Решение № 228 от 08.02.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100508444 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.05.2021 год., постановено по гр.дело №52872/2019 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, СЛ. П. СЛ. е осъден да заплати на „М.Б.“ ООД по иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 7 980 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – нереализирана печалба от сделки, които са осъществени от ответника чрез извършване на конкурентна дейност през периода от 15.07.2019 год. до 09.09.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 217.49 лв., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 901.15 лв.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „М.Б.“ ООД.

Жалбоподателят поддържа, че по делото били установени възникването на трудово правоотношение между страните, прекратяването му и основанията за това. Безспорно било между страните, че ответникът е създал търговско дружество с наименование „Ч.с.“ ООД в срока на трудовия договор, с предмет на дейност, сходен на осъществявания от ищеца, както и сключването на договори от страна и на двете дружества с едни и същи клиенти по възложени услуги по подбор на персонал. Следователно правилно СРС бил приел, че 1 ответникът е осъществил лично и чрез регистрираното от него търговско дружество пряка конкурентна дейност. При условията на умисъл на извършените от него действия и на характера им на застрашаващи търговските тайни на неговия работодател, ответникът се бил възползвал от ресурсите на компанията и от поверената му конфиденциална информация, като я бил разпространил на трети неовластени лица и я използвал за нелоялно привличане на клиенти на ответното дружество – това се установявало от съвкупната преценка на събраните доказателства по делото. СРС бил приел, че претенцията за вреди във формата на пропуснати ползи е основателна до размер на 7 800 лв., която сума била съизмерима на фактурираното възнаграждение към „О.“ ЕООД за извършена в полза на последното консултантска дейност /в т.ч. действия по добро на персонал/.

Първоинстанционният съд обаче неправилно бил приел, че за другите две дружества, за които имало данни за издадени фактури /“А.Б.“ АД и „Т.Ю.Л. – ВеликО.ания“/ не били събрани доказателства ответникът да е извършвал посредничество. От доказателствата по делото било видно, че ответникът бил реализирал посреднически услуги и по-конкретно подбор на персонал, а и същият не бил оспорил това обстоятелство. Ответникът бил осъществил неоторизирани контакти извън служебните си задължения и с трите горепосочени дружества, а ищецът имал сключени договори за посреднически услуги по подбор на персонал и с трите дружества, като по всеки от тях предоставената услуга се вмествала в понятието „селекция/селектиране“. Именно селектирането на най-подходящия кандидат/кандидати по всеки от договорите бил финалния елемент от фактическия състав на дължимостта на посредническото възнаграждение. Неправилно обаче СРС бил приел, че селектирането се отъждествява със сключването на трудови договори с одобрените кандидати. От една страна това противоречало на извода за дължимост на сумата от 7 800 лв., доколкото нямало данни за сключени трудови договори между кандидатите, подбрани от дружеството, учредено от ответника и „О.“ ЕООД. Отделно от това действията по назначаване по принцип били прерогатив само и единствено на дружеството-клиент, тъй като само последното се явявало работодател по смисъла на КТ. Посредникът нямал участие във фазата на оформяне на документите по трудовото правоотношение и съответно не носел отговорност пи несключването на трудов договор. Посредническите услуги имали за резултат трудово правоотношение между клиента и подбрания кандидат и не постъпването на последния на работа, а само одобрението /приемането/ на селектирания най-подходящ кадър – във форма, съгласувана между страните /търговци/, било основание за дължимостта на възнаграждението. Посредническите услуги по подбор на персонал в трите дружества били договаряни и изпълнявани както от ищеца, така и от дружеството, регистрирано от ответника. Сигурната възможност за увеличаване на имуществото на ищеца била осуетена от умишлените действия на ответника, поради което и последният трябвало да понесе отговорност за нанесените вреди. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата СЛ. П. СЛ. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че по делото не било установено, че са 2 били сключени договори с дружествата с едни и същи клиенти по възложени услуги за подбор на персонал. Предоставените от ищеца услуги по договорите за посреднически услуги с „А.Б.“ АД , „О.“ ЕООД и „Т.Ю.Л. – ВеликО.ания“ били с изтекъл срок – много преди процесния период, като нямало данни за подновявянето им, като липсвали и доказателства за съществуването на последното от посочените дружества. „А.Б.“ ООД било заличено на 31.07.2017 год., като нямало данни за негов правоприемник. Доколкото въобще „Ч.с.“ ЕООД било извършвало посредническа дейност по набиране на персонал, то това се било случило след прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Освен това обичайна практика било клиентите да набират работници/служители едновременно чрез няколко дружества-посредници с цел по-бързо набиране и намиране на подходящите служители. Недоказан бил и фактът, че ищецът не е успял да предостави услуги на дружествата за цитираните позиции и да получи възнаграждение. Поверената на ответника информация от работодателя била общодостъпна за всички служители – консултанти.

