Решение № 23436 от 21.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23436 гр. София, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙС*И РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на се*ретаря **

*ато разгледа до*ладваното от * Гражданс*о дело № 20251110129755 по описа за 2025 година

Б. А. Р. е предявил срещу „*“ АД осъдителен ис* с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответни*а да заплати на ищеца сумата от 2614,94 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителс*и *редит № *.

Ищецът твърди, че е с*лючил Договор за потребителс*и *редит № * с ответни*а, по силата на *ойто ответни*ът в *ачеството на *редитор отпуснал на ищеца в *ачеството на *редитополучател заем в размер на 1000 лв., *ойто ищецът следвало да върне на 24 равни месечни внос*и. Твърди, че *ъм 21.05.2025 г. е заплатил на ответни*а сума в общ размер на 3614,94 лв. Излага, че в договора била уговорена и неустой*а, дължима от *редитополучателя, в случай че не предостави обезпечение при посочените в договора условия. Счита, че уговорената неустой*а представлява разход, *ойто не е в*лючен в общия размер на ГПР по *редита, *оето води до изначална недействителност на договора за *редит.

Посочва, че сумата от 2614,94 лв., представляваща разли*ата между общо заплатената на *редитора сума и чистата стойност на отпуснатата главница, е платена от ищеца без основание по нищожен договор за потребителс*и *редит и подлежи на връщане. По тези съображения счита, че разполага с правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен ис* срещу ответното дружество за връщане на платената без основание процесна сума.

В сро*а по чл. 131, ал. 1 ГП* е постъпил отговор на ис*овата молба от ответни*а, с *ойто предявеният ис* се оспорва *ато неоснователен. Не оспорва наличието между страните на облигационно правоотношение, възни*нало въз основа на договор за потребителс*и *редит, с*лючен при условията на ЗПФУР. Не оспорва, че ищецът е заплатил и ответни*ът е получил процесната сума по договора. Твърди, че договорът за потребителс*и *редит е действителен и с*лючен в съответствие с разпоредбите на ЗП* и 1

ЗПФУР. Посочва, че евентуалната нищожност на *лаузата за неустой*а не влече недействителност на целия договор. Счита размера на ГПР по договора за ясно посочен, *а*то и че същият не надхвърля пет пъти размера на за*онната лихва за забава по арг. от чл.

19, ал. 4 ЗП*. Излага, че *ъм момента на с*лючване на договора основанието за заплащане на уговорената между страните неустой*а не следва да се счита за възни*нало, поради *оето нейният размер не следва да бъде изначално в*лючван в общия размер на ГПР.

Съдът, след *ато прецени събраните по делото до*азателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГП*, приема за установено следното:

По предявения ис* с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че по силата на с*лючения договор за потребителс*и *редит е заплатил на ответни*а процесната сума, а в тежест на ответни*а – че е било налице основанието за получаването . Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г. първият фа*тичес*и състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изис*ва предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. *огато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, *огато е получено нещо въз основа на нищожен а*т, а в случаите на унищожаемост - *огато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на ня*а*во правоотношение. Дадени са още примери за начална липса на основание - *огато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжни*, при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД и т.н.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от до*азване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответни*а процесната сума въз основа на с*лючен между страните Договор за потребителс*и *редит № *.

По делото е представен Договор за потребителс*и *редит, предоставен от разстояние № * г., с*лючен между страните, по силата на *ойто на потребителя се предоставя в *редит в размер на 1000 лева, *ойто следва да бъде върнат в общ размер на 1537,36 лева със сро* на погасяване 24 месеца при лихвен процент от 36% и ГПР от 42,58%. В погасителния план е предвидено заплащането на неустой*а при хипотезата на чл. 46 от ОУ.

Независимо, че ищецът е посочил, че е с*лючил Договор за потребителс*и *редит № *, а ответни*ът е представил Договор за потребителс*и *редит, предоставен от разстояние № 874513, съдът *онстатира, че се *асае за правоотношение с идентични параметри, въпре*и че идентифи*ационният номер на договора е различен.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е все*и договор, с*лючен между доставчи* и потребител *ато част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчи*а, при *оято от отправянето на предложението до с*лючването на договора страните използват из*лючително средство за *омуни*ация - едно или повече. В *он*ретния случай договора между *редитора и 2 поръчителя е подписан чрез използване на едно или повече средства за *омуни*ация от разстояние – адрес на еле*тронна поща и телефон, *ойто е валиден начин за с*лючване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ищецът е дал съгласие по отношение на същественото съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заяв*а, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез *од за потвърждение, генериран и изпратен от *редитора на посочения от *редитополучателя телефонен номер, *оито в съв*упност раз*риват съзнателно взето решение за с*лючване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорени и твърдението за подписване на договора за *редит чрез изпратен на *рат*о телефонно съобщение *од или ползването от ищеца на посочения в разпечат*ата от системата на *редитора телефонен номер. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява еле*тронния до*умент на писмения му аналог, поради *оето правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно еле*тронните до*ументи.

Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГП* еле*тродният до*умент се представя по делото върху хартиен носител *ато заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носител не променя хара*тера му на еле*тронен до*умент и до*ол*ото ответни*ът не е поис*ал представянето му на дигитален носител, този препис представлява годно до*азателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Ищецът не е оспорил получаване на сумата по заема.

Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР *огато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е с*лючен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за *омуни*ация, *оето не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчи*ът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след с*лючването на договора. В еле*тронната платформа на ответни*а е предвидено потребителят сам да попълва заявление. В настоящия случай, видно от отразеното в представения по делото СЕВ, потребителят сам е попълнила заявлението и въз основа на данните за *редита, за *ойто *андидатства, *редиторът е изпратил условията на договора и СЕФ. С попълване на заявление за *андидатстване, получаване на договора и СЕФ по еле*тронна поща, ищецът е направил еле*тронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията на договора, с *оето е спазена писмената форма за с*лючването му. Поради това и по силата на упоменатата разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази обстоятелството, че на еле*тронната платформа на ответни*а потребителят се съгласява, че е получил СЕФ на посочения от него e-mail, Договор за *редит и ОУ *ъм него, с *оето следва да се приеме, че е изпълнено горното изис*ване на ЗП*. Противното би означавало да се из*лючи изцяло възможността за с*лючване на договора от разстояние.

Ищецът има *ачеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответни*а финансови услуги, съответно същият има *ачеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всич*и правни норми, установяващи специална защита на потребителите, *ато твърдение в обратна насо*а би било неоснователно.

3

Прецен*ата за това дали се *асае за ис* на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.

Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните хара*теристи*и, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично за*онодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и и*ономичес*ия живот. Тези хара*теристи*и се свеждат до това, че *ато страна по договор с търговец, потребителят е винаги физичес*о лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговс*и или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припо*рива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Дире*тива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните *лаузи в потребителс*ите договори. Според него потребител е вся*о физичес*о лице, *оето придобива сто*и или ползва услуги, *оито не са предназначени за извършване на търговс*а или професионална дейност, *а*то и вся*о физичес*о лице, *оето, *ато страна по договор, действа извън рам*ите на своята търговс*а или професионална дейност. *атегоричен отговор на въпроса *ога страна по с*лючен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физичес*о лице, *оето при с*лючване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, *а*то е в настоящия случай.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗП* договорът за потребителс*и *редит се изготвя на разбираем ези* и съдържа редица ре*визити, *ато съгласно точ*а 10 в него трябва да е посочен ГПР по *редита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени *ъм момента на с*лючване на договора за *редит, *ато се посочат взетите предвид допус*ания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин. В процесния договор по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, *ойто би се получил, при в*лючване на размера на неустой*ата за непредоставено обезпечение. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗП* ГПР не може да бъде по-висо* от пет пъти размера на за*онната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил за*оновоопределения горен праг, поради *оето договорът е в противоречие с посочената за*онова норма. Ал. 5 от същия те*ст гласи, че *лаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В *он*ретния случай се *асае за непосочване на *оре*тния размер на ГПР. Тези пропус*и в договора се явяват противоречия с императивни норми на ЗП*. С оглед много*ратно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗП*, съдът счита, че вземането, определено *ато неустой*а, е именно онова вземане, *оето води до нарушаване на тази норма на ЗП*. Ето защо следва да се приеме, че още *ъм момента на подписване на договора неустой*ата за непредоставено обезпечение не е взета предвид при отразяване на ГПР, *ато по този начин се заоби*аля за*она. Това вземане представлява общ разход по *редита за потребителя, *ойто следва да бъде в*лючен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗП* в случаите, в *оито заплащането им е задължително условие за ползване на *редита при *он*ретните параметри /напр. сро* на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. При наличие на посочените от за*она условия неустой*ата за непредоставено обезпечение представлява разход по 4