов, вписан в Служба по вписванията с Акт №404, т.67, дело 1542/1998 год. първоначалните приобретатели на поземлен имот с идентификатор *** /заедно със съпругите си/ били учредили правото на ползване и строеж на „Милена. 72“ ООД гр.Бургас. Дружеството приобретател на вещното право, в продължение на около пет години не било реализирало учреденото му право.

Сочи, че на 29.05.2003 год. с предварителен договор за покупкопродажба „Милена. 72“ ООД гр. Бургас се било задължило да прехвърли на представлявания от ищеца ЕТ „Фаворит" гр. Велинград учреденото му вещно право на ползване и строеж върху дворното място, за което той предварително бил заплатил цената му в размер на 1800 лева.

Твърди, че съгласно т. 3 от предварителния договор владението на определената част от дворното място била предадена в деня на подписването на договора - на 25.05.2003 год., а през 2004 г. ищецът сам изградил спорната сушилня за дървен материал с офис, битови стаи и санитарен възел, която с Акт обр.14 на 07.03.2006 година е въведена в експлоатация.

Тогавашните собственици на земята от 2003 година му били обещали да прехвърлят собствеността както върху частта от дворното място, така и върху сградата, която ползвал и владеел за себе си, но да настоящия момент собствеността върху сградата не му била прехвърлена.

С уточняващи молби, ищецът сочи придобивните основания на всеки един от съсобствениците в земята, както следва: по силата на Договор от 28.10.1998г. за приватизационна продажба на „Автосервиз -Велинград“, обособена част от имуществото на „Автогарант-С“ ЕООД гр.Пазарджик, при условията и по реда на чл. 35, ал.1,т.1 от Закона били придобити от Б. Г. Б. с ЕГН ********** с дял от 98% , Димитър Николов Пандев с ЕГН ********** с 1% и И. С. Б. с ЕГН **********c дял 1%.

Твърди се, че ответниците Б. Б. и Л. Б. на 02.02.2007 г. били сключили договор за замяна на недвижим имот, по силата на който прехвърлили собствеността върху притежаваната от тях 1/3 ид. ч. от дворно място с площ от 11543 кв. м. по скица, и с площ от 12906 кв. м. по документи за собственост, образуващо УПИ 1 – 6397, с приложена регулация, от квартал № 117 по плана на гр. Велинград, ведно с 1/3 ид. ч. от следните сгради: тенекиджийно и бояджийно помещение на застроена площ от 560 кв. м. магазин с площ от 162 кв. м., магазин приемна с площ от 70 кв. м., автомивка и акумулаторно 2 отделение с площ от 145 кв. м. Приобретателите на този имот били родителите на ответницата Л. Б.. Твърди се също, че след смъртта на Цветко Милов, починал на 20.10.2009 г. същият бил наследен от съпругата му Ирина Милова, Христо Милов /син/ и дъщеря му ответницата Л. Б.. След смъртта и на Ирина Милова, настъпила на 24.11.2012 г., братът на Б. – Христо Милов се отказал от наследството на родителите му, заради което имотите били придобити от Л.

Б..

Твърди се също, че на основание съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка Илия Кадинов бил признат за собственик на 1620/12250 ид. части от имота, а по-късно по силата на друг нотариален акт Илия Кадинов прехвърлил своя дял с договор за покупко-продажба на представляваното от него дружество „Велирент“ ЕООД гр.Велинград, ЕИК 112668551.

С уточняваща молба ищецът конкретизира периода на владение, а именно: от 2002 г. до момента на предявяване на исковата молба в съда.

Производството по делото е прекратено по отношение на част от ответниците с влязла в сила определение, поради което и не се обсъждат в настоящия съдебен акт.

Ищецът уточнява правният си интерес, който произтича от това, че не може да се снабди с акт за собственост относно процесната сграда, поради което не може да се разпореди с нея. Нотариусите отказват да му съставят акт, с който да констатират правото му на собственост, а ответниците отказват да изповядат сделка в горния смисъл.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Б. Б., Л. Б., И. Б..

Постъпил е отговор на исковата молба единствено от ответника „Велирент“ ЕООД, черз адв. А. Н.. Ответникът признава фактите, изложени в исковата молба. Заявява, че не оспорва претендираните от ищеца права.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Видно е от приетият като писмено доказателство Договор за приватизационна продажба на „Автосервиз – Велинград“, обособена част от имущество на „Автогарант – С“ ЕООД, гр. Пазарджик, при условията и по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, че на 28.10.1998 г. е сключен договор за приватизация между Министъра на търговията и туризма, в качеството му на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП и ответниците Б. Г. Б. и И. С. Б., както и купувача Димитър Николов Пандев, спрямо чиито наследници производството по настоящото дело беше прекратено. По силата на този договор купувачите придобиват собствеността върху „Автосервиз – Велинград“, обособена част от имуществото на „Автогарант – С“ ЕООД, гр. Пазарджик, състоящ се от 3 дворно място с площ по АДС № 02.07.1984 г. от 12906 кв. м., находящ се в гр.

