Решение № 1095 от 01.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

VI ТО, 5 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2925 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „П.2.“

ЕООД сочи в исковата си молба, че предявява иск при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване вземанията му по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 40052/2017 г. на СРС, 60 състав.

Твърди, че с договор за наем от 27.08.2014 г. е предоставил на ответника „К Е.К Е.“ ЕАД ползването под наем на търговски площи, намиращи се в търговски парк, изграден върху УПИ I в кв. 42b по плана на гр. С., с административен адрес: ул. „********. Сочи, че в т. 1.2. от договора, страните са уговорили месечен наем в размер от 1740 евро без ДДС (или 3 403.14 лева без ДДС или 4 083,77 лева с ДДС). Наемната цена се дължала всеки месец предварително най-късно до петия работен ден на текущия месец. Поддържа че от 10 май 2016 г. ответникът не изпълнявал последователно задълженията си за плащане на месечната наемна цена по договора за наем от 27.08.2014 г. Посочва, че ответникът е в неизпълнение на плащането на общо 13 наемни вноски от 4 083,77 лева с ДДС, като за всяка вноска била издадена съответна данъчна фактура. Сочи, че от счетоводството на ищеца била фактурирана по-малка месечна сума - по

3 828.54 лева на месец, поради което с фактура № 59/22.05.2017 г. била направена корекция на наемните вноски за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

Твърди, че съгласно т. 5.6.5. от договора за наем от датата на падежа на всяка вноска до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.06.2017 г. договорената между страните лихва била в размер на 0,10% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Посочва, че върху всяка от неизплатените 13 наемни вноски се дължи договорна лихва по т. 5.6.5 от договора за наем от 27.08.2014 г., както следва: 1. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец май 2016 г., начислена от датата на падежа на 10.05.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 404 дни) - 1 543.28 лева; 2. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец юни 2016 г., начислена от датата на падежа на 07.06.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 376 дни) - 1436.32 лева; 3. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец юли

2016 г., начислена от датата на падежа на 07.07.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 346 дни) - 1 321.72 лева; 4. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец август 2016 г., начислена от датата на падежа на 05.08.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 317 дни) - 1 210.94 лева; 5. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец септември

2016 г., начислена от датата на падежа на 09.09.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 282 дни) - 1 077.24 лева; 6. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец октомври

2016 г., начислена от датата на падежа на 07.10.2016 г. до предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 254 дни) - 970.28 лева; 7. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец ноември 2016 г., начислена от датата на падежа на 07.11.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 223 дни) - 851.86 лева; 8. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец декември

2016 г., начислена от датата на падежа на 07.12.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 193 дни) - 737.26 лева; 9. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец януари 2017 г., начислена от датата на падежа на 09.01.2017 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 160 дни) - 611.20 лева; 10. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец февруари 2017 г., начислена от датата на падежа на 07.02.2017 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 131 дни) - 500.42 лева; 11. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец март

2017 г., начислена от датата на падежа на 08.03.2017 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 107 дни) - 409.81 лева; 12.

Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 3 828.54 лева за месец април 2017 г., начислена от датата на падежа на 07.04.2017 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 72 дни) - 275.04 лева. 13. Договорна лихва върху неизплатена наемна цена в размер на 4 083,77 лева за месец май

2017 г., начислена от датата на падежа на 09.05.2017 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (общо 37 дни) - 141.34 лева.

Общо дължимата договорна лихва била в размер на 11

086.71 лева.

Ищецът твърди, че въпреки многократните покани ответникът и към настоящия момент не е изплатил задълженията си за наем, възлизащи на общо 53 089.01 лева.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 53 089.01 лева, представляваща главница по договор за наем от 27.08.2014 г. за периода м. май 2016 г. – м. май 2017 г., ведно с законна лихва за периода от 20.06.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 11 086.71 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху датата на падежа на всяка месечна наемна вноска за периода от 10.05.2016 г. до 19.06.2017 г. Претендира и разноски.

В срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в която твърди, че на 11.07.2017 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20179240401042 по описа на ЧСИ Г.К., от която разбрал за издадената заповед.

Не оспорва, че между него като наемател и ищеца, в качеството на наемодател, на 27.08.2014 г. е сключен пред нотариус наемен договор с обект търговски площи, (съгласно приложен към договора план за разположение), находящи се в Търговски парк, изграден върху недвижим имот УПИ I в квартал 42, по плана на гр. С., ул. „*******", който е със срок 5 години, както и че ползва наетия имот, като оперира и стопанисва в него магазин „Техномаркет", на основание договор за търговско представителство от 17.03.2014 г., съгласно който „К Е.К Е." ЕАД действа като търговски представител на „*******" АД.

Твърди, че ищецът е наемател на процесния имот по договор за наем с тогавашния собственик на имота - дружеството „С.П.С." ЕООД, подписан на 01.08.2014 г., който е с 10-годишен срок. Твърди, че с писмо от април 2016 г. дружеството „*******“ АД било уведомено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2015 г. по изпълнително дело № 20158740400236 на ЧСИ С.П., рег. № 874, с район на действие Окръжен съд - гр.

