Решение № 1544 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113810 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. Й. П., ЕГН **********, срещу „Нет Кредит” ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****************/21.10.2024 г. е недействителен.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен от разстояние договор за потребителски кредит № ****************, по силата на който ищецът получил парична сума в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 38,75 % и годишен процент на разходите от 46,42 %. Общо дължимата сума по договора възлизала на 558 лв., включваща главница и лихва, като същата следвало да бъде върната на шест равни вноски, всяка в размер на 93 лв., съгласно погасителния план. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, кредитополучателят следвало да предостави гаранция, издадена от небанкова финансова институция, в размер на кредита със срок на валидност до 23.04.2025 г. При неизпълнение на условията за предоставяне на гаранция, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 420 лв., предвидена в чл. 6, ал. 1 от договора. Твърди се, че процесният договор за кредит бил сключен в противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че възнаградителната лихва по договора надвишавала трикратния размер на законната лихва за периода. В случая била налице заблуждаваща търговска практика, доколкото на потребителя била предоставена нелоялна информация в договора. Сочи се, че в ГПР по кредита не били включени всички 1 компоненти и по-конкретно дължимата съгласно чл. 6, ал. 1 от договора неустойка. Твърди се, че действително приложеният годишен процент на разходите бил различен от посочения от кредитора, тъй като предвидената неустойка не била включена при неговото изчисляване.

Предвид изложеното, ищецът счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. На следващо място се посочва, че от съдържанието на годишния процент на разходите не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран същият. С включването на клауза за неустойка в кредитното правоотношение се прехвърлял рискът от кредитната институция върху длъжника. В случая неустойката представлявала по размер почти колкото предоставената по договора за кредит парична сума, като било налице почти стопроцентово поскъпване на разходите по кредита. Освен горепосоченото ищецът твърди, че следвало да сключи и договор за поръчителство, с който допълнително да обезпечи договора за кредит.

Сочи, че към момента на подаване на исковата молба в съда, договорът за кредит бил изплатен до сумата от 500 лв. С оглед изложените съображения, моли предявеният иск да бъде уважен, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****************/21.10.2024 г. е недействителен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Нет Кредит” ООД, с който е взето становище за неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелството, че страните са сключили процесния договор за кредит № ****************/21.10.2024 г. Не се оспорва и извършеното от ищеца плащане по договора на сумата от 500 лв., която ответникът признава, че е получил. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения по отношение на получаване на обезпечение вследствие сключване на договор за поръчителство, начисляването на неустойка по договора за кредит, както и твърденията за недействителност на процесния договор. Ответникът признава, че при изчисляване на ГПР по кредита е заложил единствено разхода за възнаградителна лихва. Сочи, че добавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в случая следва да бъде взето предвид обстоятелството, че в приложението към договора за кредит се посочва, че годишният процент на разходите е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок за една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. Поддържа се, че ответното дружество има право да получи обезпечение от кредитополучателя за обезпечаване събирането на вземането. Твърди се, че в настоящия случай дружеството не е получило обезпечение вследствие сключването на договор на поръчителство, следователно на кредитополучателя не е начислявано възнаграждение за поръчител. Доколкото в чл. 6 от процесния договор за кредит се предвиждало начисляване на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, то ответникът посочва, че не е начислявал неустойка едновременно с получаването и на обезпечение по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск.

2

На основание чл. 153 вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****************/21.10.2024 г., в който е обективирана клауза, установяваща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; кредиторът не е включил разход за неустойка в ГПР по договора за кредит; при изчисляване на ГПР по договора за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

В ГПР по процесния договор за кредит не са включени всички компоненти и по-конкретно дължимата съгласно чл. 6, ал. 1 от договора неустойка. тветникът признава, че при изчисляване на ГПР по кредита е заложил единствено разхода за възнаградителна лихва.

Следователно, допуснато е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК вр с. чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от тук и на основание чл. 22 ЗПК целия договор за потребителски кредит № ****************/21.10.2024 г. е недействителен и като такъв следва да бъде прогласен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 25,56 евро, а в полза на адв. М. сумата от 204,52 евро разноски по чл. 38 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата по делото.

Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. М. е запознат със същата. Настоящият съд и състав намира, че ниските фактическа и правна сложност и материален интерес – казани по горе, са изцяло съобразени при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 400 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА недействителен сключеният между Р. Й. П., ЕГН ********** и „Нет Кредит” ООД, ЕИК 201253421 договор за потребителски кредит №

****************/21.10.2024 г. е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

ОСЪЖДА „Нет Кредит” ООД, ЕИК 201253421 да заплати на Р. Й. П., ЕГН ********** сумата от 25.56 евро държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА "Нет Кредит” ООД, ЕИК 201253421 да заплати на адв. Г. М. с адрес:

**************** сумата от 204,52 евро разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4