Решение № 18 от 15.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Враца, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. А.а при участието на секретаря Ваня Люб. В.а като разгледа докладваното от Росица Ив. А.а Административно наказателно дело № 20241420200977 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Б. Л. Х. от гр.Враца, ЕГН **********, чрез адв.Цв.С. от АК-Бургас против наказателно постановление (НП) № 24-0967-000838 от 03.09.2024 г., издадено от началник група в ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” - Враца, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.

Въззивникът оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно, издадено при неправилно установена фактическа обстановка и поради допуснати процесуални нарушения.

Прави искане за неговата отмяна, като твърди, че той не е управлявал въпросния автомобил същия ден.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адв.С., поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като прави искане за отмяна на атакуваното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – началник група в ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция”Враца, редовно призована, не се явява и не се представлява, в становището си по случая предлага на съда да потвърди НП.

Районен съд Враца, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

1

Административнонаказателното производство е образувано на 12.06.2024 г. със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, №1206110 за това, че на същата дата в 09:55 часа, в гр.Враца, ул.“Мито Орозов“ до №42, с посока на движение към гр.Оряхово, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А5“ с рег.№*****, собственост на Л. Х. В. от с.***** като отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARРМ-0748.

Издаден му бил талон за медицинско изследване №0157539. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел-очевидец на нарушението. В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят е отказал да подпише акта, като е отказал да получи и препис от съшия, което е удостоверено с подписа на друг свидетел. В законоустановения срок въззивникът не е представил писмени възражения по констатираното от проверяващия орган в АУАН пред наказващия орган.

С мотивирана резолюция № 24-0967-М000117 от 12.06.2024 г. АНО е прекратил на основание чл.33, ал.2 ЗАНН адм.наказателната преписка и е изпратил същата на ВрРП, с оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.6 НК.

С Постановление за прекратяване на нак.производство от 29.08.2024 г. прокурор при ВрРП е прекратил нак.производство по ДП №4104/2024 г. и е изпратил преписката на сектор ПП при ОД МВР – Враца за налагане на административно наказание по ЗДвП на лицето Б. Л.

Х..

Въз основа на горното постановление на ВрРП от 29.08.2024 г. за прекратяване на нак.производство и след преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, административнонаказващият орган е издал атакуваното НП №24-0967-000838 от 03.09.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.

При обжалването на НП пред Районен съд-Враца са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителя А. и свидетелите Д. – очевидец на нарушението и А. – очевидец на отказа, които с показанията си установяват, че на посочената в АУАН дата и място – 12.06.2024 г. в гр.Враца, ул.“Мито Орозов“ до №42, с посока на движение към гр.Оряхово, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди“, бял на цвят, когато бил спрян от полицейските органи със светлинен и звуков сигнал за проверка и отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер. Свидетелите А. и Д. – полицейски служители категорично установяват с дадените пред съда показания, че жалбоподателят Б. Л. Х. е управлявал процесното МПС, когато е бил спрян за проверка, като в автомобила същият е бил сам, а покъсно, след около 15 минути е пристигнал и неговият баща с друг автомобил. Свидетелите установяват още, че преди този жалбоподател са били спрели друг водач на МПС, на когото е била извършена проверк и след приключването на която са спрели настоящия жалбоподател Х..

2

От показанията на св.А. се установява, че на 12.06.2024 г. същият се намирал пред магазин на ул.“Мито Орозов“, когато бил извикан от пол. служители, които спрели за проверка л.а.Ауди, бял на цвят, а на проверявания водач съставили АУАН, който последният отказал да подпише. Св.А. съобщава, че на мястото на проверката е присъствал и друг човек, описвайки го като високо и едро момче

Съдът дава вяра и кредитира показанията на тримата свидетели, като обективни, логични, последователни и припокриващи се едни с други и с останалите кредитирани от съдебния състав писмени доказателства по случая.

По делото е разпитан и посоченият от жалбоподателя свидетел – Л. Х. В. – баща на жалбоподателя. Същият твърди с показанията си пред съда, че жалбоподателят Б. Х. не е управлявал автомобила същия ден, а той самият го е управлявал. Свидетелят В. е в близка роднинска връзка с жалбоподателя Х., поради което и същият е заинтересован от изхода на делото и съответно неговите показания са подложени от съда на критична преценка.

Свидетелите А. и Д. установяват с показанията си, че свидетелят В. е пристигнал на мястото на проверката на по-късен етап, при което същият по време на спиране на процесното МПС за проверка не е присъствал, което твърдение се потвърждава и от показанията на св.А..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В., досежно обстоятелството, че жалбоподателят Х. не е управлявал процесното МПС, а същото да е било управлявано от св.Л. Х.. В тази част показанията на цитирания свидетел са неубедителни, изолирани и неискрени.

По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи;

АУАН Серия GA, №1206110 от 12.06.2024 г.; НП №24-0967-000838 от 03.09.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца; Талон за медицинско изследване №0157539, от който се установява, че водачът Х. е отказал да се подпише за това, че е уведомен да се яви в ЦСМП гр.Враца до 45 минути от връчването на талона в 10:30 на 12.06.2024 г., за вземане на кръвна проба; Справка за нарушител/водач Б.

Л. Х., от която се установява, че жалбоподателят е с отнето СУМПС и същият е извършвал и други нарушения на ЗДвП, за които има влезли в сила НП и ЗППАМ-и, както и влезли в сила присъди на РС-Бяла Слатина и РС-Враца за извършени престъпления от общ характер;

Справка от 02.12.2024 г. от началника на сектор ПП към ОД МВР Враца-л.41 от делото;

Мотивирана резолюция № 24-0967-М000117 от 12.06.2024 г., с която АНО е прекратил на основание чл.33, ал.2 ЗАНН адм.наказателната преписка и Постановление за прекратяване на нак.производство от 29.08.2024 г., с която прокурор при ВрРП е прекратил нак.производство по ДП №4104/2024 г.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение 3 на разпоредбите на НПК.

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приетата и приложената по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Актосъставителят е надлежно оправомощено лице, тъй като отговаря на т.1.3.3. от заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на МВР Враца, в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни постановления на началника на група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Враца, действащ като административнонаказващ орган (АНО), произтича от т.3.11. от представената заповед.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и на един свидетелочевидец на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, както и от свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Настоящата инстанция намира, с оглед на изложеното и данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление фактическа обстановка, е видно че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от проверяващия орган обжалвано административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се изчерпателно описание на нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират оспорваното административно нарушение, вменено във вина на нарушителя.

Извършването на нарушението на разпоредбата по чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., се доказа 4 по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства. От гласните и писмените доказателства несъмнено се установи, че на 12.06.2024 г., около 09:55 часа, в гр.Враца, на ул.“Мито Орозов“ до №42, с посока на движение към гр.Оряхово, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А5“ с рег.

№*****, като отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр.№ARРМ-0748.

С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвид което административната му отговорност е ангажирана основателно. Наложеното наказание глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, предвидено в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, е фиксирано по вид и размер, поради което отпада необходимостта да се обсъжда въпросът за неговата индивидуализация.