Решение № 1712 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231100502409 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 436 – 437 ВР. ЧЛ.435 АЛ.2

ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 121534/24.11.2022 г. подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, чрез пълномощник - старши юрисконсулт М.Н., против ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски с изх. № 69298/10.11.2022 г. по и.д. № 20228510402835, по описа на ЧСИ М.П. с per. № 851.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 240,00 лв.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното постановление на ЧСИ. Моли съда да намали адвокатското възнаграждение, възлизащо на сумата от 240 лв. на 200 лв, както и пропорционалните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В тази връзка излага доводи, че неправилно ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение, тъй като същото надвишава минималния размер от 200 лв. – дължими за образуване на изпълнителното производство. Навежда доводи, че взискателят не е извършил друго процесуални действия освен депозиране на молба за образуване на изпълнителното производство. Сочи, че задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага подробни мотиви.

В срока по чл. 436 ГПК е постъпило възражение от “Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, с което моли съда да остави жалбата без уважение като 1 неоснователна. Твърди, че адвокатското възнаграждение е дори с по-нисък размер от минималния, предвиден в Наредба 1/09.07.2004 г. сочи, че дружеството освен молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирало и други молби, касаещи способите за изпълнение. Излага подробни съображения. Претендира разноски за настоящото производство.

ЧСИ М.П. с per. № 851, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК подробни мотиви по обжалваните действия. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

На 21.10.2022 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист издаден на 17.06.2022 г. от СРС на основание Решение по гр.д № 15592 от 2021 г. на СРС, 32 с-в. и гр.д № 4298 от 2022 г. на СГС, с взискател „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от адв. В.С., и длъжник „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******. Вземането по изпълнителния лист възлиза на сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и е издаден в полза на адв. М.Л.Л... Към молбата е приложен договор за цесия от 14.10.2022 г., както и доказателства за съобщаване на цесията на длъжника. Съгласно преводно нареждане е заплатен адвокатски хонорар в размер на 240 лв.

На 26.10.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 61815/21.10.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя в размер от 934.88 лв., от които 500 лв. – присъдени разноски, 249,00 лв. – разноски по изпълнителното дело, вкл. адвокатски хонорар 240 лв. за депозиране на молба за образуване на делото и процесуално представителство, както и 185.88 лв. такси по Тарифата На 26.10.2022 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.

На 03.11.2022 г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. № 108311/03.11.2022 г. срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200,00 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 10.11.2022 г. с Постановление за разноски с изх. № 69298/10.11.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за намаляване на разноските.

С придружително писмо с изх. № 69299/10.11.2022 г., получено на 14.11.2022 г., длъжникът е уведомен за Постановлението за разноски.

На 24.11.2022 г . е депозирана жалба от длъжника с вх. № 121534/24.11.2022 г., с която се обжалва Постановлението с изх.

69298/10.11.2022 г.

На 06.12.2022 г. длъжникът е получил Съобщение за нередовна жалба с изх. № 77197/02.12.2022 г., като в едноседмичен срок, считано от получаване е отстранил допуснатите нередовности.

На 22.12.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 2

121534/24.11.2022 г. е връчена за възражение на взискател, посредством съобщение за жалба за становище с изх. № 82533/21.12.2022 г.

В законоустановения срок, взискателят е депозирал възражение с вх. № 136821/23.12.2022 г. по отношение на жалба с вх. № 121534/24.11.2022 г.

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата . Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.

Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От значение е дали е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция намира, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200,00 лв.

Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело за вземания до 1000,00 лева е 200,00 лв. Така общият минимален размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното, следва да бъде сумиран, спазвайки текстовете на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е общ размер на 400,00 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде под този размер, без значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от взискателя адвокат за събиране на присъдените в негова полза суми.

Няма доказателства за извършено плащане в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното производство. Поради това присъденият адвокатски хонорар, възлизащ на сумата от 240 лв. не е прекомерен, под 3 определения минимум е, поради което не се налага намаляване и на пропорционалните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При частните производства то не намира приложение, ако съдебният акт не разрешава окончателно правния спор между страните (в този смисъл е Определение №256/12.05.2014 г. по ч.т.д. № 1306/2015г. на I ТО на ВКС и т.4 и т.5 от ТР06/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.12 от ТР 04/2013 г. на ОСГТК).

Поради това положение разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 121534/24.11.2022 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „“ *******, чрез пълномощника - старши юрисконсулт М.Н. против ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски с изх. № 69298/10.11.2022 г. по и.д. № 20228510402835, по описа на ЧСИ М.П. с per. № 851.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4