Решение № 4593 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4593 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. А. при участието на секретаря Десислава Пл. И. като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100513968 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищцата А. К. М., чрез пълномощника адв. Л.

А., срещу решение №14569/24.07.2024г., постановено по гр.д. №13642/2023г. на СРС, 58 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. К. М. против „Университет за национално и световно стопанство“ иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във вр. с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед №ЧР-406/01.03.2023г. на ректора на УНСС.

В жалбата се излагат оплаквания, че решенето е неправилно, необосновано и недопустимо. Въззивникът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като не се основавало на всички събрани по делото доказателства. Имало разминаване между искането за даване на обяснения и заповедта за налагане на наказанието.

Ищцата не била запозната с действащия по време на налагане на дисциплинарното наказание Правилник за вътрешния трудов ред. Неправилно били кредитирани от съда показанията на свидетелката И.Б., които били противоречиви и противоречали на показанията на друг член на комисията, дадени по друго дело, според които ректорът бил уведомяван на същия ден, в който са открили нарушението. Не били обсъдени доказателствата на ищеца, които доказвали липса на виновно поведение у нея, отдаденото отношение към студентите и тяхната обич към нея. Поддържа се, че 1 ищцата не е лишила студентите от пълноценен и качествен учебен процес и не е компрометирала учебното заведение. Нарушението, за което било наложено дисциплинарното наказание не било отсъствие от цялата лекция, а отсъствие в момента, в който е направена проверката без членовете на комисията да изчакат преподавателя, за да може да се установи времето на отсъствието. Според показанията на св. И. занятията на ищцата били интересни и полезни за студентите, а понякога се налагало да излиза за материали. Изготвяните в деня на откриване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина протоколи постъпвали в деловодната система на УНСС, което автоматично водело до извод за безспорното узнаване от страна на работодателя за твърдените нарушения на трудовата дисциплина още в деня на тяхното откриване. Възможността на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за първите две дати от заповедта била преклудирана, а отделно от това не било ясно за какво точно нарушение се налага като продължителност, причина и др. не било доказано виновно поведение на ищцата при изпълнение на трудовите задължения, поради което същата не носела дисциплинарна отговорност. Не било налице неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, тъй като нямало констатирани изоставания от учебния план и липсвала вина. Не била налице и вреда за работодателя – студентите били обучавани съвестно, интересът им към изучавания предмет бил задържан и стимулиран. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна Университет за национално и световно стопанство, чрез пълномощника адв. В. М. – Т., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Били извършени проверки от специално назначена от работодателя комисия за спазване на работното време и изпълнение на трудовите задължения на преподавателския състав на УНСС, съгласно разписанието на учебния процес. За извършените проверки били съставени и подписани от членовете на комисията протоколи, от които се установявало, че при извършени три проверки след началния час на учебните занятия ищцата не е в залата, присъстват студенти, които чакат пристигането на преподавателя. Впоследствие бил изготвен доклад до Ректора на УНСС за резултатите от извършените проверки в периода от 16.11.2023г. до 13.01.2023г. за спазването на работното време и изпълнението на трудовите задължения на преподавателския състав на УНСС. В доклада били костатирани повтарящи се нарушения на работното време на двама преподаватели от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, единият от които ищцата. Докладът бил предоставен на Ректора, като на същата дата от ищцата били изискани обяснения по КТ, и тя предоставила такива. От събраните по делото доказателства се установявало извършването на нарушенията. Въззиваемата страна поддържа, че е спазена 2 процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била мотивирана, спазени били и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. При налагане на наказанието работодателят отчел тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата, съобразно критериите по чл.189 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.

272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Не е спорно между страните по делото, че по сключен между тях трудов договор ищцата заема длъжността „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“ при ответника, както и, че със заповед №ЧР-406/01.03.2023г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „забележка“.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който 3 се налага, съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ.

Неоснователни са доводите на въззивницата за неспазен срок по чл.194, ал.1 от КТ. От показанията на свидетеля И.Б. и от представения доклад от същата до Ректора на УНСС се установява, че последният е бил уведомен за констатираните от комисията нарушения на 19.01.2023г., поради което е спазен двумесечният срок от откриване на нарушенията по чл.194, ал.1 от ГПК.

На следващо място работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ, като е дал възможност на служителя да изложи своите обяснения и възражения относно дисциплинарното нарушение. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Тези изисквания са налице когато – в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание – нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието.

Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Неоснователни са в случая доводите на въззивницата за наличие на противоречие между исканите обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В атакуваната заповед ясно са посочени датите, на които са извършени нарушенията и в какво се изразяват същите, а именно, че без уважителни причини ищцата не е присъствала в учебните зали по време на извършени проверки след началния час на учебните занятия и с тези си действия е нарушила трудовата дисциплина по отношение на провеждането на учебните занятия, като е лишила студентите от пълноценен и качествен учебен процес и е компрометирала авторитета на Университета. В искането на работодателя за обяснения, отправено до ищцата, поставените въпроси са именно във връзка с констатираното от комисията нейно отсъствие след началния час на учебните занятия, като са посочени и конкретните дати и часове на занятията.

Атакуваната заповед на работодателя съдържа всички предвидени в чл. 195, ал.

1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното нарушение, както и са посочени наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено.

Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване относно фактите и обстоятелствата, на които се позовава, за да приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание, е изцяло на ответника – работодател. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при извършените проверки комисията, назначена от работодателя, е констатирала, че ищцата е отсъствала от учебната зала повече от 10 4 минути след началния час на занятията, като в залата са присъствали студенти, които са я чакали. Тези констатации не се отричат и от ищцата, която поддържа единствено, че учебните занятия са проведени, но не и, че същите са започнали в предварително обявените часове. По този начин ищцата е допуснала нарушение на задълженията си по чл.16, т. 16, т.17 и т.45 от Правилника за вътрешния трудов ред в УНСС, а именно да спазва точно работното време и установения режим на труд и почивки и утвърденото разписание на учебните занятия и изпитните сесии, вътрешнонормативните актове и настоящия правилник, да изпълнява в пълен обхват трудовите си задължения в съответствие с изискванията на длъжностната характеристика, добросъвестно и професионално да изпълнява учебнопреподавателските и научноизследователските си задължения в съответствие с изискванията на утвърдената учебна документация и вътрешноуниверситетска нормативна уредба. Видно от представената декларация от 30.04.2018г. ищцата е декларирала, че е запозната с правилника за вътрешния трудов ред в УНСС, удостоверено с подписа . Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба възражения, че не е запозната с последващи изменения на правилника, тъй като посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание разпоредби са част от първоначалното съдържание на правилника, с което ищцата е била запозната, удостоверено с представената декларация.

При това положение въззивният съд намира за установени по делото фактите в заповедта на работодателя, обосновали налагането на процесното дисциплинарно наказание на ищцата А. К. М.. Доказан е фактическият състав на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието.