Решение № 2642 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503187 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 11494 от 21.10.2022 г., постановено по гр.д. № 69060/2021г. по описа на СРС, 36-и състав, е признато за установено, по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ, че А. М. М. (Р.М.В.), ЕГН ********** и Р. Б. Т., ЕГН ********** (Р. Б. Т.-В.) дължат при условията на солидарност на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 1 069,81 лева- главница, цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.6.2021 г. до окончателното погасяване, сумата от 178,46 лева - мораторна лихва за забава от 15.01.2019г. до 01.06.2021г., сумата от 21,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. по ч.гр.д. № 33216/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, като са отхвърлени предявените от дружеството искове, а именно: иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 071,83 лева, иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за 1 законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 180,04 лева и иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 4,76 лева - мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021 г.

По делото са постъпили въззивни жалби от ответниците Р. Т. и А. М. , с които първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, искове са уважени. Твърди се, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.

Поддържа се, че по делото не е доказано обстоятелството, че процесният придобит в режим на СИО имот е използван за семейни нужди. В тази връзка се обосновава, че жалбоподателите не отговарят солидарно за претендираните от дружеството суми, тъй като чл. 32, ал. 2 от СК не се прилага автоматично по отношение на разходи, свързани с имот СИО.

Отправя се молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна на подадените въззивни жалби.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна 2 връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В процесния случай страните не спорят, че недвижимият имот е бил топлофициран, а сградата - етажна собственост /в която се намира той/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото са ангажирани и доказателства относно собствеността на процесния имот, като от съвкупна им преценка се установява, че същият е собственост на Р. Т. и А. М. към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, като за тази цел не се изисква същите да са подали нарочно заявление за откриване на партида на тяхно име. Договорното правоотношение възниква между топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на 3

Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК. Следователно районният съд правилно е стигнал до извод, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот. В тази връзка следва да бъде разгледан изложеният от жалбоподателите довод относно липсата на предпоставки за ангажиране на тяхната солидарна отговорност.

Видно от представения по делото Акт за граждански брак № 848/ 18.10.22г., към момента на придобиване на процесния имот, а именно апартамент № 16 находящ се в ж.к. „****, ответниците са били в граждански брак, поради което и същият е станал тяхна семейна имуществена общност.

След като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по арг. от чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г. между тях е възникнала бездялова съсобственост. Съгласно чл. 25, ал.

2 от СК от 1985 г. (отм.), или сегашната норма на чл. 32, ал. 2 о т СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. В случая солидарната отговорност по смисъла на закона не възниква автоматично, а е обусловена от конкретна преценка за това дали сумата, в случая за консумирана топлоенергия, е изразходвана за задоволяване нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството като например снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ /в посочения смисъл Решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК/. Такива биха били и разходите за отопление, ако същите са направени при съвместно ползване на семейното жилище. По делото обаче нито се твърди, нито се доказва, че процесният апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „****, е имал характер на семейно жилище за ответниците през исковия период и се е използвал за задоволяване на семейните нужди. Ето защо и в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, настоящата инстанция приема за недоказано обстоятелството, че задълженията за заплащане на потребената в процесния имот топлинна енергия са поети за задоволяване на нужди на семейството на ответниците. Следователно няма основание за ангажиране солидарната отговорност на ответниците към ищеца на основание на чл. 32, ал.2 от СК. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК /Решение № 15/26. 05.2017 г. по гр. д. № 40/2016 г.

, г. к., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г., г. к., І V г. о. на ВКС/ няма законова пречка, при положение че страната е поискала солидарно осъждане, съдът да постанови разделно такова, като разпредели отговорността на длъжниците според доказателствата по делото. В 4 този случай искането за солидарно осъждане следва да се отхвърли, като се постанови разделна отговорност. Приема се, че след като съдът е сезиран с нещо повече от действително дължимото той е в правото си да се произнесе и за по-малкото.

Други доводи за неправилност на съдебното решение не са релевирани, поради което съдебният акт в останалата част не е предмет на проверка от настоящата инстанция.

Предвид липсата на съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на районния съд в частта, в която е приел, че ответниците отговарят солидарно пред ищеца за заплащане на процесните суми, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно на „Топлофикация София” ЕАД процесните суми:

По разноските:

С оглед достигнатия краен извод за разделност на отговорността, носена от ответниците, първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца стоР.те от последния разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 422,79 лв., като вместо това се постанови на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите да бъдат възложени в тежест на ответниците, но в условията на разделна отговорност – за всеки по ½ част или по 211.40 лева. Аналогично следва да се отмени и решението в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца стоР.те от последния разноски за заповедното производство в размер на сумата от 75,08 лв., като вместо това същите да бъдат възложени в тежест на ответниците, но в условията на разделна отговорност – за всеки по ½ част или по 37,54 лева.