Решение № 33 от 15.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Д., 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Деница Кр. Петрова

М.а Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Елица Вл. Александрова като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600062 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №8/06.11.2024г. по н.ч.х.д.№74/2022г. Балчишкият районен съд е признал подсъдимата Н. К. И. за невиновна в това, че на 10.09.2021г. е подала жалба до РП – Д. ТО – К. като надлежен орган на властта, в която е разгласила позорни обстоятелства и е приписала престъпление извършено от Д. Щ. И., поради което на основание чл.304 от НПК я оправдавал по предявеното обвинение за престъпление от частен характер по чл.147, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения от частния тъжител срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 2500 лв. ведно със законната лихва считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан. В тежест на тъжителя са възложени сторените от подсъдимата разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя чрез повереника му, както и допълнение към жалбата. Подробно се мотивира, че постановената присъда е незаконосъобразна, а мотивите към същатавътрешно противоречиви и неубедителни. Подсъдимата не се явила в съда, дори нямала свидетели в нейна подкрепа, което отново доказвало клеветите, които са неистина и които тя е отправила с цел да срине авторитета и доброто 1 име на тъжителя. Заявеното искане е за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава с уважаване на гражданския иск или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния тъжител на основанията посочени в същата. Пледира за признаване подсъдимата за виновна, налагане на съответно наказание и уважаване на гражданския иск.

Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на присъдата.

Д.кият Окръжен съд, като прецени жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок.

По същество съдът намира следното:

Фактическата обстановка не се оспорва и е следната:

Частния тъжител и подсъдимата са бивши съпрузи, като от брака им имат едно дете – техния син Щ. Д. Щ.. След прекратяване на брака, отношенията между тъжителя и подсъдимата се влошили. При наличните силно влошени отношения подсъдимата Н. К. И. подала жалби срещу тъжителя Д. Щ. И. до инспектората на МВР в гр.С., и в РП-Д., ТО-К.. За посочените жалби частното обвинение в подадената частна тъжба е настоявало, че чрез тях, подсъдимата е отправила клеветнически твърдения по отношение на него и му е приписала престъпления.

Доколкото в хода на първоинстанционното производството обвинението по тъжбата е била оттеглена в частта, касаеща подадената жалба до Инспектората на МВР-С., респ. производството по това обвинение е било прекратено, то предмет на частното обвинение по делото е останал само подадената жалба до РП-Д., ТО-К., заведена на 10.09.2021г. в деловодството на прокуратурата.

С частната тъжба се твърди, че с подадената жалба на 10.09.2021г. до РП К. като надлежен орган на властта, подсъдимата е отправила конкретни обвинения за извършени от тъжителя престъпления по чл.144 и чл.144а от НК, като по този начин подсъдимата е наклеветила тъжителя, набедила и публично опетнила името му. Видно от приложената в хода на 2 първоинстанционното производство преписка на Районна прокуратура вх.

№3136/20021г., в която е налична посочената жалба, в нея подсъдимата е настоявала за извършване на разследване срещу тъжителя, твърдейки, че тъжителят е отправял обидни думи и заплахи срещу И. и общото им дете. Във връзка с тази жалба прокуратурата е разпоредила да бъде извършена проверка и с постановление от 18.11.2021г. е постановила отказ да се образува досъдебно производство, като е приела, че проверката не установява достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Видно от посоченото е, че с подадената жалба и то пред надлежен орган на властта – районен прокурор подсъдимата е поискала разследване и проверка на определени твърдени от нея обстоятелства, свързани с частния тъжител, които е счела, че са престъпни. Тук следва да се посочи, че в тъжбата /както и в разпореждането на съда за предаване на съд/ обвинението досежно тази жалба /Жалбата до прокуратурата/ е, че подсъдимата е приписала на тъжителя престъпление пред надлежен орган на властта, при което недопустимо в присъдата съдът е разширил обвинението и в такова, свързано с разгласяване на позорни обстоятелства. Доколкото присъдата е оправдателна, то недопустимото разширяване на обвинението единствено е дало повод на повереника да излага аргументи за изнесени в процесната жалба позорни обстоятелства – тези аргументи обаче не следва да се разглеждат, защото поначало частното обвинение досежно тази жалба / както и разпореждането за предаване на съд/ включва само обвинението за приписване на престъпление и е недопустимо осъждане на подсъдимата за нещо различно или в повече.

Що се касае до частното обвинение, че подсъдимата с посочената жалба до Районна прокуратура е приписала на тъжителя престъпление, то и в самата тъжба е посочено, че тази жалба е подадена от подсъдимата пред надлежен орган на властта, предвид на което и деянието на подсъдимата от обективна страна не би могло да осъществи състава на престъплението "клевета". При клеветата чрез приписване на престъпление субектът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил конкретно престъпление. Когато обаче адресатът на твърдението за извършено престъпление е надлежен орган на властта, както в конкретния случай, този факт би могъл да е елемент от състава на друго престъпление – "набедяване" по смисъла на чл.286 ал.1 от НК.

В подадената жалба от подсъдимата до Районна прокуратура се иска 3 съдействие, разследване на твърдяно от подсъдимата поведение на тъжителя, което поведение според подсъдимата осъществява състав на престъпление, но липсва основание да се приеме, че с жалбата подсъдимата цели да накърни репутацията и доброто име на тъжителя – респ. подсъдимата е упражнила правото си да подава жалба пред надлежен орган, компетентен да се произнесе по нея.

Поради изложеното не би могло да се приеме, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението клевета чрез приписване на престъпление. Видно от съставите на двете престъпления /по чл.147 ал.1 пр.2 от НК и по чл.286 ал.1 от НК законодателно е изключена възможността едни и същи твърдения за извършено престъпление да са едновременно предмет на набедяване и на клевета.

Предвид изложеното постановеното оправдаване на подсъдимата е законосъобразно. Твърдението в допълнението към въззивната жалба за налични противоречия в мотивите на първоинстанционната присъда не се констатира и се явява неоснователно.

С оглед оправдаване на подсъдимата и основанията за това правилно е отхвърлена и гражданскоправната претенция на тъжителя.

По изложените по-горе съображения постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Д.кият окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №8/06.11.2024г. по н.ч.х.д.№74/2022г. на Балчишкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4