Определение № 2140 от 02.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2140 гр. София, 02.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Стойчева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501750 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 70720/26.05.2026 г. на Р. Р. Х. срещу Определение № 10946 от 20.05.2026 г. по гр. д. № 2847/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело първоинстанционно решение в частта за разноските, които е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 77 ГПК.

Оплакванията са за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че определянето на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника „Консулт БГ“ ЕАД по правилата на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е в пряко нарушение на решението на СЕС по дело № С-438/22, с което нормите на Наредбата са обявени за неприложими. Изложени са и съображения, че тъй като по делото е предявен само един главен иск и един евентуален, които са в защита на един и същ интерес, то за тях се дължи само една държавна такса.

Искането към въззивния съд е да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което адвокатското възнаграждение на 1 пълномощника на „Консулт БГ“ ЕАД да бъде намалено, а относно дължимата държавна такса да бъде постановено, че ищецът не дължи довнасяне на такава, в размер на още 11 067.31 евро.

Ответникът по частната жалба „Консулт БГ“ ЕАД, чрез адв. С., оспорва същата в частта, касаеща разноските по чл. 78, ал. 3 ГПК, като излага подробни съображения в депозирания писмен отговор.

Останалите ответници Д. Л., М. Л., „Парк Резиденс Р IC“ ЕООД, „Бояна Парк Резиденс“ ЕООД, „Бояна Грийн Резиденс“ ЕООД и „Маршал Кредит Груп“ ООД не ангажират становище.

Жалбата в частта относно дължимата държавна такса е насочена срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Първоинстанционният Софийски градски съд е сезиран с обективно кумулативно и евентуално съединени искове при условия на пасивно субективно съединяване срещу множество ответници, с правно основание чл.

26, ал. 1, пр.1 вр. чл. 209 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД, за прогласяване нищожността на две сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. София, в. з. „Беловодски път“.

Тъй като предявените искове са за съществуване, респ. за валидността на договори с предмет - вещни права върху недвижими имоти, размерът на държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1 т.2 ГПК от данъчната оценка на имотите, която, съответно, е в размер на 494 340.10 лв. за тези, предмет на първата разпоредителна сделка и 227 185.80 лв. - за тези по втората. Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, за предявените с една искова молба искове в защита на един интерес, се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците и независимо от вида на съединяването им – евентуално или кумулативно. Разпоредбата не дава възможност за събирането на държавна такса по евентуално предявени искове, когато с тях се защитава същият интерес, защитаван с главния иск.

В настоящия случай по главните искове атакуваните сделки за покупкопродажба, оформени с нотариален акт № 45/2013 г. и нотариален акт № 66/2014 г., ищецът е претендирал да се обявят за нищожни поради противоречие на закона, забраняващ продажбите с уговорка за обратно изкупуване – чл. 209 ЗЗД. Интересът, който се защитава по тези искове, се 2 свежда до това, ищецът като кредитор по предварителен договор с предмет – същите недвижими имоти, да установи, че тези прехвърлителни сделки не са породили правно действие и следователно имотите са останали в патримониума на прехвърлителя, който е и обещател по същия предварителен договор. Тъй като интересът от прогласяване на нищожността е един, без значение е броят на основанията, от които тази нищожност се извлича. Това е така, защото по всяко от заявените различни основания за нищожност се иска със сила на пресъдено нещо да се установи по отношение на ответниците едно: че сделката не поражда правно действие. Ето защо, евентуално съединените искове с правно основание чл. 26, ал.2 пр.5 ЗЗД за нищожност на същите сделки поради абсолютна симулация се явяват такива в защита на същия интерес по смисъла на чл. 72, ал. 1 ГПК. За защита на този интерес се дължи държавна такса в размер на 7 215.26 лв., равняващи се на 3 689.10 евро.

Срещу сделките, оформени в нотариален акт № 187/2017 г. и нотариален акт № 74/2018 г., с които са учредени двете по ред договорни ипотеки върху същите имоти, ищецът не е предявил самостоятелни искове, за да се поставя въпросът, дължи ли се държавна такса и за тях. С оглед на изложеното, ищецът дължи само държавна такса в размер на 7 215.26 лв. за защитата на интереса от предявяването на исковете за нищожност на покупко-продажбите от 2013 г. и 2014 г., която вече е внесена.

Ето защо, като е приел, че дължимата се държавна такса се определя от броя на предявените искове и според броя на ответниците, първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод относно действителния й размер, което налага обжалваното определение в тази му част да бъде отменено.

Жалбата в останалата й част, която е насочена срещу отказа на съда да измени решението си в частта, с която ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати сторените от ответника „Консулт БГ“ ЕАД разноски в производството, не може да бъде разгледана самостоятелно.

От страна на ищеца Х. е депозирана въззивна жалба вх.№ 60303 от 04.05.2026 г. срещу решението на Софийски градски съд в неговата цялост /Решение № 2461/15.04.2026 г. по гр.д.№ 2847/2024 г. по описа на СГС, Първо ГО, 22-ри състав/. С оглед на това, разпределението на отговорността за разноските, вкл. и досежно техния размер, ще бъде извършено от въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба съобразно с 3 изхода на спора. Ето защо, на настоящия етап от производството разглеждането на частната жалба в тази й част се явява преждевременно.

Поради това, в същата част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Апелативен съд – София, ГО, 12 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10946 от 20.05.2026 г. по гр. д. № 2847/2024 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Р. Р. Х. за изменение на постановеното по същото дело решение в частта, в която е осъден да доплати по сметка на СГС на основание чл. 77 ГПК държавна такса в размер на 11 067,31 евро.

ОТМЕНЯ Решение № 2461 от по гр. д. № 2847/2024 г. по описа на СГС, Първо ГО, 22-ри състав В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която Р. Р. Х. е осъден на основание чл. 77 ГПК да доплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 11 067,31 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 70720/26.05.2026 г. на Р. Р. Х. срещу Определение № 10946 от 20.05.2026 г. по гр. д. № 2847/2024 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която Р. Р. Х. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника „Консулт БГ“ ЕАД съдебни разноски за първата съдебна инстанция.

Определението в ЧАСТТА, в която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването с частна жалба, а в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5