Решение № 36 от 06.02.2026, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 503/2025
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТАНИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Н., 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620100503 по описа за 2025 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща кумулативно обективно съединени искове, за установяване съществуване на вземанията по издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч. гр. дело №*** от ***г., на НПРС, срещу ответника.
Иска се и присъждане на направените по заповедното производство разноски, както итези в настоящото. По делото е платена дължимата ДТ в пълен размер от общо 441,60 лева, за предявените общо два иска.
Предявените искове са следните:
1) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 9200,00 лева главница, дължима по Договор за паричен заем от ***г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
2) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 1840,00 лева неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по Договор за паричен заем от ***г., а именно да върне заемната сума в размер на 9200,00 лева в срок до ******г.
Исковете са спрямо ответника, който е уведомен за издадената заповед за изпълнение, чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че съгласно Договор за паричен заем от ***г., страните са договорили заемната сума в размер на 9200,00лв., с падеж – ******г. Страните по договора са се съгласили, че заемната сума ще бъде предадена изцяло и наведнъж – на заемателя, в брой, в деня на подписване на заемния Договор, срещу разписка. Договорено е сумата да бъде върната в брой или по банкова сметка на заемодателя, чрез една погасителна вноска, в срок до ******г., срещу издадена разписка за погасен паричен заем. Съгласно чл. 6 от Договора 1 страните са уговорили изплащане на неустойка в размер на 20% от заемната сума, а именно 1840,00 лева.
Ищецът твърди, че с оглед на уговореното между страните, след подписване на договора за паричен заем, отдолу заемателя собственоръчно бил написал, че съгласно сключения договор за заем от ***г., в същия ден е получил от заемодателя сумата от 9 200,00 лева.
Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове, от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч.г.д. №***/*** година на НПРС, по което е издадена заповед за изпълнение №***/***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н. срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че вземанията, присъдени по заповед за изпълнение съществуват. В исковата молба е направено е искане, по смисъла на чл. 238 от ГПК. Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.
Ответникът по делото, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, чрез назначения особен представител, в който сочи, че счита исковете за допустими, предявеният първи иск сочи като основателен, а втория неоснователен.
Ответникът сочи, че тъй като заемателят не бил изпълнил задължението си по Договора – ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Н..
Ответникът сочи, че съгласно чл. 92 ЗЗД Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Прави възражение относно размера на уговорената неустойка в размер на 20% от дължимата сума или 1840 лв. за периода от 31.07. ***г. - до 01.12.***г., като сочи, че за четири месеца се търси неустойка в размер на 1840 лв., или по 460 лв. на месец. Твърди, че по този начин се нарушава обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката.
Посочва, че съгласно Тълкувателно решение №1 / 15.06.2010г., по т. д. №1/ 2009г., на ОСТК на ВКС – преценката дали неустойката е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна функция.
Ответникът моли да се отхвърли иска за неустойка като неоснователен.
По делото е проведено едно съдебно заседание, като в него се явяват процесуалните представители и на двете страни. Процесуалният представител на ищеца – адв. Г.Х. – А., от *АК, поддържа изцяло ИМ и претендира разноски. По делото обаче е представен списък с разноски своевременно и доказателство за заплатен адв. хонорар. Ответникът се е представлявал от особен представител, назначен от съда – адв. К. П. Ш., от *АК, като същата поддържа отговора на исковата молба изцяло и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем от ***г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника като заемател сумата от 9200 лв.
2
Съгласно чл. 1 от договора. заемната сума е следвало да бъде върната в срок до ******г., а в чл. 2 от договора е посочено, че сумата ще бъде предадена на заемателя изцяло, в деня на подписване на Договора, срещу писмена разписка. Също в чл. 2, страните са се договорили, че сумата ще бъде върната на заемодателя по банкова сметка или в брой – срещу издадена разписка, отново в срок до ******г.
С договора, по-конкретно в чл. 6 от същия, е уговорено заплащането на неустойка в размер на 20 % от заетата сума, в случай, че заемателят не върне същата в посочения в договора срок (******г.).
Под подписите на „заемодател“ и „заемател“, саморъчно е изписан текст и е подписан от заемателя – М. М. М., според който текст, последния декларира, че е получил от заемодателя – Н. Т. Х., посочената в договора сума от 9200 лв., на ***г. Под това изявление е посочена дата ***г. и подпис на заемателя, заедно с ръчно изписани трите му имена.
Описаните задължения не са погасени в съответните срокове, поради което от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч.г.д. №***/*** година на НПРС, по което е издадена заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч. гр. дело №*** от ***г., на НПРС срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление.
По настоящото производство не са представени доказателства, които да сочат за изпълнение на договорното задължение на ответника.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По установителния иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 9200,00 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем от ***г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Договорът за заем е двустранен, реален, комутативен и неформален, като за действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, по смисъла на чл. 154 от ГПК, ищецът е следвало да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника и предаването на заемната сума, а ответника, че е погасил предоставения заем изцяло или отчасти.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответникът е получил от ищеца посочената в договора, както и в разписката заемна сума. Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемодателят е изпълнил своето задължение по договора и е предал заемната сума на заемателя. По делото, поради невъзможност за личното призоваване на ответника и назначаването му на особен представител, съобразно разпределената доказателствена тежест не са представени доказателства за изпълнено от страна на ответника задължение по договора за заем.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането което ищецът претендира за сумата от 9200 лв., главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – ******г. съществува и искът следва да бъде уважен.
По установителния иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 1840,00 лева неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по Договор за паричен заем от ***г., а именно да върне заемната сума в размер на 9200,00 лева в срок до ******г.
3
Съгласно посоченото в чл. 6 от договора, посочено, че ако заемната сума не бъде върната в уговорения срок, заемателят дължи неустойка в размер на 20% от нея, а именно 1840 лева, на колкото се равнява и исковата претенция. Особеният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на неустойката и нейното цялостно отхвърляне.
По своята същност неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните, какъвто е и настоящия случай. Функциите на установената между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемателя. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора главно задължение на заемателя, а именно – да върне предоставената му в заем сума в уговорения срок и има обезщетителна функция. То служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно същите да се доказват.
Уговорената в посочения размер неустойка е съобразена с размера на главното задължение, както и доколкото изпълнението на задължението не е обезпечено по друг начин, съдът намира, че същата не е в разрез с добрите нрави.
Установено бе по делото, че заемателят – ответник не е изпълнил задължението си по Договор за паричен заем от ***г., а именно да върне заемната сума в размер на 9200,00 лева в срок до ******г., поради което следва да бъде реализирана и отговорността му от неизпълнението.
Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/074235ce-6e6c-4ff0-aa47-1d5481be2424