Велинград, съставляващо парцел първи, кв. 117 по акта за държавна собственост, а по скица и оценка имот пл. № 6397 в кв. 117 по плана на града, при съседи: входна пътна артерия и гробища. Върху терена имало построени пет сгради: Тенекеджийно и бояджийно помещение от 560 кв. м., магазин със застроена площ от 162 кв. м., магазин – приемна със застроена площ от 70 кв. м., помещение за диагностика със застроена площ от 155 кв. м., автомивка и акумулаторно отделение със застроена площ от 145 кв. м. Договорът е вписан в имотния регистър СВ Велинград на 21.04.2006 г.

На 18.11.1998 г. Б. Б., Л. Б., Димитър Пандев, Т. Пандева, И. Б. и Мариана Б. учредяват възмездно на „Милена – 72“ ООД право на строеж върху част от поземления имот, без изрично описание на сградата, за която се учредява правото на строеж.

На 29.05.2003 г. е сключен предварителен договор за продажба на имот между „Милена – 72“ ООД и ЕТ „Фаворит – В. Д.“, представляван от В. Д., по силата на който продавачът се задължава да прехвърли на купувача правото на собственост върху 3980/12250 ид. ч. от дворно място цялото с площ от 12250 кв. м., находящо се в гр. Велинград, с № 6397 в кв. 117 при реално ползване на 3980 кв. м. В точка 3 от същия договор е уговорено, че владението се прехвърля веднага, както и се поема задължение да прехвърли и учреденото му право на строеж.

На 07.03.2006 г. е издадено Удостоверение № 14 за въвеждане в експоатация на строеж „Сушилня за дървен материал“, със застроена площ от 172 кв. м., Офис битови стаи и санитарен възел със застроена площ от 68 кв. м. В посоченото удостоверение като ползвател е отразен ЕТ „Фаворит – В.

Д.“ Велинград, представляван от В. Т. Д..

На 02.02.2007 г. е сключен договор за замяна, по силата на който Б. Б. и Л.

Б. прехвърлят на Цветко Христов Милов и Ирина Н. Милова 1/3 ид. ч. от дворното място, върху което е построена спорната сграда. Като видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 121/27.06.2022 г.

Цветко Милов е починал на 20.10.2009 г., като е оставил за наследници Ирина Милова /починала на 24.11.2012 г., както и Христо Милов и ответницата Л. Б., последната е дъщеря на Цветко и Ирина Милови. По делото са приложени и удостоверения от 02.08.2022 г., видно от които Христо Милов е направил отказ от наследството на Ирина Милова и Цветко Милов, като единствен техен наследник е останала ответницата Б..

На 18.08.2022 г. е издаден констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот с № 160, том 2, рег. № 3915, дело 353 от 2022 г. по описа на нот. Симеон Даскалов, с който Б. Б. и съпругата му Л. Б. са признати за собственици на основание покука за двамата, а за Л. Б. и на основание наследяване по закон от Цветко Милов и Ирина Милова на имот, както следва:

10441,90/12275 ид. ч. от дворно място съставляващо ПИ 6397 в кв. 117 по регулационния план на гр. Велинград, за който имот е отреден УПИ първи в 4 същия квартал, като дворното място е заснето като ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

На 25.11.2022 г. ответниците Б. Б. и съпругата му Л. Б. продават на съсобственика си „Велирент“ ЕООД 740/12275 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

С нотариален акт № 148, том 3, рег. № 5247, нот. дело № 538 по описа на нотариус Симеон Даскалов за 2022 г. Б. Б. и съпругата му Л. Б. продават на ищеца и съсобственик В. Д. 8000/12275 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, целият с площ от 12275 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана.

По делото е разпитана като свидетел А. Д.а, майка на ищеца. Същата установява, че около 2000 година синът й В. Д. е построил процесната сграда, която разпознава като сграда 1 от предявената й скица. Знае, че синът й е дал пари за тази сграда, която сам е построил. Известно й е наличие на други сгради в поземления имот, включително и на ответниците Б. и „Велирент“.

Описва процесната сграда, като състояща се от сушилна, офис, санитарен възел, стая за работниците, котелно помещение. Заявява изрично, че се заключва и само синът й притежава ключове, като от построяването й до около 2010 г. е имало и назначен охранител. Сочи, че ответниците отказват да се явят пред нотариус за изповядване на сделка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС.

Искът е допустим. Според настоящият съдебен състав за ищецът е налице правен интерес от неговото предявяване, който се състои в това, че не може да му бъде отказано правото да се снабди с титул за собственост, при наличие на основание за това. В случая от процесуалното поведение на ответниците не проличава оспорване на правата на ищеца. Дори ответника „Велирент“ ЕООД признава иска. В същото време, тяхното извънпроцесуално поведение, изразяващо се в нежелание да се признае правото на собственост на ищеца върху процесната сграда води и до възникване на правен интерес за водене на настоящия иск.