Решение № 1528 от 22.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110100054 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от ****, от гр.Варна чрез адв. Й.

А. от ВАК срещу „****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище: гр. С. осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за плащане на парична сума – 190,82 евро /373,22 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 1 809.49 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 03.10.2023г. — датата на уведомяване до 31.03.2025г., ден преди увеличение на иска по гр. д. № 15328/2023г. на ВРС, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2023г. в гр.Варна, причинено по вина на водача на л. а. марка „Дачия Дъстър", с рег. № ****,, с валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ****" ЕАД.

Ищецът твърди, че на 30.09.2023г. в гр.Варна, управлявайки собственият си лек автомобил марка „Ауди А4", с рег. № ****, бях блъснат от лек автомобил марка „Дачия Дъстър", с рег. № ****, управляван от С.М..

От страна на застрахователя е отказано изплащане на обезщетение. Поведението на ответника принудило ищеца да потърси правата си по съдебен ред. С решение постановено по гр.д. № 15328/2023г. на ВРС по описа на Варненски районен съд, ответното дружество било осъдено да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 1909.49 лв., ведно със законната лихва, като за сумата от 100 считано от датата на подаване на исковата молба 27.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, а за сумата от 1 809.49 лв., считано от датата на изменение на иска - 01.04.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът сочи, че в случая на 03.10.2023г. е уведомил застрахователя за събитието, поради което следва да се приеме, като датата, от която ответникът е в забава. Поради незаплащането на дължимото обезщетение от ответника, предявява иска си пред съда.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ****" ЕАД който признава иска.

Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 2 от 1

ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. В тази връзка заявява, че претендира юрк. възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение от ищеца.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът като взе предвид, че ответника признава иска и ищецът е направил искане за постановяване на решение при признаване на иска, то съдът постановява решението си при признание на иска, на осн.чл.237,ал.2 от ГПК.

По разноските: Искът е основателен и на ищеца следва да се присъдят разноски.

Ответникът е станал повод за образуване на делото. Неоснователно е възражението, че е следвало да бъде поканен за заплащане на дължимото обезщетение, поради което не е дал повод за завеждане на иска. Това е така, защото за периода от датата на уведомяването на застрахователя до изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ.

Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Именно по тази причина в чл.497, ал.2 КЗ е предвидено, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски на ищеца, за д.т. 25,57 евро и за адв.възнаграждение .

По направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатено адв.възнаграждение: При съобразяване на посочените критерии съдът отчита, че исковата претенция е за мораторна лихва, с малък размер – 190,82 евро, като ответника е признал иска, които обстоятелства обуславят ниска фактическа и правна сложност на делото. Същото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събрани други доказателства, освен представените с исковата молба писмени доказателствени средства. С оглед изложеното, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществените от процесуалния представител на ответника процесуални действия и ниския материален интерес на делото, съдът намира, че дължимото на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 100 евро, който размер справедливо би възмездил положения от адвоката труд.

Поради което, следва да бъде намалявано поради прекомерност заплатеното от ищеца адв.възнаграждение от 245 евро с ДДС на 100 евро с ДДС. Съответно съдът присъжда в полза на ищеца разноски общо за сумата от 125,57 евро.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА **** ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр.София да заплати на М. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр.чл.429, ал.3 КЗ сумата от 190,82 евро /373,22 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 1 809.49 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 03.10.2023г. — датата на уведомяване до 31.03.2025г., ден преди увеличение на иска по гр. д. № 15328/2023г. на ВРС, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2023г. в гр.Варна, причинено по вина на водача на л. а. марка „Дачия Дъстър", с рег. № ****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ****" ЕАД.

ОСЪЖДА **** ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр.София да заплати на М. С. С., 2

ЕГН **********, с адрес в гр.В.сумата в размер на 125,57 евро (сто двадесет и пет евро и петдесет и седем евроцента), представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3