Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 10.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1458/2021
Вид
Решение № 278
Подписан
10.08.2023
В сила
22.01.2026
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Стара Загора, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901458 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл.380 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата М. П. И. твърди в исковата си молба, че е дъщеря на загиналия в резултат на ПТП П.Б.И., на 65 години.

Сочи, че на 19.08.2020г. около 17:00 часа в гр.К. по бул.*** се е движил л.а. „МГ ЗР“ с per. № СТ 4892 РВ, управляван от И. Т. Т., който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пешеходеца П.Б.И., който вследствие на катастрофата е загинал.

Твърди се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП 983/2020г. по описа на РУ - К., пр.пр. 3444/2020 г. по описа на ОП - С.З.. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди, че е налице пряка причинна връзка между деянието на И. Т. Т. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на П.Б.И..

Сочи, че за увреждащия л.а. „МГ ЗР“ с per. № СТ 4892 РВ, управляван от И. Т. Т., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № 1

BG/02/119002701606, със срок на валидност една година, считано от 24.09.2019 г. до 23.09.2020г., сключена със ЗД „Б.“ АД, гр.С.. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.

Посочва се, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД „Б.“ АД, като е представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от 06.08.2021г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена щета с № 2110023441, по която към настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение. С оглед на изложеното счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Б.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищцата.

В исковата молба се посочва, че в резултат на инцидента е загинал П.Б.И., на 65 години. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият, въпреки напредналата си възраст е бил изключително деен мъж, с активен начин на живот и в много добро здравословно състояние. Бил е обичан съпруг, грижовен баща и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство.

Твърди се, че М. П. И. е дъщеря на загиналия П.Б.И.. Ищцата изключително тежко преживява смъртта на своя баща. Тя е била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката между тях е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. П.И. е бил опора на семейството си, ищцата е разчитала на него и се е радвала на неговите грижи и морална подкрепа, а и той е разчитал на нейната обич и подкрепа. Ищцата е отгледана с всеотдайни грижи от своя баща, с неговите съвети и напътствия. Възприемала го е като пример за подражание, на когото се възхищава и иска да прилича. П.И. от своя страна е влагал много старание и любов в отглеждането на М., осигурявал й е всичко, от което се нуждае. Дори и след като ищцата пораства 2 и тръгва по своя собствен житейски път нейната връзка и контакт с баща й не отслабват, а тъкмо обратното - засилват се. В резултат на трагичния инцидент, обаче, ищцата губи моралната и физическата подкрепа на баща си, тази, която винаги е имала и на която е разчитала. Ищцата и баща й са поддържали постоянен контакт помежду си, били са много близки.

Внезапната смърт на бащата - неочаквана и насилствена, е причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата на най близкия до нея човек е непрежалима. Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на П.И. ще я съпътстват през остатъка от живота й. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищцата продължава да страда и скърби.

С оглед на изложеното заявява, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.

Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на л.а. „МГ ЗР“ с per. № СТ 4892 РВ - И. Т. Т., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.“ АД. Съгласно чл.432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за М. И. е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.

Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

3

Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, гр. С. да заплати на ищцата М. П. И. сумата от 26 000лв. частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие причинената смърт на баща й П.Б.И..

Претендира се законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС, тъй като адвоката на ищцата е регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В съдебно заседание от 18.04.2023 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 160 000 лв., частичен от 200 000лв., представляващи обезщетение за причинените на М. П.

И. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинената смърт на нейния баща П.И., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.08.2020 г., датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане, евентуално от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на искова молба ответникът счита, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникване на правото на обезщетение факти. Липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което се твърди, че са причинени неимуществени вреди.

Счита, че в исковата молба не е описан механизма на настъпилото ПТП, като липсва каквото и да било изложение и посочване на факти и обстоятелства, от които да стане ясно по какви конкретни причини е настъпило процесното ПТП. От съдържанието на исковата молба не било видно в каква посока се е движил процесният лек автомобил, с каква скорост се е движил, какви са били конкретните атмосферни условия, какви са били хоризонталната и вертикалната пътна маркировка в зоната на произшествието, каква е била пътната настилка, какъв е бил релефът на местността, какви са били условията на видимост, каква е била интензивността на движение, с коя си част лекият автомобил е контактувал с пострадалия и в кои части на тялото му, къде се е движил пострадалия, както и други релевантни факти.

4

Твърди, че непосочването на горните обстоятелства не позволява на ответника да вземе становище и да възрази по иска в тази му част.

Заявява, че с исковата молба не са представени доказателства относно виновността на застрахован в ответното дружество водач, което от своя страна водело до невъзможност за осъществяването на реална и ефективна защита - формулиране на възражения и формиране на доказателствени искания. Твърди, че приложеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-22221/21.08.2020г. няма обвързващата сила по смисъла на чл.300 ГПК, както и в настоящия случай не съдържа никакви данни за виновен за настъпилото ПТП водач на МПС.

Счита, че изложеното му дава повод да твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват конкретни и ясни твърдения относно правно - релевантните факти, на които ищцата основава правото си.

Счита, че исковата молба не отговаря на изискването на чл.127, ал.4 ГПК - не е посочена от ищцата банкова сметка или друг начин за плащане.

Ответникът оспорва изцяло исковата претенция, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Посочва, че предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен, необоснован и недоказан, както и прекомерно завишен по размер.

Твърди, че ЗД „Б.“ АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение. Твърди, че по реда на чл.380 КЗ, ищцата е подала застрахователна претенция пред застрахователното дружество. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - М. П. В., не е изпълнило визираните в чл.498, ал.2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищцата ПТП, настъпило на 19.08.2020г. около 17.00 часа в град К., по бул.

***, при ЗД „Б.“ АД и по подадено от ищцата заявление за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана застрахователна преписка щета № 2110023441. Твърди, че с предявената извънсъдебно от ищцата 5 претенция на застрахователното дружество не е представен документ, установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай липсват безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б.“ АД, това обстоятелство е попречило на застрахователя да се произнесе по щетата.

Счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността на ЗД „Б.“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. В процесния случай, както със застрахователната претенция, така и с исковата молба не са представени доказателства водачът на лек автомобил „МГ ЗР" с per. № СТ 48 92 РВ - И. Т.

Т. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. В тази връзка оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „МГ ЗР" с per. № СТ 48 92 РВ - И. Т. Т.. С исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, не са представени доказателства, установяващи виновността на някой от участниците в ПТП от 19.08.2020г., още повече на водач на МПС, застраховано в ЗД „Б.“ АД. Предвид гореизложеното, счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана виновността на водача, управлявал участващото в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно дружество.

Оспорва твърденията в исковата молба, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 19.08.2020г., на пострадалия П.Б.И. са причинени описаните с исковата молба травматични увреждания, впоследствие довели до неговата смърт. В тази връзка оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП и получените от пострадалия телесни увреждания. Оспорва и твърдението, че смъртта на П.И. е настъпила вследствие на получените от него телесни увреждания.