Решение № 3865 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100511167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12495/25.06.2024г. по гр.д. № 43007 по описа за 2023г. н а Софийски районен съд, 156-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 217411/01.08.2023г. по регистъра на СРС на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Г. С. Х., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 9 от закона за потребителския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Г. С. Х., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК 201196810 заплащане на сумата от 800лв. представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378439/21.03.2022г.; сумата от 66лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2022г. до 19.07.2022г.; сумата от 40,22лв., представляващи мораторна лихва за периода 19.07.2022г. до 15.01.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 216669/02.07.2024г. по входящия регистър на СРС от ищеца„Изи

Финанс“ЕООД, ЕИК 201196810 в частта, в която исковете са отхвърлени.

1

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че изискването на чл. 5 от ЗПК за минимален шрифт от „12“ цели да се предостави на потребителя възможност да се запознае с текста на договора. В случая договорът е изготвен на електронен носител и потребителят можел да увеличава размер на текста, програма за което имал всеки софтуер и без значение било на какъв шрифт е изготвен документа. Установено било от съдебно-счетоводната експертиза, че сумата по кредита е предоставена Не разполагал с разписката за получаване на сумата от ответника, защото плащането било чрез ИзиПей“АД, на вещото лице била издадено съдебно удостоверение от СРС за да се запознае при ИзиПей“АД с разписката за получаване на сумата от ответника, въз основа на това удостоверение били и изводите на вещото лице Дори да се приемело, че договорът е нищожен, то приложима била разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и изводите на районния съд в обратния смисъл били неправилни. Тази разпоредба се прилагала при нищожност на договора поради неспазване на изискването за шрифт, а и поради други причини, целта на разпоредбата била да се избегне второ съдебно производство с основание неоснователно обогатяване. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете Г. С. Х., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Отделно нито договора нито общите условия носели подписи на потребителя, ЗПК ограничавал размер на обезщетението за забава до размера на законната лихва. Клаузата за възнаградителната лихва била нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави, имало заобикаляне на закона , защото с нея се постигало плащане на суми над законната лихва. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 217411/01.08.2023г. по регистъра на СРС на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Г. С. Х., ЕГН ********** с която е поискало от съда на 2 основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 9 от закона за потребителския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Г. С. Х., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК 201196810 заплащане на сумата от 800лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.02.2023г. до изплащането й, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378439/21.03.2022г.; сумата от 66лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2022г. до 19.07.2022г.; сумата от 40,22лв., представляващи мораторна лихва за периода 19.07.2022г. до 15.01.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът кандидатствал за кредит чрез интернет - сайт на ищеца , на който били публикувани Общите условия, предоставил личните си данни като попълнил заявка при условията на финансова услуга от разстояние и приел Общите условия чрез маркиране на полето за същото, по тази заявка по ел. поща на ответника била изпратена преддоговорна информация, самият договор и Общите условия за писмено потвърждение, което ставало чрез получаване на посочен от потребителя телефонен номер код, този код потребителят следвало да въведе на изпратения след това по електронна поща специален линк, като общото правило било преди извършване на паричния превод служител на ищеца да се свърже с ответника по телефона и отново да потвърди сключването на договора.

Процедурата била изпълнена и на ответника бил предоставен кредита от 800лв . по посочения от потребителя начин-касово на каса на ИзиПей“АД.

Сумата следвало да се върне на 4 месечни вноски от 20.04.2022г. до 19.07.2022г., както и да се плати възнаградителна лихва от 40,15% годишно, за периода била 66лв. Плащания не били извършени, дължала се законната лихва за забава, размер на която за периода била 40,22лв.

Ответникът Г. С. Х., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че не бил подписал договор и общи условия, не бил получил сумата, имало плащания по договора. ЗПК не позволявал размер на обезщетение за забава да е над законната лихва за забава. Клаузата за възнаградителнаа лихва била нищожна като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, защото позволявала да се плащат суми, различни от законната лихва за забава. Претендирал е 3 разноски.

