Решение № 267 от 09.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Гоце Делчев, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20261220100555 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. Н. К. от гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград против „Пр.Кр. Б.“ ЕООД, гр.С..

Иска се да бъде признато за установено на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията на страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 4002684******/12.07.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, наличие на неравноправни клаузи и неправилно посочен ГПР, който надхвърля многократно определения петкратен размер на законната лихва.

В случай, че бъде уважен главния иск, се иска на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата от ******* евро, представляваща платени без основание лихви и възнаграждение за допълнителни услуги по нищожен договор за потребителски кредит № 4002684*****/12.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно и заплащане на задължението.

Твърди се от ищеца, че на 12.07.2024 г. между него и ответника е 1 сключен договор за потребителски кредит с номер 4002684*****По силата на договора му е отпуснат кредит в размер от 1900 лева, (971.45 евро) главница, за срок от 12 месеца, при ГЛП 41,00% и ГПР 48,34 %. Месечната вноска по кредита е посочена в размер на 192.44 лева (98.39 евро). Договорено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 855.00 лева (437.15 евро) и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“: 817.00 лева (417.73 евро). Общият размерът на вноската за допълнителните услуги е 139.33 лева (71.24 евро) месечно, дължима заедно с вноската по кредита. Първата погасителна вноска се дължи на 01.08.2024 г., а последната погасителна вноска – на 01.07.2025 г. Д. К. е усвоил кредита и го е погасил изцяло, като е заплатил 3981.06 лева (2035,48 евро), от които 2081.06 лева (1064.03 евро) платени лихви 409.06 лв. и възнаграждение за допълнителни услуги 1672 лева. Ищецът счита, че договореното е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ представляват разходи по управление на кредита, които следва да са включени в ГПР. При включването им при формиране на ГПР,той възлиза на около 596 % и надхвърля определения пет кратен размер на законната лихва над 10 пъти, което е в противоречие със закона. Т.н. „допълнителни услуги“ не предоставят реална, насрещна стойност за потребителя, и по съществото си е скрита лихва уговорена в полза на кредитора. Платената сума по кредита за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, за допълнителна услуга „Флекси“ и лихви се явяват платени без основание, тъй като са платени по нищожен договор за кредит, който не е породил отношение между страните. Ответното дружество няма валидно правно основание да задържи получената сума, с която се е обогатило, а ищеца от друга страна е обеднял.

Ответникът дължи законна лихва върху сумата от поканата, която в настоящият случай е обективирана в исковата молба, съответно ответното дружество дължи връщане на сума в общ размер на 1064,03 евро (2081.06 лева) представляваща платени без основание лихви и възнаграждение за допълнителни услуги по нищожен договор за потребителски кредит 40026843975 от 12.07.2024 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното предявява настоящите искове.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 и 5, чл.22 от ЗПК във вр. с чл.

2

124 от ГПК, при условията на евентуалност - чл.55 ал.1, пр.1 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответника изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че по договор за потребителски кредит №4002684****** ищецът е заплатил сума в размер на 1064.03 евро над главницата. Твърдят, процесния договор е действителен. Той съдържа приложимият лихвен процент по кредита, който не противоречи на добрите нрави, предвид принципът на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД. ПМС № 72 от 08.04.1994 година намира приложение само за определяне на размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и не може да се прилага относно договорната лихва.

Считат, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като замести приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент с повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане. Тъй като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му. Същото се отнася и до ГПР, доколкото е формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което няма нормативно задължение за разписана и методика за формиране на ГПР. В чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора.

Поради това считат за неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва.

Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че възнаграждението за допълнителните услуги следва да се включи в ГПР, с което размерът на същото ще се увеличи над законово допустимия по 3 чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Считат обаче, че възнаграждението за допълнителните услуги не следва да се включи в ГПР, тъй като допълнителните услуги не са задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да се възползва от тях. Неправилното посочване на ГПР не следва да се приравнява на липса на посочването му, доколкото потребителят е информиран за задълженията си и конкретните разходи по договора посочени са главница, лихви и суми, дължими за допълнителни услуги. Клаузи от договора за кредит, отнасящи се за допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит. С оглед на изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 9, чл.26, ал.4 от ЗЗД, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 чл. 19, ал.4 и ал.6 от ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от представените доказателства, че на 12.07.2024 г. между „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор и Д. Н. К. е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 4002684*****. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на Д. К. чрез банков превод сумата от 1900 лв., а ответника се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент в размер на 41.00%, лихвен процент на ден от 0.11% и годишен процент на разходите 48.34 %. Така длъжникът се задължил да върне сума в общ размер на 2309.06 лева на 12 месечни вноски в размер на 192.44 лв.

В договора е посочено, че ищецът е поискал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение 855.00 лева и допълнителна услуга „Флекси“ за която дължи възнаграждение в размер на 817.00 лева. Размерът на вноската за закупуване на допълнителна/и услуга/и е 139.33 лева. Възнаграждението за тези услуги се дължи при подписване на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се 4 добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение на кредитополучателя става 3981.06 лева с общ размер на вноската от 331.77 лева и дата на погасяване 1-ви ден от месеца. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска в размер на 331.77 лв. се дължи на 01.08.2024 г., следващите вноски са платими на 1-во число от месеца и са определени също в размер на 331.77 лв., с изключение на последната вноска, дължима на 01.07.2025 г., която е в размер на 331.59 лв. На кредитополучателя са били връчени и Общи условия „Пр. Кр.

Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит.

В отговора на исковата молба ответника не оспорва, че между страните е сключен посочения в исковото молба договор за кредит, както и че ищецът е заплатил над главницата по договора сумата от 1064.03 евро и тези обстоятелства са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от допълнително доказване.

При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове за допустими като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.

Разглеждайки по същество главния иск, съдът намира следното:

От представените по делото документи, съдът намира, че на 12.07.2024 г. между ищеца и ответника „Пр. Кр. Б.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 4002684******. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на Д. К. чрез банков превод сумата от ***** лв., а ответника се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент в размер на 41.00%, лихвен процент на ден от 0.11% и годишен процент на разходите 48.34 %. Така длъжникът се задължил да върне , ведно с възнаградителна лихва в срок от 12 месеца или обща сума в размер на 2309.06 лева на вноски в размер на 192.44 лв. Със същия договор между страните се сключило и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 855.00 лева и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 817.00 лева с размер на вноската за допълнителните услуги от 139.33 лева. Уговорено е, че възнаграждението за тези услуги са дължи при подписване на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение на 5 кредитополучателя става 3981.06 лева с общ размер на вноската от 331.77 лева.

Към договора е приложен погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска в размер на 331.77 лв. се дължи на 01.08.2024 г., следващите вноски са платими на 1-во число от месеца и са определени също в размер на 331.77 лв., с изключение на последната вноска, дължима на 01.07.2025 г., която е в размер на 331.59 лв. На кредитополучателя са били връчени и Общи условия „Пр. Кр. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит.

В чл.15 на приложените към договора Общи условия на „Пр. кр.Б.“ ЕООД към договори за потребителски кредит (по нататък ОУ) е описано съдържанието на допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“, което съдържание не се съдържа в процесния договор за кредит. Съгласно описанието в чл.15 от ОУ, всеки клиент, сключил допълнителната услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит, преди клиенти без закупена такава услуга. След одобрение, отпуснатата сума се нарежда към клиента в рамките на 24 часа след получаване на подписания договор. Клиента закупил услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния план, като отложи заплащане на определен брой вноски, намали определен брой вноски или промени датата на падеж. При отлагане на плащането и намаляване размера на вноски, кредитополучателя е длъжен да заплати пълния им размер в края на погасителния план.