Присъда № 80 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №80 от 24.11.2022г

ПО НОХД № 2048/2022г. по описа на ПОС

Срещу подсъдимия Б. Д. Т. е внесен в съда обвинителен акт от Окръжна прокуратура Пловдив за извършено престъпление, по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, за това, че на 13.11.2022 г. около 13,40 часа в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив е дал подкуп – парична сума в размер на 100 лева, а именно две банкноти с номинал от по 50 лева и серийни №№ *** и *** на полицейски орган – *** Т. А. Х. – *** в група „Охранителна полиция“ към РУ Първомай при ОДМВР гр. Пловдив, за да не изпълни служебните си задължения, вменени му по чл. 14 и чл. 31 от ЗМВР, а именно да не съставя акт за установяване на административно нарушение № ***/13.11.2022 г. за извършено нарушение по чл. 150 и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Съдебното производство е проведено по реда на диференцираната процедура на гл.27- чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се събират доказателства за установяването им, отказвайки се от разглеждане на делото по общ р е д . В хода на съдебните прения прокурорът излага доводи за доказаност на обвинението. Иска се предвид добрите характеристични данни за подсъдимия да му бъде определено наказание Пробация, съставено от двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и глоба в размер на 100лв. От страна на защитата се иска определяне минимално наказание. Подс.Т. в последната си дума моли за минимално наказание, като изразява съжаление.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б. Д. Т., роден на *** г. в гр. ***, живущ в с. ***, обл. Стара Загора, б., български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, ЕГН **********.

Видно от приложените документи, касаещи съдимостта на подс.Т. с определение от 19.10.2006г на РС-Свиленград влязло в сила на 03.11.2006г на основание чл.25, ал.1 от НК е било определено Б. Т. да изтърпи едно общо най -тежко наказание от една година лишаване от свобода за престъпленията по чл.195 от НК по НОХД436/2006, НОХД 695/2003г /предходно дело НОХД362А/99г възобновено от ВКС / и НОХД№55/2002г. От размера на това наказание е приспаднат изцяло периода на изтърпяното от Т. наказание в размер на една година лишаване от свобода, което сочи, че към датата на влизане на това определение в сила наказанието лишаване от свобода е било фактически изтърпяно. Това обстоятелство противоречи на справката за съдимост на подсъдимия, в която е отбелязано, че общото наказание по ЧНД446/2006г е изтърпяно на 23.02.2015г. Със споразумение по НОХД 785/2011г подс.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление на 30.07.2011г по чл.343б, ал.1 от НК, което е умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съобразно разпоредбата на чл.88а, вр. чл.82, ал.1 1 т.4 НК към датата на извършване на престъплението по настоящото дело по отношение на подс.Т. е настъпила пълна реабилитация по право, поради което същият следва да се счита за неосъждан.

Свидетелите Т. Х. и А. Д. работели като полицейски служители при РУ на МВР гр. Първомай, съответно свид.Х. на длъжността *** в група „Охранителна полиция“ към РУ Първомай ОДМВР гр. Пловдив, а свид. Д. – *** в група „Охранителна полиция“ към РУ Първомай ОДМВР гр. Пловдив. На 13.11.2022 г. те били на работа по график - от 07.00 ч. до 19.00 ч. за св.Х. и от 07.00 ч. на 13.11.2022 г. до 07.00 ч. на 14.11.2022 г. за св. Д. – лист 33 и лист 36 от БП.

На 13.11.2022 г около 13,00 ч. двамата служители на РУ на МВР гр. Първомай Х. и Д. извършвали контрол на движението по ул. „Христо Ботев“ в с. Градина, общ.

Първомай. Служебният им автомобил с ДК № *** бил паркиран пред дом с № *** на ул. „Христо Ботев“ в с. Градина.

Около 13,40 ч. на същата дата и място свид. Х. забелязал идващ към него от с.

Плодовитово л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ черен на цвят с ДК № ***. Свид.

Х. решил да спре този автомобил за да извърши проверка. Подал сигнал със стоппалка образец МВР, при което лекият автомобил спрял в близост до дом № *** на ул.

„Христо Ботев“ в с. Градина. След спирането на автомобила свид. Х. се приближил до водача на същия, представил се и поискал от него свидетелството му за управление на МПС и документите за автомобила. В отговор водачът на спряното МПС отговорил, че няма свидетелство за управление на МПС. На въпрос на свид. Х. „нямаш или не носиш“ водачът отговорил, че е неправоспособен. При този отговор Х. го поканил до патрулния автомобил за да бъде извършена справка посредством РСОД. При достигане на служебния автомобил свидетелят отворил капака на багажника, тъй като върху декоративната кора на задно стъкло се намирало техническото средство РСОД – таблет, посредством който се съставя АУАН. Посредством техническото средство била направена справка в АИС „Пътен контрол“ от която се установило, че лицето, управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № *** и установено като Б. Д. Т. с ЕГН ********** не притежава свидетелство за управление на МПС и такова никога не му е било издавано. През цялото време на извършване на проверката Б. Т. се намирал непосредствено от лявата страна на извършващия проверката свид. Х.. След установяване липсата на свидетелство за управление на МПС св. Х. обяснил на Б. Т., че ще му бъде съставен акт за установено нарушение по чл. 150 от ЗДвП и автомобила ще бъде дерегистриран, тъй като се управлява от неправоспособен водач. Разбирайки това Т. изявил желание да даде сумата от 100 лева да не се дерегистрира автомобила и той да си тръгне. Свид. Х. обяснил на Т., че това, което той предлага е престъпление и не следва да бъде извършвано. Въпреки заявеното от полицейския служител Т. настоявал да даде пари, като това му желание било явно и той не отстъпвал от него. В един момент по време на разговора свид. Х. забелязал как Б. Т., протягайки ръка към отворения багажник, оставя на пода на багажното отделение сумата от 100 лева.

