Решение № 172 от 15.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Враца, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20231420200337 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕКОФРУТ” ООД, ЕИК 106537517, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ****, представлявано от управителя **** чрез адв.Х. П. против Наказателно постановление № 26-0000650/13.03.2023 г., издадено от Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.33, §3, изр.1 вр. чл.34, §5, буква „б” от Регламент /ЕС/ №165/2014, на основание чл.104, ал.5 ЗАвПр /Закон за автомобилните превози/ му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

В жалбата се твърди, че нито в АУАН, нито в НП са посочени изрично място и дата на извършване на нарушението. Не ставало ясно, на коя дата административнонаказващият орган /АНО/ е приел, че водачът не е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа, като се твърди, че при ръчно въвеждане на почивка, същият го е въвел като работа за периода от 25.10.2022 г. до 07.11.2022 г. Поддържа се, че не е установено мястото, където не е изпълнено вмененото по чл.33, §3, изр.1 от Регламент №165/2014 нарушение. Твърди се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Възразява се срещу посочената като нарушена правна норма като се твърди, че това е сторено бланкетно. Поддържа се, че липсват обстоятелства, които да показват извършено от Екофрут ООД деяние по организация работата на водачите по такъв начин, че последните да не са в състояние да спазват конкретна разпоредба от Регламент (ЕО) №165/2014. Твърди се, че АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на превозвача на база предположения, без да разполага с категорични доказателства за съставомерността на деянието, сторено от водача. Възразява се срещу правната квалификация на нарушението. Поддържа се, че в разглеждания случай в АУАН и в НП са посочени само марката и модела на 1 управляваното пътно превозно средство, но липсват данни, каква е допустимата му максимална маса и дали тя е над предвидената от закона 3.5 т, което нарушение препятства преценката, относно законосъобразното налагане на визираната в постановлението санкция, тъй като липсва яснота за максимално допустимата маса на управлявания от жалбоподателя автомобил и дали действията му в тази връзка се субсумират от нормата на чл.78, ал.1 ЗАвП. Алтернативно се излагат твърдения за маловажност на нарушението.

Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 01.03.2023 г., около 15:00 ч. в гр.Враца, бул.Васил Кънчов, Източна промишлена зона, при извършена комплексна проверка на Екофрут ООД, притежаваща лиценз на ЕО за извършване на международен автомобилен превоз на товари №5930/01.01.2017 г., се констатирало, че превозвачът не е осъществил контрол относно правилното използване на тахографа от водач ****, който водач не е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа при ръчно въвеждане на почивка, същият го е въвел като работа за периода от 25.10.2022 г. до 07.11.2022 г„ с който е оборудван товарен автомобил с per. № **** с дигитален тахограф Siemens VDO 1381 и прикачено полуремарке с peг.№ВР0814ЕВ, с които водачът е извършил международен автомобилен превоз на товари от БГ-F, видно от CMR/04.11.2022 г.

Констатирано е, че нарушението е видно от снети данни от карта на водача № 0000000130164001.

Въз основа на извършената проверка, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №335553/01.03.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е приел констатациите от акта. За така извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.33, §3, изр.1 вр. чл.34,§5, буква „б” от Регламент /ЕС/ №165/2014 и на основание чл.104, ал.5 ЗАвПр му е наложено наказание глоба в размера на 1000.00 /хиляда/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са събрани, посредством разпит на свидетеля К. **** - инспектор в РД „Автомобилна администрация”-Враца.

Като релевантни писмени доказателства са приложени и приобщени по делото: АУАН №335553/01.03.2023 г.; Наказателно постановление

№26-0000650/13.03.2023 г., издадено от директора на РД АА гр.Враца; Заповед РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед №РД-12-624/24.02.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”; Международна товарителница-автомобил **** Констативен протокол за извършена комплексна проверка от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Враца на Екофрут ООД; Декларации от **** – управител на Екофрут ООД; Доклад за извършена комплексна проверка на Екофрут ООД и Уведомление по чл.574, ал.10 КЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено 2 следното от правна страна:

В изпълнение на своето правомощие, съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, длъжностно лице служител на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", заемащо длъжността "инспектор" в Районна дирекция "Автомобилна администрация" – Враца.

Съгласно чл.189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Досежно компетентността на административнонаказващият орган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която в т. І. 6 са оправомощени директорите на Районна дирекция "Автомобилна администрация" да издават наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо, посоченият в НП административнонаказващ орган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП.

При съставяне, както на АУАН, така и на НП съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4, по чл.43, ал.1, ал.2 и ал.5 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита на дружеството и неправилно приложение на материалния закон.

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза. Задължителното съдържание на АУАН и НП включва описание на нарушението, дата и място на извършването му и обстоятелства, при които е било извършено, съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Изчерпателно, ясно и недвусмислено посочване на задължителните реквизити в АУАН, респ. НП, е необходимо условие, за да бъде изяснено по безспорен начин административното обвинение. Обратното би препятствало нарушителя да разбере за какво следва да търпи неблагоприятните последици, т. е. да бъде санкциониран, което рефлектира пряко върху правото му на защита и винаги представлява съществено процесуално нарушение – самостоятелно основание за отмяна на НП.

На първо място - съгласно разпоредбата на чл.42, т.3, пр.1 от ЗАНН - АУАН респективно чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, касателно НП, трябва да съдържат – дата на извършване на нарушението. В конкретния случай, както в АУАН така и в НП липсва посочена дата на нарушението. В тези актове е посочено, че на 01.03.2023 г. в гр.Враца, бул.Васил Кънчов №78, Източна промишлена зона, при извършена комплексна проверка на Екофрут ООД, притежаваща лиценз на ЕО за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 5930/01.01.2017 г., се констатирало, че превозвачът не е осъществил контрол относно правилното използване на тахографа от 3 водач ****, който водач не е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа при ръчно въвеждане на почивка, същият го е въвел като работа за периода от 25.10.2022 г. до 07.11.2022 г., с който е оборудван товарен автомобил с per. № **** с дигитален тахограф Siemens VDO 1381 и прикачено полуремарке с per. № ВР0814ЕВ, с които водачът е извършил международен автомобилен превоз на товари от БГ - F, видно от CMR/04.11.2022 г.

В случая изписване на дата на извършване на нарушението изобщо липсва и в двата съставени от наказващия орган документа, като дори отразеното описание не е достатъчно откъм конкретика, касателно визирания реквизит. В конкретния случай, е без значение фактът, че жалбоподателят може и да се е досетил за датата на извършване на нарушението, установено от органите на ИА АА, като е ирелевантна причината, поради която тя не е отразена, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.

Датата на нарушението е реквизит, които не следва да се предполага, нито да се извлича по пътя на формалната логика, а следва да е точно и ясно конкретизиран в АУАН и НП, като липсата на отразена дата на нарушение, води до порочна неяснота на относими факти, които са от съществено значение за описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в НП е посочено, че в периода на извършваната проверка – 25.10.2022 г. до 07.11.2022 г. е констатирано съответното нарушение, но никъде в НП не се сочи, че това е датата на извършване на нарушението.

При това положение следва, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, т.3, пр.1 от ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение.

Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.

При това, липсата на дата на извършване на нарушението, освен че лишава привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице - жалбоподател.

Едновременно с това, липсата на отразяване на датата н а извършване на нарушението, по същността си води и до непълнота по отношение и на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, които пък са нарушения на чл.42, т.4, пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитания по делото свидетел не способства съществено за изясняване на фактическата обстановка.