Решение № 2802 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2802 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100508488 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 06.03.2023г по гр.д. № 48339 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 31-ви състав е признато за установено н а основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Х. К. Ш., ЕГН ********** конституирана като ответник по исковете на мястото на починалия в хода на процеса Д.К.Ш., ЕГН * * * * * * * * * * д ъ л ж и на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите както следва: сумата от 624,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент 6, ж.к. „Обеля 2”, бл. ****, абонатен № 269766, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.; сумата от 95,65лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 624,52лв. за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г.; сумата от 28,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение за енергията за периода от 01.05.2016г. до 01.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 49410/2018г. по описа на СРС, като неоснователен е отхвърлен иска за сумата от 5,17лв. представляващи лихва за забава на плащането на цена на дялово разпределение за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г. , като че Х.

К. Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК 1 сумата от общо 645,55лв. , представляващи съдебни разноски;

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдено да заплати на Х. К.

Ш., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 6,52лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 99993/26.03.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Х. К.

Ш., ЕГН **********, в частта в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно. Посочила е, че не било установено да е приела наследството на Д.Ш. , не бил представен нотариален акт, установяващ принадлежността на вещното право на ползване върху имота Не било установено фактурите да са публикувани на интернет-страница на ищеца и не била изпаднала в забава на плащането на сумите. Нямало основание на ищеца да се присъжда цената за дяловото разпределение, не било установено основанието и размера на това вземане. Претендирала е разноски.

Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в срока за отговор не е изразил становище, с молба от 10.04.2025г. е оспорил жалбата. Претендирал е разноски, оспорил е претенцията за разноски на въззивника, сочейки че възнаграждението за адвокат е прекомерно, нямало основание за оказване на безплатна правна помощ.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

22018004/23.09.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д.К.Ш., ЕГН ********** , починал в хода на процеса и на чието място е конституиран наследникът му по закон Х. К. Ш., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено , че Д.К.Ш., ЕГН ********** , починал в хода на процеса и на чието място е конституиран наследникът му по закон Х. К. Ш., ЕГН ********** д ъ л ж и на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 624,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент 6, ж.к. „Обеля 2”, бл. ****, абонатен № 269766, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.; сумата от 95,65лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 624,52лв. за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г.; сумата от 28,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение за енергията за периода от 01.05.2016г. до 01.04.2017г., сумата от 5,17лв. представляващи лихва за забава на плащането на цена на дялово разпределение за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 49410/2018г. по описа на СРС, 2 като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че имотът е собствен на Д.Ш. за процесния период и той е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период на стойност за която е предявен иска, , дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Д.Ш. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.

Посочил е, че исковете , че не било установено да притежава вещното право на ползване върху имота, нито че е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, не бил поръчал услугата и доставката, не бил потребил стоки и услуги в размер на сумите, за които бил предявен иск, не бил изпаднал в забава на плащането им, ищецът нямал основание да претендира цената на дяловото разпределение. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 49410/2018г на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3059792/27.07.2018г. е издадена заповед, с която е разпоредено Д.К.Ш., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 624,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 6, ж.к. „Обеля 2”, бл. ****, абонатен № 269766 , за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.; сумата от 95,65лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 624,52лв. за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г.; сумата от 28,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение за енергията за периода от 01.05.2016г. до 01.04.2017г., сумата от 5,17лв. представляващи лихва за забава на плащането на цена на дялово разпределение за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г , както и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 03.03.2020г., на 11.03.2020г. е подал възражение, сочещо че не дължи сумите поради изтекла погасителна давност, не е потребител на топлинна енергия в имота, на 25.08.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 23.09.2020г.

По така предявените искове първоначално е било образувано дело на СРС № 45562/2020г., постановено е решение на 13.07.2021г. срещу Д.Ш., същото е било обезсилено от СГС с решение по въззивно дело № 13892/2021г., поради настъпила смърт на ответника Д.Ш. преди да бъде проведено последното о.с.з. пред СРС. Въззивното дело е било образувано по жалба депозирана от Х. К. Ш. в качеството и на наследник на Д.Ш., с тази въззивна жалба е посочила, че е не било установено ответникът да е бил потребител на топлинна енергия в имота, че е доставено количество стоки и услуги, за които са предявени исковете, че е изпаднала в забава на плащанията, задълженията били погасени по давност.

3

Съгласно справка по наредба № 14/2009г. Д.К.Ш. е починал на 15.03.2021г. и е оставил за наследник по закон сестра си Х. К. Ш..

Приет е нотариален акт № 80/20.02.1998г. съставен от І-ви нотариус при СРС, нотариален акт № 180/16.10.2006г., съставен от нотариус М.И., рег. № 260 на Нот.К., носещи подписи за страните и за нотариус, съгласно които на 20.02.1998г. Н.И.В. и Т.Г.В. са продали на Д.К.Ш. апартамент № 6 , ет. 3, ж.к.

****, върху този имот на 16.10.2006г. Д.К.Ш. е учредил в полза на „ОББ”АД ипотека за обезпечаване на задълженията по договор за кредит от 11.10.2006г.

По делото е приета молба-декларация от 19.10.1999г. носеща подпис за автора й, съгласно която Д.К.Ш. е поискал от Топлофикация София”ЕАД да открие на негово име партида за апартамент № 6 , ет. 3, ж.к. ****, че семейството му се състои от 3-ма члена и топлата вода ще заплаща на база брой ползватели.

Приет е констативен протокол от 13.07.2011г. носещ подписи за представители на ищеца и на потребителите в сградата, съгласно който в сграда в бл. **** в гр. София, ж.к. „Обеля 2” има техническа възможност за дялово разпределение на топлинната енергия, но такава не се прилага поради липса на сключен договор от потребителите с топлинен счетоводител.

Приети са ОУ, одобрени от КЕВР с Решение от 2016г., съгласно чл. 33 и чл.

32 суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен след периода за който се отнасят.

Прието е неоспорено от страните заключение по съдебно-техническа експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че потреблението на топлинна енергия се отчита по общ топломер ежемесечно, отчислявани са коректно технологични загуби, за периода отоплението в сградата било спряно, но се потребявала топлинна енрегия за подгряване на топла вода, разпределението на енергията било извършвано от Топлофикация София”ЕАД , стойността на потребената топлинна енергия в имота била 624,52лв., съобразени били правилата за разпределянето й.

Прието е неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че при ищеца няма данни процесните суми да са платени, за дялово разпределение на енергията било начислено 28,75лв. за периода – по 1,25лв. месечно.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

4

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и е разпоредено Д.Ш. да му заплати сумите в размери и на основание, за които са предявени исковете по чл. 422 от ГПК, длъжникът в срок е оспорил задълженията по заповедта, като установителните искове са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредбите за топлоснабдяване.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.