Решение № 2260 от 06.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. Бургас, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120103501 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на С. С. К., ЕГН **********, от с. ...., в качеството му на ЕТ „СИТИ ТУРС - С. К.“, ЕИК ...., против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от В..Р..К..и И..С..П..-С...- двамата заедно, с която са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ответника срещу ищеца НЕ СЪЩЕСТВУВАТ поради погасяването им по давност подлежащи на принудително изпълнение вземания за следните суми: 864, 23 лева главница, 100 лева - разноски в заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2013 г. до окончателното й изплащане, за които суми е висящо изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ И. Б., с рег. № ...., с район на действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.06.2013 г., издаден на основание Заповед за изпълнение № 276/03.06.2013 г. по ч. гр. д. № 4319/2013 г. по описа на Районен съд Бургас. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че за процесните суми срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ Д. Н., преобразувано и висящо под № ....по описа на ЧСИ И. Б., по молба на ответника, въз основа на изпълнителен лист от 27.06.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 276/03.06.2013 г. по ч. гр. д.

№4319/2013 г. по описа на Районен съд - Бургас. Твърди се, че на 29.05.2023 г. на ищеца било връчено съобщение с изх. № 12327/02.05.2023 г. по изпълнително дело № ..., с което бил уведомен за актуалния размер на дълга, за наложени запори на банковата му сметка и трудово възнаграждение и му била връчена призовка с изх. № 12345/02.05.2023 г. за принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка на движими вещи, насрочен за 12.07.2023 г. от 16:00 часа. Сочи се, че изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ Д. Н. е било образувано по молба с вх. № 16432 от 04.11.2013 г., като по делото е наложен запор на 1 банкова сметка на длъжника на 21.11.2013г., постъпили са от длъжника искане с вх.№ 17788/26.11.2013 г. за разсрочване на дълга и искане с вх. № 18130/ 02.12.2013 г. за спиране на изпълнението по чл. 454 от ГПК и вдигане на запора на банковата сметка, по които взискателят е изразил съгласие с вх. № 18151 от 03.12.2013 г., като е заявил, че ако длъжникът не направи две поредни вноски, желае ЧСИ да предприеме необходимите действия за принудително събиране на дълга. Длъжникът е направил няколко доброволни плащания по сметката на ЧСИ, последното от които е на 12.05.2014 г., като постъпилата сума от 276 лв. е преведена от ЧСИ към сметката на взискателя на 13.05.2014 г., а след 12.05.2014 г. длъжникът не е извършвал никакви други плащания по изп. дело № ...по описа на ЧСИ Д. Н.. Излагат се доводи, че изпълнителното производство е прекратено по перемпция на 04.12.2015 г., тъй като в продължение на две години, считано от 03.12.2013 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са предприемани по инициатива на ЧСИ. Поради това ищецът намира за невалидни изпълнителните действия, поискани от взискателя с молба с вх. № 5557/14.03.2017 г., както и запорно съобщение на ЧСИ с изх. № 41276/14.11.2017 г. до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор. Отбелязва се, че петгодишният погасителен давностен срок по чл.

117, ал. 2 от ЗЗД е започнал да тече на 03.06.2013 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение, бил е прекъснат с предприемането на действия по принудително изпълнение на 07.11.2013 г., не е текъл по време на висящността на изпълнителното дело - до 26.06.2015 г., когато задължителните указания по приложение на закона, дадени с ППВС №3/1980 г., са обявени за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа се, че от 27.06.2015 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече и не е прекъсван, тъй като до прекратяването на делото по „перемпция“ на 04.12.2015 г. нови валидни изпълнителни действия нито са искани от взискателя, нито са предприемани от ЧСИ.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело са постъпвали плащания от длъжника, с които е погасена част от дължимите суми, а правният интерес на ищеца от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове се свежда само до неплатените суми.

Поддържа се, че доброволните плащания от страна на длъжника, извършени въз основа на молбата му за разсрочено плащане, представляват признание на дълга и прекъсват погасителната давност. Сочи се, че по изпълнителното дело са предприемани постоянно изпълнителни действия, които са прекъсвали течението на петгодишната давност. Отбелязва се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело, входирана на 04.11.2013г., е възложено на частния съдебен изпълнител да предприема всички изпълнителни действия и способи за погасяване на дълга. Посочва се, че са извършени справки за трудови договори и имущество, но поради признанието на задължението и започването на разсрочено плащане от страна на длъжника не са предприемани други изпълнителни способи за периода на периодично плащане. На 18.11.2013 г. е наложен запор на МПС. На 21.11.2013 г. има наложен запор на банкови сметки, които впоследствие са вдигнати заради настъпило плащане. На 14.03.2017 г. и на 12.10.2017 г. са подадени молби за действия от взискателя.

