Определение № 899 от 17.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Благоевград, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500743 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. И. Е., ЕГН **********, и М. Г. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. П. Н. и адв. К. Т. срещу Решение № 329 от 22.04.2025 г. по гр. д. № 2577/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.

С обжалвания съдебен акт е: 1/ признато за установено по отношение на Е. Е. и М. Т., че В. И. И., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград и заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на 05.09.2024г., с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, кв. Освобождение, с площ 836 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план № 7568, при съседи на поземления имот, съгласно скица, издадена от СГКК Благоевград, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***, представляващ съгласно предходни документи: лозе, находящо се в землището на Сапунджи дере, при съседи: Ц.С., М.Х., и Л.И.Е. на основание наследствено правоприемство от наследодателите на ищцата и първия ответник – И.Е.И. и М.В.И. 2/ на осн. чл.

537 ГПК е отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, който нотариален акт е с № *** г., вписан в СлВП – Благоевград, с вх. рег. № ***, за размера над 1/2 идеална част. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищцата сторените разноски в размер на 1113,10 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателите сочат, че в доклада по делото е било посочено, че е в тежест на ищцата да докаже придобиването на собствеността върху процесния имот. Считат, че в първоинстанционното решение не се посочва въз основа на кои доказателства районният съд е приел, 1 че ищцата е придобила правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота.

Навеждат, че наследяването не е придобивно основание и че страната трябва да докаже правото на собственост на своя наследодател. Според жалбоподателите съдът е игнорирал обстоятелството, че ищцата не е представила документ за собственост, който да е издаден на името на нейния баща, поради което намират, че той е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приел, че тя е придобила спорното право. Поддържат, че спогодителният протокол по делбеното дело не представлява документ за собственост, а има характер на делбен договор между страните. Считат, че представеното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо в отношенията между другарите по делото, както и че представените вносни бележки за заплащан данък върху имота не установяват вещни права. Навеждат, че констативния нотариален акт, издаден в полза на ищцата, не се ползва с материална доказателствена сила относно правото на собственост на ищцата.

Поддържат, че районният съд е изложил съображения, поради които е приел, че ответниците не са придобили имота по давност, но не е изложил такива относно придобивното основание на ищцата. Оспорват извода на съда, че имотът, който е бил разпределен в дял на И.И., е станал част от неговото наследство. Навеждат, че определението, с което се одобрява съдебната спогодба, е охранителен акт и че с него съдът не се произнася относно съответствието й с действителното правно положение. Твърдят, че И.И. не е бил собственик на имота, а е бил негов владелец, поради което ищцата и ответникът са наследили неговото владение като част от неговото наследство, но не и правото на собственост. Навеждат, че след това ищцата е прекъснала своето владение, поради което към 2017 г. тя не е била собственик на ½ ид. ч. от имота. Оспорват извода на съда, че в случая не е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, тъй като намират, че правото на собственост не е било включено в наследството. Намират, че тя е оборена само ако основанието, на което е започнало владението, сочи съвладение. Считат, че съдът е игнорирал обстоятелството, че приживе И.И. е изразил воля неговата дъщеря да получи парични средства за закупуването на автомобил, а синът му – процесния имот, както и обстоятелството, че ответникът е забранил на ищцата да влиза в имота, което считат, че представлява класически пример за отблъскане на чуждото владение и за явно демонстриране на владението на ответника.

Оспорват извода, че ответника е установил владение едва с издаването на констативния нотариален акт. Оспорват и извода, че владението е било демонстрирано едва след 2017 г. Сочат, че при придобивната давност вещното право се придобива с изтичането на законово определения срок. Оспорват извода, че не се установяват действия на ответника, с които да е било отречено владението на ищцата. Навеждат, че не се установява тя да е владяла имота.

Жалбоподателите молят решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Оспорват решението и в частта за разноските.

Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от В. И., чрез адв. Д. С.. В отговора за изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Въззиваемата навежда, че представеният по делото спогодителен протокол установява вещно право на собственост на И.И. върху процесния имот, което впоследствие въз основа на наследствено правоприемство е било придобито от ищцата и ответника, като всеки от тях е получил по ½ ид.ч. Счита, че районният съд надлежно е изложил съображения, поради които е приел, че тя е титуляр на спорното 2 право въз основа на соченото от нея придобивно основание. Навежда, че в случая не се прилага презумпцията по чл. 69 ЗС. Намира, че ответниците следва да докажат демонстрирането на своето на намерение, с което държанието им се е превърнало във владение. Затова счита, че в полза на ответника не е започвала да тече придобивна давност. Сочи, че не са налице данни той да е отблъсквал владението на ищцата. Намира, че не се установява той да е владял имота явно, спокойно и необезпокоявано. Оспорва доводите на жалбоподателите, че И.И. не е бил собственик на процесния имот. Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Страните не са направили доказателствени искания.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните по делото, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на жалбоподателите следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 743/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград на 25.09.2025 г. от 09:30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: Е. И. Е. и М. Г. Т. – чрез адв. П.

Н.; В. И. – чрез адв. Д. С..

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на Е. И. Е. и М. Г. Т. преписи от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3