По делото е приложено заповедно дело №7793/2023г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. №40081/14.02.2023г. . е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Г. С. Х., ЕГН ********** да заплати на Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 сумата от 800лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.02.2023г. до изплащането й, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378439/21.03.2022г.; сумата от 66лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2022г. до 19.07.2022г.; сумата от 40,22лв., представляващи мораторна лихва за периода 19.07.2022г. до 15.01.2023г., съдебни разноски от 75лв., , за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, на 20.07.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 01.08.2023г.

Приет е документ, озаглавен договор за потребителски кредит № 378439/21.03.2022г. , сочещ че е сключен във вид на електронен документ който се сключва с изпълнение на процедурата по сключването му и част от него са Общите условия, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на ответника кредит от 800лв., платими по банкова сметка на ответника или чрез плащане касово на каса на „Изи Пей”АД, която сума следва да се върне за срок от 120 дни на 4 месечни вноски с посочен падеж в периода от 20.04.2022г. до 19.07.2022г., като и да плати възнаградителна лихва от 40,15% годишно, която за срока на договора е 66лв., ГПР от 48,44%.

В чл. 4 от договора посочен падеж и размер на всяка погасителна вноска, както и каква част от вноската е за лихва и каква част е за главница. Съгласно чл. 4а от договора страните са се съгласили , че за сключването на договора не е необходимо да се полага електронен подпис, съгласието на потребителя се дава чрез изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и чрез устно потвърждение по време на аудиозапис, ако такъв е направен, а ако договор е подписан с електронен подпис от потребителя, то тогава страните му признават стойността на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

По делото са приети Общи условия, съгласно които кандидатстването за 4 кредит става чрез посещение на уебсайт , избиране на кредит, срок за връщане, сума , попълва се въпросник и с изпращането му се подава заявка за кредит, след одобрението на която се получава писмо по ел.поща, като ако е одобрен за кредит получава преддоговорна информация и договор с общи условия на линк, следва да попълни данните с кода, който му е изпратен със съобщение по телефон, като с въвеждането на кода потвърждава съгласието си за сключването на договора и така договорът се счита за сключен.

Приети са извлечения от ел. поща съгласно които на 22.03.2022г. ищецът е изпратил на ответника електронно писмо сочещо че е одобрен за кредит от 800лв. в отговор на изпратени електронни писма от ответника до ищеца съдържащи снимката му и снимки на документ за самоличност, дадени са му указания да прочете договора и да въведе кода в празното поле от смс, който му е изпратен, в електронните писма са посочени месечните вноски и размерът им.

Приета е разписка за извършено плащане, съгласно която на 22.03.2022г. ищецът е наредил сумата от 800лв. към „Изи Пей“АД за предаването й на Г.

С. Х. по договор № 378439.

Пред въззивния съд е приета неоспорена от страните разписка, носеща подпис положен за ответника, съгласно която на 22.03.2022г. Г. С. Х. е получил от „ИзиПей“АД сумата от 800лв.в брой, наредени за плащане от ИзиФинанс“ЕООД по договор № 378439.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице по след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и при ИзиПей“АД е посочило, че по записванията на ищеца на ответника е предоставената сума е 800лв. По разписката № 2000000295516639 тази сума била наредена от ищеца чрез системата на ИзиПей“АД в полза на ответника с основание договор № 378439, а съгласно разписка 0700015251254273, издадена от ИзиПей“АД сумата от 800лв. била платена в брой на ответника в офис на ИзиПей“АД. При ищеца нямало данни по договора да са постъпвали плащания, размер на главница била 800лв., възнаградителната лихва била 66лв., за процесния период лихвата за забава на плащането на главницата била 40,22лв.

Приети са документи на магнитен носител.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза 5 вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки в системата на ищеца е посочило, че размер на шрифт на разпечатани екземпляри от договора и общите условия на лист 7-17 от делото е „10“ за договора и „11“ за общите условия, , само заглавието на договора било на шрифт с размер „14“.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит (ЗПК) „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Разпечатката съдържа 39 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07455130-cfd6-4b4b-b8b9-2fc382d05a03