Решение № 3108 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110202023 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Х. И. Г., подадена чрез адв. П. М. Б. срещу законността на задържането и Заповед за задържане на лице рег.№226зз-107 от 07.02.2025 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. След излагане на обстоятелствата по задържането, се отправят критики към съдържанието на заповедта, като се изтъква, че описаното фактическо основание в обжалваната заповед е недоказано. В подкрепа на обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се привежда съдебна практика на ВАС, от която се извеждат изисквания към заповедта за задържане, които в настоящия случай се твърди, че не са били спазени. Изтъква се, че от съдържанието на заповедта не могат да се изведат нито правните, нито фактическите параметри на деянието, провокирало задържането, като последното е необходимо както за обосноваване на същото, така и за преценка надлежното упражняване на правомощията на органа осъществил задържането. На следващо място в жалбата се излагат аргументи за нецелесъобразност на задържането като форма на принудителна административна мярка, като в самата 1 заповед липсват данни каква функция изпълнява задържането, което поставя под съмнение и спазването на изискването за съразмерност на административната принуда, заложено в чл. 6 АПК. В заключение се реферира към тълкуването на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС, дадено в решение по дело С-608/21 на СЕС, свързана с правото на информация на обвиняемото лице, респективно изискването обстоятелствата за това да се предоставят още при самото задържане, а не единствено при евентуално съдебно оспорване на задържането.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., който поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно полицай при 02 РУ-СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт хх, която пледира за отхвърляне на жалбата, като изтъква, че изложените в заповедта фактически основания са достатъчни, така, че жалбоподателят да разбере защо се е наложило неговото задържане и отвеждане във 02 РУ-СДВР. Представени са писмени бележки, в които се излагат както общи, така и конкретни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Процесуалният представител на ответника по жалбата претендира разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2025 г. в дома на Х. И. Г., представляващ едноетажна жилищна постройка на адрес: хх било извършено претърсване и изземване, обективирано в протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, по ДП №15031/2025 г. по описа на 02 РУ-СДВР. В хода на извършеното процесуално-следствено действие са били намерени, описани и иззети пари в левове и евро от различни купюри. При така извършеното действие е бил задържан и жалбоподателят Х. И. Г. с обжалваната Заповед рег.№226зз-107 от 07.02.2025 г., издадена от полицай при 02 РУ-СДВР, в която като правно основание за задържането е посочен чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а като фактическо основание: На 04.02.2025 г. за времето от 10:30 - 12:00 часа в хх е въвел в заблуждение лице, че ще извърши ремонт и му нанесъл щета в размер на 15000 лева – чл.209 от НК. С посочената заповед Х. Г. е бил задържан за времето от 07:15 часа до 16:35 на 07.02.2025 г.

Посоченото ДП е било образувано по сигнал на пострадалия хх, подаден на 06.02.2025 г. в сградата на 02 РУ-СДВР, с оплакване, че спрямо него е била извършена измама на 04.02.2025 г., като му е била нанесена имотна вреда в размер на 15 000 лева.

Съгласно показанията на св. хх – инспектор в сектор „ПКП“ при 02 РУ-СДВР, по образуваното ДП е бил представен запис от охранителна камера на адрес: хх, насочена 2 към вратата на асансьора, след преглед на който и въз основа на извършени ОИМ било установено, че съпричастни към деянието, описано в съобщението на хх са лицата хх доколкото тези лица са били разпознати от св. хх като лицата които се виждат на записа да влизат и излизат в/от блока, обитаван от св. хх на дата 04.02.2025 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – копия на: заповед за задържане на лице рег.№226зз-107 от 07.02.2025 г., издадена от полицай при 02 РУСДВР, заповед за задържане на хх, протокол за личен обиск на хх сведения и декларация отхх, докладни записки, протокол за разпит на св. хх по ДП №15031/2025 г. по описа на 02 РУ-СДВР, протокол за разпит на св. хх по ДП №15031/2025 г. по описа на 02 РУ-СДВР, 2 бр. протоколи за претърсване и изземване по ДП №15031/2025 г. по описа на 02 РУ-СДВР, протокол за доброволно предаване по ДП №15031/2025 г. по описа на 02 РУ-СДВР, протокол за уведомяване на пострадал от престъпление съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФКППВФППП.

Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Х. Г., а именно - полицай А. К., е служител на СДВР, към сектор "ПКП" и заема длъжност разузнавач V степен. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането.

3

Заповедта въз основа, на която е извършено задържането е издадена в предвидената от закона писмена форма като съдържа правните основания за постановяването й, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста „На 04.02.2025 г. за времето от 10:30 - 12:00 часа в хх е въвел в заблуждение лице, че ще извърши ремонт и му нанесъл щета в размер на 15000 лева – чл.209 от НК.“, което обаче е достатъчно конкретно и пълно изложение на обстоятелствата. Съотнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към определено престъпно посегателство. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта съдържат конкретен престъпен състав, включително словесно описание, което предвид контекста на задържането - в рамките на извършено процесуално-следствено действие „претърсване и изземване“ по образувано ДП, по което именно са установени данните за съпричастност към извършеното престъпление на жалб. Х. Г., в достатъчна степен удовлетворява изискванията на закона, като тези данни носят достатъчно информация.

При това съдържанието на заповедта, интерпретирано в условията, при които е издадена, в достатъчна степен дава възможност да се възприемат основанията за задържането.

На следващо място от страна на жалбоподателя не са приведени каквито и да е доказателства в противовес на изложеното от административния орган, напротив твърденията напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства, като съдът намери, че задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т. е. стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна отговорност или осъждане. В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с фактическите основания, провокирали задържането, то съдът намери, че са били изпълнени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно за задържаното лице – Х. И. Г. са били налични данни за съпричастност към разследвано престъпление. Този извод се налага от събраните документи, описани по горе, които сочат жалбоподателя като лице съпричастно към извършено престъпление по чл.209 от НК.

Предвид на това, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват стандарта заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и възприет в съдебната практика. В този смисъл и константната съдебна практика обобщена в Решение № 4166 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 764/2018 г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. " Това разбиране е в съответствие и с даденото в практиката на ЕСПЧ тълкуване във връзка 4 със законността на задържането. (Дидов срещу България, Вorgen and Others vs United Kingdom, и други).

С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на Х. И. Г. от 07.02.2025 г. е осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически основания за това.

Най-сетне съдът намира, че задържането на жалбоподателя Г. съответства и на целта на закона, преценена съобразно установения в чл. 6, ал. 2 АПК и приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към разследване на извършеното престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 829/2015 г.; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 9763/2018 г. и много други). В настоящия случай чрез задържането, фактически започнало още по време на извършените претърсвания и изземвания в домовете на жалб. Г. и лицето хх от една страна е осуетена възможността на жалбоподателя да укрие вещи и предмети, имащи значение за воденото разследване, а от друга е обезпечено евентуалното извършване на действия по разследването, като идентифициране, разпознаване и съпоставяне с останалите събрани по делото доказателства на жалб. Г.. Иначе казано установява се легитимна цел за ограничаване правото на свободно придвижване на лицето.

Предвид изхода на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени от съда по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.