На 14.11.2017 г. е наложен запор на банкова сметка. На 30.10.2018 г., 22.08.2019 г., 08.10.2020 г. и 06.10.2021 г. отново са постъпили молби за действия от взискателя.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни 2 искове с правна квалификация чл. 439 ГПК.

По допустимостта на исковете:

Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Въз основа на посоченото правило в правната теория последователно се приема, че погасеното по давност вземане продължава да съществува, но не като „притезание“, а като „естествено право“, което не може да бъде изпълнено по принудителен ред. В този смисъл е постановена и трайна практика на ВКС (Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ВКС, III г. о., Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г., ВКС, III г. о.), съгласно която когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение.

Наличието на правен интерес се извлича от твърденията на ищеца. за настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница, разноски и законна лихва за забава върху главницата, подлежащи на принудително изпълнение в рамките на висящ изпълнителен процес, по който ответникът е взискател. С исковата молба ищецът иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че не съществуват подлежащи на принудително изпълнение вземания за процесните главница, разноски и законна лихва върху главницата поради погасяването им по давност, а не поради плащане. Поради това въпросът относно несъществуването на процесните вземания поради погасяването им чрез плащане не е предмет на настоящото производство.

Ето защо съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК са допустими, като техен предмет е несъществуването на правото на принудително изпълнение за събиране на процесните вземания поради погасяването им по давност.

По основателността на исковете:

За уважаването на предявените обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че процесните вземания са безспорно установени между страните със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство; 2) че след влизане в сила на съдебния акт е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност по отношение на всяко от процесните вземания. Ответникът следва да докаже възражението си, че погасителната давност е била прекъсвана с предприемане на валидни изпълнителни действия.

По първата предпоставка:

Със заповед № 2766 от 03.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4319/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас, длъжникът ET „Сити турс – С. К.”, ЕИК ..., от с. ...,...., да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване” АД, с ..., със седалище: гр. ...., представлявано от С..М..З..и К..Р.., сумата от 1 906, 43 лева – стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 02.12.2013г. до 30.05.2013г. на основание общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл. 98а от Закона за енергетиката, по партидата на ЕТ „Сити турс С. К.” с клиентски номер № ...за обект на потребление в с. ....; сумата от 19, 73 лева – обезщетение за забава за периода от 12.02.2013г. до 30.05.2013г., ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 31.05.2013г. до окончателното изплащане 3 на задължението, както и сумата от 138, 52 лева - съдебноделоводни разноски, от които държавна такса от 38.52 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Заповедта е влязла в сила на 21.06.2023 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с установително действие, регулативен ефект, непререшаемост и преклудиращо действие, присъщи на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както и с неотменимост при условията на чл. 424 ГПК, сходен с чл. 303 ГПК.

Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013 г. Въз основа на него по молба на взискателя от 04.11.2013 г . е било образувано изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № ..., район на действие Окръжен съд – Бургас, за събиране на следните суми: 1 906, 43 лева – главница, 19, 73 лева – обезщетение за забава, 100 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2013г.

На 20.02.2023 г. е постъпила молба от взискателя „ЕВН България Електроснабдяване” АД за продължаване на производството по изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ Д. Н. на основание чл. 427, ал. 5 ГПК от ЧСИ И. Б., рег. № 800, район на действие Окръжен съд – Бургас. С разпореждане от 21.04.2023 г. на ЧСИ И. Б. изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ Д. Н. е преобразувано в изпълнително дело № № ....по описа на ЧСИ И. Б., което и висящо към момента.

По изложените съображения съдът приема, че процесните вземания са безспорно установени между страните със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство.

По втората предпоставка:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В съдебната практика се приема, че и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение давността е всякога е пет години, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – така Решение № 50925 от 23.01.2023 г. по гр. д. 1030/2022 г. IV г. о. на ВКС.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0749b02f-5939-4250-b95c-832ba43b993e