Хасково, влязло в законна сила на 08.04.2016 г. трето лице - „Т.П.Х.“ АД е собственик на 5010 / 8005 идеални части от процесния имот. Последното дружество дало едномесечно предизвестие на „П.**“ ООД и „С.П.С." ЕООД да прекратят договора за наем помежду си.

Сочи, че с последващо писмо новият собственик искал от ответника да му бъде платен наем за периода 08.04.2016 г. – 30.04.2017 г.

Твърди, че поради неосигуряване на несмущавано ползване на имота, ответникът изпратил до пренаемодателя писмено предупреждение за разваляне на договора чрез куриер „Р.Е.Е.Л." ООД на 16.05.2016 г. на адреса на управление на ищеца, като от уведомително писмо, изх. № 04814/13.07.2017 г. се установявало, че пратката не е доставена поради факта, че получателят не е открит на посочения адрес. Независимо от развалянето, счита, че договорът следва да се счита развален по право поради невъзможност за изпълнение на основното задължение на наемодателя предвид развалянето на договора за наем на неговия праводател.

Невъзможността за необезпокоявано ползване на имота се установила и по-късно, когато „*******“ АД получили съобщение от ЧСИ да изнесе вещите си от имота.

На следващо място ответникът сочи, че самият ищец бил издал кредитни известия по фактури с номера от 4 до 11 от описаните в исковата молба фактури, подписани с електронен подпис наС.Г. М., като в поле Причина било посочено „съдебно решение за имот“. Издадените по-късно 18 броя дебитни известия ответникът отрича да е получавал и да дължи плащане по тях. Фактурите за периода февруари – май 2017 г. също не били получавани от ответника, нито са заведени в счетоводството му.

Моли съда да отхвърли всички установителни искове като неоснователни и недоказани.

С допълнителната си искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба. Оспорва твърдението на ответника, че „Т.П.Х.“ АД е станал собственик на имота посредством Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2015 г. по изпълнително дело № 236/2015 г. по описа на ЧСИ С.П., peг. №

874., както и твърдението, че

Постановлението за възлагане от 22.12.2015 г. е влязло в сила на 08.04.2016 г. Намира, че придобиването на имота по силата на Постановление за възлагане не влияе на облигационните връзки, възникнали между страните по силата на договорите за наем.

Сочи, че са неправилни твърденията на ответника, че договорът за наем от 01.04.2014 г.е прекратен и не дължи наемна цена за периода от май 2016 г. до май 2017 г. Поддържа, че с възлагането на имота на „Т.П.Х.“ АД същото заместило наемодателя „М.Б.Г.“ ЕООД в правата и задълженията на наемодателя по договора с ищеца и нито този договор, нито договорът с ответника били прекратени. Изявленията на „Т.П.Х.“ АД до „К и К Е.“ ЕАД не можели да прекратят облигационни връзки с трети лица.

Твърди, че не е получавал уведомления или изявления от собственика на имота за прекратяване на договора за наем, от което следвало, че същият все още е действащ, съответно и последващият договор между „П.2." ЕООД и ответника също е в сила и се дължало плащане на уговорения в него наем.

Поддържа, че договорът за наем между него и ответника не е развален по право, тъй като с прехвърлянето на собствеността на имота не водело до невъзможност за изпълнение от пренаемодателя. Сочи, че и към днешна дата „*******“ ЕАД необезпокоявано ползвали имота.

Оспорва твърдението на ответника, че договора за наем от 01.09.2014 г. е развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Заявява, че не е бил уведомяван от ответника за разваляне на договора, нито му е даван подходящ срок за изпълнение.

Оспорва твърдението на ответника, че получаването на съобщение № 17457/16.09.2016 г. по ИД № 236/2015 г. на ЧСИ С.П. за извършване на въвод във владение на „Т.П.Х." АД в имота, прави невъзможно необезпокояваното му ползване на имота. Сочи, че тази процедура не засяга по никакъв начин правото на държане на наемателя, а само регламентира за кого се държи вещта по силата на договора за наем - в случая за новия собственик - „Т.П.Х.“ АД.

Относно твърдението на ответника, че приложените към исковата молба дебитни известия и фактури не били осчетоводени от ответника поддържа, че този факт няма отношение към дължимостта на сумите по тях. Издадените от ищеца кредитни известия били грешка, поправена по-късно с издаването на дебитни известия. Счетоводните решения на ответника и нередовно водено счетоводство не влияели върху съществуването на права и задължения.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията на ищеца, направени в допълнителната искова молба и поддържа и доразвива правните си доводи за неоснователност на исковете. Сочи, че на 11.11.2016 г. между „*******“ ЕАД и „Т.П.Х." АД бил подписан договор за наем на процесния имот и всички плащания по него били редовно извършвани.