Решение № 42 от 15.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Добрич, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба от Ю. Ю. М., с ЕГН ********** и адрес: гр Добрич, ул. „Д.” №16, вх. Б, ет. 8, ап. 23 срещу “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, адрес гр. София. ж.к. Малинова долина, ул „Рачо Петков Казанджията" №4-6, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на следните непогасени вземания, за които са издадени Заповед № 332/14.05.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 1635/2012г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва:

- 29 755, 71 лв. - непогасен остатък от главница от договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 25.09.2008г.;

- 5 963, 56 лв. - неплатени лихви върху главницата, ведно със законна лихва върху главницата към 30.06.2017г. и

- 2 406, 34 лв. - сторени съдебно изпълнителни разноски.

В исковата молба се твърди, че по заявление от „БАНКА ДСК“ ЕАД е образувано ч.гр.д. № 1635/2012г. по описа на Районен съд – Добрич срещу длъжниците Ю. Ю. М. и И. М. М. и издадена Заповед № 332/14.05.2012г. за 1 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, допълнена със Заповед № 332/10.09.2012г. за следните вземания: 25761,93 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 25.09.2008г. към 19.04.2012г., сумата от 720 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 10.12.2011г. до 19.04.2012г, сумата от 150,36 евро. представляваща неплатена санкционираща лихва, за периода от 28.03.2012г. до 19.04.2012г., сумата от 125.54 евро, представляваща неплатена заемна такса (такса управление и застраховка на обезпечение), ведно със законната лихва върху главницата, считане от датата на подаване на заявлението - 14.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 1046,70 лв., държавна такса и 973, 35 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2407/2012г. по описа на ЧСИ № ****.

Покани за доброволно изпълнение били изпратени на длъжниците на 16.10.2012г., като тогава била наложена възбрана и върху техни недвижими имоти, находящи се в гр. Добрич и с. С., общ. Крушари, обл. Добрич.

На 14.07.2015г. било издадено постановление за възлагане на имотите на купувача и кредитор в изпълнителното дело – „БАНКА ДСК“ ЕАД, като на 04.09.2015г. бил извършен и въвод във владение.

След извършване на разпределение от съдебния изпълнител остатъка от задължението на длъжника бил в размер на 41382.36 лева.

На 10.10.2016г. бил сключен договор за цесия, с който „БАНКА ДСК“ ЕАД прехвърлило вземанията си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

На 05.01.2017г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД подало молба до съдебния изпълнител, с което уведомява, че е новия кредитор по вземането.

На 29.06.2017г. и 30.06.2017г. били наложени запори върху притежавани от длъжниците банкови сметки, което според ищеца е последното валидно изпълнително действие и след изтичането на две години от него е настъпило прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона по перемпция.

През 2020г. взискателят поискал проучване на имуществото на длъжника, а на 15.08.2023г. била наложена възбрана върху недвижим имот на 2 длъжника, находящ се в с. П. К., общ. Крушари, обл. Добрич, но тези действия били извършени след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона и не прекъсвали давността по отношение възможността за принудително изпълнение на вземанията.

Излагат се доводи, че Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС е приложимо след датата на постановяването му – 04.07.2024г., но прилагането му към казуси преди приемането му противоречи на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС, като се посочва и считана за релевантна практика на ЕСПЧ.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

Поддържа, че погасителната давност по отношение на процесните вземания е петгодишна, доколкото същите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение.

Твърди, че на 11.07.2017г. със запорно съобщение е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, като третото задължено лице е признало вземането и изразило готовност да изпълнява наложения запор. В периода от 15.08.2017г. до 12.09.2019г. по делото постъпило множество удръжки от наложения запор върху трудовото му възнаграждение, като всяка от тях представлявала изпълнително действие и прекъсвала погасителната давност за вземането.

На 18.08.2020г. ответникът депозирал молба до съдебния изпълнител за предприемане на нови действия по принудително изпълнениеи – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 27.09.2021г. ответникът депозирал нова молба с посочен изпълнителен способ – налагане запор върху банковата сметка на длъжника в „БАНКА ДСК“ ЕАД.

С молба от 01.08.2023г. ответникът поискал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД.

На 25.08.2023г. било изпратено искане до Служба по вписванията – Добрич за вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника, находящ се в с. П. К., общ. Крушари, обл. Добрич.

