Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 27.01.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Частно наказателно дело 44/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
27.01.2025
Състав
Мариета Неделчева, Виктория Росенова Стоилова, Кристина Иванова Тодорова

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20251800200044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС и за краткост наричан по-нататък Закона).

Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, постановено от административен орган – Zentrale Bubgeldestelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република Германия срещу българския гражданин Я. Ю. Г., роден на ********** г., с постоянен адрес: гр. И., ул.“В. Л.“ №*, обл. С..

Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващия орган на териториално и предметно компетентния да го разгледа, съгласно чл.

32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал.1 от Закона, Софийски окръжен съд.

Съгласно изискванията на закона същото се придружава от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.

1

Засегнатото лице Я. Г. редовно призован, се явява лично и оспорва издаденото удостоверение, като сочи, че не той е управлявал лекия автомобил, посочен в удостоверението.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура - прокурор М. М. намира искането за изпълнение на финансовата санкция за законосъобразно, сочи, че не се установяват основанията за отказ.

Съгласно приложимия закон ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл.6, ал.1 от Закона и според разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Получено е решение № 09.4027532.6 от 05.06.2024 г., постановено от административно наказателен орган –

Zentrale Bubgeldestelle des

Polizeiprasidiums Rheinpfalz, ФРГ, влязло в сила на 29.06.2024 г., срещу българския гражданин Я. Ю. Г., роден на ********** г., с постоянен адрес: гр.

И., ул.“В. Л.“ №*, обл. С. за извършено административно нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с лек автомобил извън населено място с 19 км/ч. При допустима скорост от 80 км/ч засегнатото лице Я. Г. на 16.04.2024 г. в 13,33 часа в Kaiserslautern, Gem. Kaiserslautern, BAB 6 Hohe km 613,20, FR: Mannheim като водач на лек автомобил, с регистрационен номер ******** е превишил скоростта с 19 км/ч, като е управлявал автомобила с 99 км/ч /след приспадане на допустимия толеранс/. С така описаното поведение в удостоверението се сочи, че засегнатото лице Я. Г. е извършил административно нарушение, съгласно & 41, ал.1 в съвкупност с Приложение 2, чл.49 StVO /Правилник за движение по пътищата; & 24 StVG /Закон за движение по пътищата/, 11.3.3 BKat /Федералния каталог за финансови санкции/. На засегнатото лице е била наложена глоба в размер на 60 евро и е определена дължима сума за административни разноски по производството в размер от 28,50 евро. Засегнатото лице е било уведомено за решението за налагане на финансова санкция съгласно законодателството на издаващата държава.

Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.

2

Решението за налагане на финансова санкция е постановено в административно наказателно писмено производство в държава – членка на Европейския съюз от компетентен по административно-наказателни дела орган – Zentrale Bubgeldestelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, ФРГ.

Решението е било постановено на 05.06.2024 г. и е влязло в сила на 29.06.2024 г. Засегнатото лице е било уведомено за законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен съгласно националните закони представител за решението и за правото на обжалване и сроковете за това.

Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от Закона. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от административно-наказващия орган, постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от Закона.

Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган Zentrale Bubgeldestelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, ФРГ в решаващата държава въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като административни правонарушения. В удостоверението е посочено, че извършеното от Я. Г. правонарушение, съставлява административно нарушение съгласно & 41, ал.1 в съчетание с Приложение 2, чл.49 StVO /Правилник за движение по пътищата; & 24 StVG /Закон за движение по пътищата/, 11.3.3 BKat /Федералния каталог за финансови санкции/. Това деяние представляват административно нарушение по българското законодателство по ЗДвП и ППЗДвП, а съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойната наказуемост не се изисква, когато се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В изпратеното на българския съд удостоверение в т.3 издаващият орган е посочил, че описаното нарушение представлява поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.

3

В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати паричната сума от 60,00 евро, представляваща наложената му парична глоба за извършеното от него административно нарушение, изразило се в нарушаване на правилата за движение в качеството му на водач на лек автомобил, с регистрационен номер ********, довели до издаване на решението. Равностойността на паричната сума от 88,50 евро в български левове по фиксирания курс на еврото на Българската народна банка към 05.06.2024 г. – деня на постановяване на решението за признаване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава (чл.16, ал.8, вр. чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС), е 173,02/сто седемдесет и три лева и две стотинки/ лева.

Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с адрес: обл. С., гр.И., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Не се установява основанията по чл.35 от Закона, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението на административния орган на Федерална Република Германия. На първо място, липсват доказателства срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние подсъдно на българския съд. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство да се счита за изцяло или отчасти извършено на територията на Р България или да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Освен това, няма данни Я. Г. да е лице с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят решението на германския несъдебен орган недопустимо за изпълнение. На следващо място решението, не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно. В представеното на българския съд удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е отразено, че засегнатото лице Я. Г. е бил уведомен в съответствие със 4 законодателството на ФРГ за правото си и срока за обжалване на решението.

Действително на засегнатото лице е наложена финансова санкция по-малка от 70 евро, а именно 60 евро, като формално е налице основанието за отказ, посочено в чл.35, т.6 от Закона. С оглед обаче спазване на принципа на взаимно доверие между държавите членки, на който е основано международното сътрудничество по наказателни и наказателноадиминстративни дела и възпитаване на гражданите на държавите членки на Европейския съюз към спазване на законите независимо от това къде пребивават, съдът намира, че следва да признае и приеме за изпълнение посочената по-горе финансова санкция и респ. да не прилага факултативното условие за отказ за изпълнение на финансовата санкция визирано в чл.35, т.6 от Закона.

Съдът намира за неоснователни твърденията на засегнатото лице Я. Г., че не е управлявал лек автомобил с регистрационен номер ******** във Федерална Република Германия и не той е извършил нарушението, визирано в удостоверението по чл.4 на РР 2005/214/ПВР. Същият е собственик на моторното превозно средство и се предполага, че именно той и го е управлявал на 16.04.2024 г. Предмет на настоящото производство е извършване на проверка от българския съд дали всички предпоставки за признаване и изпълнение на изпратеното от ФРГ решение, посочени в РР 2005/214/ПВР са налице, както и съществува ли някое от факултативните основания за отказ да бъде признато решението. Основанията за отказ са изчерпателно изброени в чл.45 от ЗПИИРКОРНФС и сред тях не фигурира такова, че нарушителят не е собственик или ползвател на превозното средство в хипотезата на нарушение, касаещо правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 33 от Закона е необходимо незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения Софийският окръжен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решение № 09.4027532.6 от 05.06.2024 г., постановено от административно-наказателен орган – Zentrale 5

Bubgeldestelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република Германия, влязло в сила на 29.06.2024 г., срещу българския гражданин Я. Ю.

Г., роден на ********** г., с постоянен адрес: гр. И., ул.“В. Л.“ №*, обл. С. за административно нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост, като при допустима скорост от 80 км/ч на 16.04.2024 г. в 13,33 часа в Kaiserslautern, Gem. Kaiserslautern, BAB 6 Hohe km 613,20, FR: Mannheim като водач на лек автомобил, с регистрационен номер ******** е превишил скоростта с 19 км/ч, като е управлявал автомобила с 99 км/ч /след приспадане на допустимия толеранс/с лек автомобил извън населено място и е извършил нарушение, съгласно & 41, ал.1 в съчетание с Приложение 2, чл.49 StVO /Правилник за движение по пътищата; & 24 StVG /Закон за движение по пътищата/, 11.3.3 BKat /Федералния каталог за финансови санкции/, за което му е била наложена глоба в размер на 60 евро и определена дължима сума за административни разноски в размер от 28,50 евро, всичко общо 88,50 евро с левова равностойност 173,02 /сто седемдесет и три лева и две стотинки/ лева към деня на постановяване на решението.

На основание чл.22 от ЗПИИРКОРНФС ИЗПРАЩА решението след влизането му в сила на НАП за изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7дневен срок от днес.

Да се уведоми незабавно Zentrale Bubgeldestelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, ФРГ за отказа да се изпълни решението, поради пълното погасяване на сумата на наложената финансова санкция.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________