Поверителната информация не била „разпространена“ до трети лица, а била изпратена до различни електронни адреси на едно и също лице – служител на ищеца. Т.е. тази информация била изпращане с цел улесняване изпълнението на трудовите задължения от страна на ответника. В този смисъл не били налице елементите от фактическия състав по чл.

203, ал. 2 КТ. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника СЛ. П. СЛ..

Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че е разпространявал противоправно „поверителна информация“, собственост на ищеца, без негово съгласие и че бил осъществявал конкурентна дейност чрез регистрирано от него дружество, като по този начин причинил вреди във формата на пропуснати ползи на ищеца. В случая не били налице всички елементи от фактическия състав по чл. 203, ал. 2 КТ. Ответникът с оглед трудовата си дейност разполагал с информация – данни за клиенти на работодателя, но тази информация била общодостъпна за всички служители –консултанти. Поверителната информация не била „разпространена“ до трети лица, а била изпратена до различни електронни адреси на едно и също лице – служител на ищеца. Т.е. тази информация била изпращане с цел улесняване изпълнението на трудовите задължения от страна на ответника.

Липсвали и доказателства, че ответникът бил извършвал конкурентна дейност. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел. Последният бил зависим от ищеца, а отделно от това бил в конфликт с ответника, като имал отношение към уволнението му. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че сключеният от „Ч.с.“ ЕООД договор от 15.07.2019 год. с „О.“ ЕООД имал за предмет предоставянето на консултантски услуги, изразяващи се основно в следене и проучване на интернет пространството с цел популяризиране дейността на възложителя „О.“ ЕООД, но всъщност услугите имали характера на предоставено посредничество при подбор на персонал, както и че впоследствие – след уволнението на ответника, „Ч.с.“ ЕООД започнало да фактурира суми на „О.“ ЕООД за извършени услуги, свързани с персонал, като липсвали данни за изменение на този договор или за сключването на нов такъв с различен предмет. Между 3 посочените дружества били налице две договорни правоотношения, а именно договор за консултантски услуги от 15.07.2019 год. и договор да предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа от 08.10.2019 год., който бил сключен след уволнението на ответника. Видно било от преписката на КЗК, че ответникът не бил извършил нито едно от конкретните нарушения, за които комисията била сезирана от ищеца. Наложената на „Ч.с.“ ЕООД санкция било по чл. 29 ЗЗК, като КЗК била приела, че не е налице реално увреждане на интересите на ищеца, а само че било възможно да възникне такова увреждане. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „М.Б.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Поддържа, че по делото били установени възникването на трудово правоотношение между страните, прекратяването му и основанията за това. Безспорно било между страните, че ответникът е създал търговско дружество с наименование „Ч.с.“ ООД в срока на трудовия договор, с предмет на дейност, сходен на осъществявания от ищеца, както и сключването на договори от страна и на двете дружества с едни и същи клиенти по възложени услуги по подбор на персонал.

Следователно правилно СРС бил приел, че ответникът е осъществил лично и чрез регистрираното от него търговско дружество пряка конкурентна дейност. Всички консултанти на ищеца ктрябвало да осъществяват дейността си при стриктно спазване на вътрешните правила за сигурност на информацията и да съхраняват данните, до които имат достъп, с максимално внимание, доколкото същината на тази информация била такава, че можела да повлияе на бизнеса и репутацията на дружеството, ако бъде разпространена извън кръга на оторизираните лица. Конфиденциалната информация можело да се изпраща само до адреси, вътрешни за компанията, а до трети лица – само с разрешението на дружеството и ако е с цел изпълняване на служебната дейност. Показанията на свидетеля К.Б. трябвало да бъдат кредитирани, както бил приел и СРС. Производството по оспорване на уволнението на ответника по гр.дело №64707/2019 год. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, отдавна било приключило с влязло в сила решение. Нелоялното привличане на клиенти и сключването на договори чрез дружество с наименование, сходно на ищцовото дружество, както преди, така и след датата на прекратяване на трудовия договор на ответника, чрез използване на фирмени ресурси и конфиденциална информация, представлявало нарушение, водещо до вреди /пропуснати ползи/. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.