Оставяйки сумата подсъдимия заявил на свид. Х., че оставя парите там за да се почерпят с колегата му. Като видял това негово поведение и с цел запазване на местопроизшествие свид. Х. затворил незабавно капака на автомобила, задържал Т. като извършител на престъпление и информирал оперативната дежурна част на РУП Първомай за съдействие. Действията на Т. и разговорите между Х. и Т. били наблюдавани непосредствено от втория полицейски служител А. Д., който се намирал от дясната страна на спрения от колегата му автомобил.

2

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин по реда на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК. Самопризнанието на подсъдимия е подкрепено от събраните доказателства в досъдебното производство. Това са показанията на свидетелите Х. и Д., показанията на свид.М. Т. веществените доказателства - 2 бр. банкноти с номинал 50 лева, открити при извършеният оглед на МП, както и писмените доказателствени средства- документи относно служебното положение на свидетелите Х. и Д. и акт за установяване на административно нарушение сер.*** от 13.11.2022г, по повод на който банкнотите са били предоставени от подсъдимия, справка от база данни на КАТ за собствеността на автомобила.

От показанията на свидетелите Х. и Д. се установява времето и мястото на извършване на престъплението, самоличността на водача, който е бил спрян за проверка, поради извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата.

Показанията на тези свидетели са източник на преки и първични доказателства относно действията, извършени от подс.Т., с които той е осъществил състава на престъплението. Чрез тях се установява цялата поредица от събития, описана във фактическата обстановка на случая. Показанията на тези свидетели се потвърждават напълно от обясненията, дадени от подс.Т. на досъдебното производство. Към установените обстоятелства нямат пряко значение показанията на свид.М. Т.. Те съдържат информация за косвени към предмета на доказване факти и са в подкрепа на преките източници на доказателства. От същите се установява, че именно М. Т. е собственик на автомобила, както твърди и подсъдимия и каквито са данните от справка в централната база на КАТ /стр.61/.

От посочените свидетелски показания се установява, че подс.Т. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС без за притежава съответна правоспособност за това. Дадената парична сума от 100 лв. е следвало да мотивира полицейските служители да не извършат възложените им действия по служба.

При извършеният оглед на МП в служебният автомобил са били открити дадените от подсъдимия банкноти. За това свидетелстват самият протокол и фотоснимките от местопроизшествието в приложеният фотоалбум. В така съставеният протокол се сочи, че банкнотите са иззети.

От съставения административен акт също се установява времето и мястото на конкретното административно нарушение, извършено от подсъдимия, установяването и санкционирането на което, той е желаел да избегне чрез предлагане на парична сума.

Изземването на регистрационните табели на автомобила е отразено в акта и се явява пряка последица на установеното административно нарушение, част от започнатото от полицейските служители административно-наказателно производство, резултат на осъществените от тяхна страна действия по служба, провеждането на което подсъдимият е желаел да избегне.

От писмените доказателства, предоставени от ОДМВР Пловдив – писмо на Началник сектор „КАПОРЧ“ при ОДМВР Пловдив и формуляри на изготвена длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност и график за работни смени и заповед за дежурства се установява заеманото от свидетелите Х. и Д. служебно положение и качеството им на полицейски орган, съобразно разпоредбата на чл.57, 3 ал.1 от ЗМВР, действията по служба, които са извършвали на инкриминираната дата.

От приложените бюлетин за съдимост и преписи от съдебни актове, както и частично от справката за съдимост се установява, че подс.Т. към датата на извършване на престъплението е бил реабилитиран по право по реда на чл.88а НК.

Не са налице противоречия в доказателствените източници по делото, които да следва да бъдат обсъдени от страна на съда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Б. Д.

Т. от обективна и субективна страна е осъществил всички признаци на състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК като на 13.11.2022 г. около 13,40 часа в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив е дал подкуп – парична сума в размер на 100 лева, а именно две банкноти с номинал от по 50 лева и серийни №№ *** и *** на полицейски орган – *** Т. А. Х. – *** в група „Охранителна полиция“ към РУ Първомай при ОДМВР гр. Пловдив, за да не изпълни служебните си задължения, вменени му по чл. 14 и чл. 31 от ЗМВР, а именно да не съставя акт за установяване на административно нарушение № ***/13.11.2022 г. за извършено нарушение по чл. 150 и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият Т. на посочените по-горе дата и място е извършил действия на даване на парична сума спрямо лица, които представляват полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Осъществените действия от подс. Т. съответстват на изпълнително деяние даване на подкуп. Престъплението е довършено, съгласно актуалната задължителна съдебна практика – ТР №1 от 12.03.20.21г на ВКС. Предмет на престъплението е паричната сума в размер на 100лева, представляваща имуществена облага, която не се е следвала за полицейския орган. Деецът обективно е реализирал действия, с които противоправно мотивира бездействие по служба на длъжностното лице, като е достатъчно за съставомерността на деянието да са били създадени само условия за това. Прекъсната е била фактическата власт на дееца върху предмета на престъплението- дадената парична сума, по начин, който е позволявал длъжностното лице да изрази безпрепятствено отношение то си към него.