Решение № 1014 от 29.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202032 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Д. Я. В., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Л. П. от АК – Варна, против Наказателно постановление № 24-0769-005802/14.02.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор "Пътна полиция" – Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си – адв. Л. П. от АК - Варна, който поддържа жалбата, навежда допълнителни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас се представлява от гл. юрисконсулт Р.Ж., която пледира за потвърждаване на НП по доводи, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно от разписката на гърба на 1 обжалваното НП, същото е връчено на жалбоподателя на 20.05.2025г., а жалбата е депозирана чрез пощенски оператор на 03.06.2025г./. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Н а 06.07.2024г. в 16:24 часа в гр. Бургас по ПП I-9, км. 233+300, техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс6f, разположена на пътния участък засякла и заснела движещ се в посока от ПВ "Летище" към ПВ "Север" със скорост от 135 км/ч. лек автомобил "Мерцедес С580" с рег. № ***** . На мястото на контролирания пътен участък, което попадало в границите на населеното място, имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 120сс6f/0034810“.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, които от записания файл установили, че заснетият автомобил "Мерцедес С580" с рег. № ***** е собственост на юридическото лице "Н." ЕООД, ЕИК ***** /справката за собственост е приложена на л. 90 от делото/, чийто управител и законен представител е Д. Я. В., както и че скоростта следва да се счита от 131 км/ч. /след приспаднатия автоматично толеранс от 3 % в полза на водача/.

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс6f, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка №127-СГ-ИСИС/19.09.2023г. (л. 27 и л. 28 от делото).

На 25.07.2024г. Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Бургас изпратил до Началника на РУ на МВР – Провадия към ОДМВР – Варна /по регистрираното седалище и адрес на управление на ЮЛ – собственик на автомобила/ покана, ведно с копие от „Снимка № 120сс6f/0034810“, с която изискал представляващият дружеството Д. Я. В. да попълни декларация по чл.

188, ал. 2 ЗДвП, в която да посочи кой е управлявал автомобила към момента на нарушението.

Изпратената преписка била върната в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Бургас на 21.10.2024г., ведно с попълнена от Д. Я. В. декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП от 18.09.2024г., в която били посочени трите имена на лицето, управлявало автомобила в момента на нарушението – А.Г.С. – гражданин на Р. и номера на притежаваното от последния СУМПС – *****, ведно с приложено копие от така посоченото СУМПС. Преписката била придружена и от докладна – записка от 10.10.2024г. от полицейски инспектор Г.Г. при Първо РУ – Варна към ОДМВР – Варна, съгласно която на 2

10.10.2024г. същият е провел телефонен разговор с Д. Я. В., който е заявил, че дружеството "Н." ЕООД с предмет на дейност: транспортна дейност, превоз на пътници и товари в страната и чужбина, отдаване под наем на МПС, съответно автомобилите му се управляват от различни водачи, поради което и не може да посочи допълнителни данни на лицето, управлявало автомобила в момента на нарушението, извън вече посочените такива в депозираната декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП.

Предвид така постъпилите книжа и като счел, че посочените в депозираната от Д. Я. В. декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП данни на лицето, управлявало автомобила в момента на нарушението, са недостатъчни за идентифициране на водача и привличането му към административнонаказателна отговорност, на 23.10.2024г. свидетелят С. Х. Д.

– младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - гр. Бургас съставил срещу Д. Я. В. АУАН с бл. № GA1316042, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП.

АУАН бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя /който след изпратената му покана заявил, че няма възможност да се яви/, но в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя.

На 11.11.2024г. актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не били депозирани и писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 14.02.2025г. било издадено и процесното наказателно постановление, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Б.Ж. – Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, който към дата 14.02.2025г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – младши 3 автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, съответно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за неспазването му е неоснователно. Това е така, тъй като в случая нарушителят е установен към момента на подаване на декларацията по чл. 188, ал. 2 ЗДвП – 18.09.2024г. АУАН е съставен на 23.10.2024г. (преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя и преди изтичане на една година от извършване на нарушението), а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок на 14.02.2025г.

На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП, са посочени всички необходими законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание.

Ясно са посочени времето и мястото на нарушението – на 06.07.2024г. в 16:24 часа в гр. Бургас по ПП I-9, км. 233+300 в посока от ПВ "Летище" към ПВ "Север" (на приложената снимка от автоматизираното техническо средство мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

С оглед отразеното във вече цитирания Протокол от проверка № 127СГ-ИСИС/19.09.2023г., издаден от БИМ, съдът приема, че автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение, е било годно и калибрирано, поради което и се доверява на направеното от него измерване на скоростта.

Представен е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. По мнение на съда, процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията и е придружен със снимка на разположеното на пътя техническо средство, поради което и е годен да изпълни функциите си.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай неправилно АНО е преценил, че за така установеното нарушение на скоростния режим следва да санкционира жалбоподателя.

Нормата на чл. 182 от ЗДвП, уреждаща хипотезата на извършено нарушение при управление на моторно превозно средство чрез превишаване на разрешената скорост, възлага отговорността на водача, който извършва и действията по управлението. Доколкото водачът на превозното средство в 4 много случаи не съвпада със собственика или собствеността принадлежи на юридическо лице, за да постигне целта на закона и регулира движението по пътищата, засягащо обществени отношения с особено висока значимост за живота и здравето на хората, законодателят предвижда специалната отговорност на собственика на превозното средство в хипотеза на оборима презупция или наред с тази на водача на превозното средство – чл. 187 и чл.

188 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 188, ал.2 ЗДвП предвижда санкцията за нарушение на същия закон, извършено с автомобил, собственост на юридическо лице /какъвто е настоящият случай/, да бъде наложена на законния представител на юридическото лице или на посочено от него с изрична декларация лице, на което е предоставил управлението на МПС. Нормата установява оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик/законен представител, като предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на трето лице, посочено от собственика с изрична декларация, на което е било предоставено управлението на превозното средство.

В конкретния случай такава декларация е била своевременно подадена до компетентния орган от жалбоподателя като законен представител на търговското дружество – собственик на автомобила. В същата, както и в приложеното към нея копие от СУМПС на лицето, посочено като водач на автомобила към момента на извършване на нарушението, се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за това лице, въз основа на които актосъставителят, а впоследствие и АНО, са имали възможност да издадат срещу това лице АУАН и НП.