Определение № 857 от 28.03.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 857 гр. София, 28.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско дело № 20221000500685 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. П. К. против решение № 115 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело № 706/2021г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й против осъществения от ДСИ при РС-Ботевград по изп.дело № 33/2020г. въвод във владение и е прекратено производството по гр.дело № 706/2021г. по описа на Софийския окръжен съд.

Жалбоподателят сочи, че в атакуваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че обжалваното действие –въвод във владение е извън обсега на самостоятелен съдебен контрол на действия на ЧСИ, съответно на ДСИ. Твърди, че в случая обжалването не е свързано със самото действие въвод във владение, а с това, че съдебният изпълнител в нарушение на правни принципи е осъществил въвод, при наличието на съдебен акт, с който е спряно изпълнението по изп.дело № 33/2020г., чрез налагане на обезпечителна мярка с определение от 15.07.2020г. по ч.гр.д. № 1775/2020г. на ВКС, което не е отменено, съответно и наложената обезпечителна мярка-спиране на изпълнението, също не е отменена. Уточнява, че към момента на осъществяването на изпълнителното действие въвод във владение е имало забрана то да се осъществява с определението на ВКС от 15.07.2020г. Смята, че съдът не е съобразил, че съгласно чл. 402, ал.3 ГПК наложените обезпечителни мерки се отменят само във основа на влязло в сила определение на съда.

Поддържа, че в случая липсата на отмяна на обезпечителната мярка-спиране на изпълнението и липсата на искане от страна на взискателя, е довело до извършване от страна на ДСИ на незаконосъобразен въвод във владение. Според жалбоподателката длъжникът може да се защити срещу въвода във владение, чрез всички допустими в закона способи за защита против процесуалната и материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, включително и чрез обжалване на изпълнителното действие-чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК. Предвид това смята, че подадената жалба против въвода във владение е допустима и съдът е бил длъжен да я разгледа по същество.

Ответниците по частната жалба – Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ. и двамата, чрез пълномощника адв. Я.В., оспорват жалбата, като неоснователна.

1

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Софийският окръжен съд е бил сезиран с жалба от М. П. К. против действия на ДСИ при РС-Ботевград, извършени по изп.дело № 33/2020г. и изразяващи се във: въвод във владение за 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград с площ 162 кв. м, начин на ползване нива, съставляващ имот № 003043 по картата на землището на гр. Ботевград; отказ на ДСИ да спре изпълнението, както и се оспорват разноските в изпълнението..

В жалбата се твърди, че действията на ДСИ са незаконосъобразни, тъй като са извършени в нарушение на процесуалните норми и при липса на правно основание за тяхното осъществяване. Сочи се, че с определение № 126/15.07.2020г. по ч.гр.дело № 1775/2020г. на II ГО на ВКС изпълнителното производство е спряно, а съдебният изпълнител, без да има нарочен акт от страна на съда за отмяна спиране на изпълнението и без да съобрази, че наложената обезпечителна мярка все още е валидна, бил насрочил въвод във владение, Твърди се, че в изготвения от ДСИ протокол за въвод във владение липсват данни върху коя част от имота е извършен въвода че имотът не бил индивидуализиран от ДСИ, съгласно изискванията на закона.

Сочи се, че ДСИ не се бил произнесъл с нарочен акт по подадена от длъжника жалба с вх. № 998 от 06.08. 2021г., с която е поискано да се спре производството.

Ответниците по жалбата – взискателите в изпълнението Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ., чрез пълномощника им Я.В. оспорват същата като неоснователна. Излагат съображения, че жалбоподателката неправилно тълкува смисъла на определението на ВКС от 15.07.2020г., с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение на ОССофия по гр. дело № 525/2018г., в частта, с която тя е била осъдена да предаде владението на 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград с площ 162. Сочат, че определението на ВКС е постановено по реда на чл.309, ал.1 ГПК и спирането на изпълнението съгласно смисъла на разпоредбата е било до произнасяне на ВКС по молбата на М.П. за отмяна на конкретния съдебен акт. Твърдят, че в процесния случай, ВКС е постановил решение, с което молбата на М.К. за отмяна на решението на СОС е оставена без уважение.

Предвид това смята, че от деня на постановяване на решението на ВКС изпълнението продължава и внесеното обезпечение служи за удовлетворение на взискателите и се завършва въвод във владение.

В представените по делото мотиви по жалбата ДСИ при РС-Ботевград сочи, че същата е допустима, но не и основателна.

От представеното по делото копие на изпълнително дело № 33/2020г. по описа на ДСИ при РС-Ботевград се установява, че същото е образувано по молба на взискателите Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ. и въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2020г., издаден по гр. дело № 340/2017г. по описа на Районен съд- Ботевград въз основа на решение № 106 от 11.05.2018г., решение № 409 от 27.12.2018 г. по гр. дело № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд и определение № 25 от 22.01.2020г. по гр. дело № 3198/2019г. на ВКС, по силата на който длъжникът М. П. К. е осъдена, на основание чл. 108 ЗС, да предаде владението на ½ идеална част на Г.М., на 1/6 идеална част на Д.З. и на 1/6 идеална част на Г. З. върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, с площ 1622 кв.м, начин на трайно ползване нива, съставляващ имот № 003043 по картата на землището на гр. Ботевград.

Установява се, че на 18.06.2020г. до длъжника М.К. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена от нея на 30.06.2020г.

С молба от 15.07.2020г., адресирана до ДСИ длъжникът К. е поискала да се спре изпълнението, представяйки определение № 126/15.07.2020г., постановено по гр.дело 2

№ 1775/2020г. от ВКС, на основание чл. 309, ал. 1, във вр. чл. 282 ГПК, с което във връзка с подадена от К. молба по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, е спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 409/27.12.2018г. по гр.дело № 525/2018г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която М.К. е осъдена да предаде на Г. М., на Д.З. и на Г. З. владението върху 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, с площ 1622 кв.м, начин на трайно ползване нива, съставляващ имот № 003043 по картата на землището на гр.

Ботевград.

На 16.07.2020г. с разпореждане на ДСИ при РС-Ботевград производството по изп. дело № 33/2020г. е спряно. Спирането на изпълнителното производство е било обжалвано от взискателите, но същото е потвърдено с решение № 260008 от 14.01.2021г. по ч.гр. дело № 17/ 2021г. на Софийски окръжен съд.

На 15.07.2021г. взискателят Г.М. е представил пред ДСИ решение № 61 от 09.06. 2021г., постановено в производство по чл. 303, ал. 1 ГПК по гр. дело № 3958 от 2020 г. на ВКС, с което молбата на М. П. К. за отмяна на влязло в сила решение № 409 от 27.12.2018г. по гр. дело № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд е оставена без уважение и е поискал възобновяване на спряното изпълнително производство.

На 16.07.2021г. с разпореждане ДСИ при РС-Ботевград е възобновил изп. дело № 33/2020г. и е насрочил въвод във владение за 03.09.2021г., за което е уведомил длъжника К. със съобщение, получено лично от нея на 30.07.2021г.

На 06.08.2021г. длъжникът М.К. е подала жалба до ДСИ и е поискала да бъде отменено насроченото принудително действие- въвод във владение, поради това, че наложената обезпечителна мярка с определение № 126/15.07.2020г. по ч.гр.д.№1775 от 2020 г. на ВКС спиране на изпълнението е валидна и не е отменена. В същият ден, ДСИ е разпоредил да се връчи на длъжника за сведение разпореждането от 16.07.2021г. за сведение, като липсва изричен отказ на ДСИ да спре изпълнителното производство във връзка с отправеното искане на длъжника.

На 03.09.2021г. е извършен въвод във владение, за което е изготвен и нарочен протокол от ДСИ.

С решението от № 115/13.12.2021г. в атакуваната част, съставът на Софийския окръжен съд е приел, че обжалваното от длъжника К. действие на съдебния изпълнител по извършен въвод във владение е извън обсега на самостоятелен съдебен контрол на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в нарушения във връзка с организирането и провеждането на въвод в имота, освен при хипотезата на чл. 435, ал.

5 ГПК, позволяваща на трето лице, което е било във владение на имота да обжалва това изпълнително действие. Прието е, че посоченото с частната жалба действие не е сред тези действия, поради което, в тази й част, жалбата е подадена срещу неподлежащо на обжалване действие, явява се недопустима и е оставена без разглеждане.

Частната жалба срещу решението на ОС-София, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на К. против осъществения по изп.дело № 33/2020г. от ДСИ въвода във владение и е прекратено производството по делото, е подадена в предвидения от закона срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и САС дължи разглеждането й по същество.

Изложените от К. в жалбата й пред ОС-София оплаквания не попадат в нито една от хипотезите, при които е допустима защита срещу незаконосъобразност на извършен въвод във владение като принудително изпълнително действие, чрез обжалването му от длъжника - чл.435, ал.2 или чл.435, ал.5 от ГПК. В случая както 3 вече се посочи М. П. К. е длъжник по изп.дело № 33/2020г. по описа на ДСИ при РСБотевград и принудително, по реда на чл. 522 от ГПК, се изпълнява осъдително решение по чл. 108 ЗС въз основа на издаден изпълнителен лист, с което К. е осъдена да предаде владението върху недвижим имот. Предвид това оплаквания, основани на незаконосъобразно изпълнение или поради това, че е налице наложено от съда спиране на изпълнението на съдебното решение, са неотносими към същността на извършеното по конкретното изпълнително дело принудително действие. С оглед оплакванията в частната жалба, с която е сезиран САС, следва да се посочи, че защитата на длъжника К. по чл.435, ал.2, т.6 ГПК вече е осъществена, като подадената жалба против отказа на ДСИ да спре изпълнението е оставена без уважение с влязлото в тази част в сила решение № 115/13.12.2021г. на ОС-София.

Разпоредбата чл.435, ал.5 ГПК допуска трето лице да обжалва действието на ЧСИ по въвод във владение на имот, което трето лице е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява, когато този иск е с предмет самото предаване на имота, по отношение на който процесният въвод се извършва. В жалбата липсват оплаквания, относими към нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, а отделно от това жалбоподателката, както вече се отбеляза е длъжник, а не трето лице.

В ГПК от 2008г. за разлика от отменения ГПК, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. След като законът не е предоставил право на жалба на длъжника срещу въвода във владение, то съответно така подадената жалба против осъществения от ДСИ въвод във владение у недопустима.

Изводите на САС съвпадат с изводите на състава на СОС, поради което решението на ОС-София, в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело № 706/2021г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, в обжалваната част.