3

Поддържа, че с описаните действия е прекъсвана погасителната давност по отношение на процесните вземания и същата не е изтекла.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените неоснователни и прави искания по доказателствата. искове като

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.05.2012г. по ч.гр.д. № 1635/2012г. по описа на Районен съд – Добрич са издадени заповед № 163 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които Ю. Ю. М. и И. М. М. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 25761.93 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 25.09.2008г.; сумата от 720.52 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 10.12.2011г. до 19.04.2012г.; сумата от 150.36 евро, представляваща неплатена санкционираща лихва за периода от 28.03.2012г. до 19.04.2012г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.05.2012г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 1046. 70 лева държавна такса и 973.35 лева юрисконсулстко възнаграждение.

На 10.09.2012г. по ч.гр.д. № 1635/2012г. по описа на Районен съд – Добрич са издадени заповед № 332 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Ю. Ю. М. и И. М. М. за сумата от 125.54 евро, представляваща непратена заемна такса /такса управление и застраховка на обезпечение/.

На 21.09.2012г. въз основа на горепосочените заповеди за изпълнение и изпълнителни листи по молба от „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 2407/2012г. по описа на ЧСИ № **** (изпълнително дело № ****).

На длъжниците Ю. Ю. М. и И. М. М. е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.10.2012г.

4

Не се спори между страните и се потвърждава от приобщеното към доказателствата копие от изпълнително дело №2407/2012г. по описа на ЧСИ № ****, че в периода от 19.10.2012г. до 04.06.2015г. периодично са искани и извършвани действия по принудително изпълнение, с които е прекъсвана погасителната давност по отношение на процесните вземания и осуетявана възможността за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В посочения период са насрочени и проведени няколко публични продани на недвижими имоти на длъжниците (14.01.2013г.-14.02.2013г., 04.11.2013г.-04.12.2013г., 04.02.2014г.04.03.2014г., 30.06.2014г.-30.07.2014г., 20.10.2014г.-20.11.2014г., 26.02.2015г.26.03.2015г. и 04.05.2015г.-04.06.2015г.) и наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ю. Ю. М. (28.05.2015г.).

На 14.07.2015г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот, с което на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е възложен недвижим имот на длъжниците Ю. Ю. М. и И. М. М. след приключена публична продан и внасяне на дължимата сума по разпределение от 26.06.2015г.

С молба от 12.01.2017г. като взискател в изпълнтелното производство е поискало да бъде конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като е представен договор за цесия от 10.10.2016г., с който са придобити процесните вземания на „Банка ДСК“ ЕАД.

На 20.06.2017г. новоконституирания взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на задължените лица и при установяване на такива да бъде наложен запор върху същите.

На 23.06.2017г. е починала И. М. М..

На 30.06.2017г. са изпратени запорни съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, „СИБАНК“ ЕАД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ИНВЕСТБАНК“ АД,

„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД и до работодателя на длъжника Ю. Ю. М. – „Старт София“.

От отбелязването върху гърба на изпълнителния лист (л.5 и л.9 по изпълнителното дело) се установява, че по наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника Ю. Ю. М. са постъпвали суми, които са изплащани на взискателя на 15.08.2017г., 15.11.2017г., 16.12.2017г., 15.01.2018г., 15.02.2018г., 15.02.2018г., 15.03.2018г., 15.03.2018г., 16.04.2018г., 5

16.05.2018г., 15.06.2018г., 30.07.2018г., 16.08.2018г., 17.09.2018г., 15.10.2018г., 14.11.2018г., 15.01.2019г., 15.02.2019г., 15.03.2019г., 15.05.2019г., 14.06.2019г., 15.07.2019г.,15.08.2019г. и 12.09.2019г.

На 18.08.2020г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която се прави искане за установяване наследниците на И. М. М. и конституирането им като длъжници в изпълнителното производство, както и извършване на справка за банкови сметки регистрирани трудови договори на длъжника Ю. Ю. М., както и налагане на запор върху същите.

С молба от 27.09.2021г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Ю. Ю. М. разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 01.08.2023г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за налагане запор върху банковите сметки на длъжника Ю. Ю. М. в „Общинска банка“ АД.

На 15.08.2023г. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника Ю. Ю. М..

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност след 30.06.2017г.

(датата на налагане на запор върху негови банкови сметки), като поддържа, че след тази дата в продължение на две години не са поискани действия по принудително изпълнение, а това е довело до прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция и поисканите/извършените след това действия по изпълнителното дело не прекъсват давността.

Исковата претенция се явява процесуално допустима, доколкото за ищецът има правен интерес да установи изтичането на твърдяния давностен срок и погасяването на правото на принудително изпълнение на ответника по отношение на процесните вземания.

От приобщеното към доказателствата по делото копие от изпълнително 6 дело № **** се установява, че от образуване на същото до датата на предявяване на исковата претенция са искани от взискателя и предприемани от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение, с което е прекъсван както давностния срок за вземанията, така и срока за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.