Определение № 1850 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1850 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба вх.№25713/12.06.2025г. по описа на Районен съд Бургас, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Свилен Стоянов, против разпореждане № 5897 от 21.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 3449/2025 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК срещу длъжника Д. Д. П. за следните парични задължения, дължими по договор за потребителски кредит № 7053518062 от 27.10.2023г. за следните вземания: сумата от 550.26 лв.- представляваща част от главницата, сумата от 307.74 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.05.2025г., 296.60 лв – мораторна лихва за периода 05.05.2025г. до 08.05.2025г., както и за разноските.

В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че липсва неяснота относно начина на формиране на ГПР и договорът отговаря на всички нормативни изисквания съгласно чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Посочва, че ГПР е в рамките на законовия лимит от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, установен в чл.19, ал.4 ЗПК.

На следващо място излага довод, че в договора с букви и цифри е посочена общо дължимата сума от потребителя, която следва да бъде върната.

Посочва се, че задължението за кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит всички допускания не е абсолютно, а би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляването на ГПР.

Счита, че в чл.14 от договора за кредит е предоставена изискуемата информация за вида и размера на разходите по кредита.

Развиват се подробни съображения за това, че нито националния закон, нито Директива 2008/48/ЕО поставят изискване за посочване в договора за 1 кредит на компонентите на ГПР, а са нормативно определени разходите по кредита в чл.19,ал.1 ЗПК.

Също така посочва, че задълженията на кредитополучателя са ясно и точно формулирани по обем и съдържание, поради което не може да се приеме, че предоставената информация е ограничала възможността на длъжника да прецени икономическите последици от сключването му.

Допълва, че посоченият в Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК начина на изчисляване на ГПР /формула/, по никакъв начин не би спомогнало средния потребител да може да направи изчисления сам, предвид нейната сложност и включени множество компоненти.

Счита, че доводите на заповедния съд за постановяването на отказа излизат извън рамките на дължимата в същото производство проверка за законосъобразност и валидност на ДПК и са предмет на доказване в евентуално исково производство. В обобщение се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне от ОС Бургас, при което издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист бъде осъществено за всички претендирани в заявлението суми. Не се ангажират нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от пълномощник на процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Съгласно на чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Д. П. за вземанията, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7053518062 от 27.10.2023г., а именно: сумата от 1033.66 лв, представляваща главница, сумата от 307.74 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.05.2025г., и сумата от 296.60 лв. обезщетение за забавено плащане за времето от 05.05.2024г. до 08.05.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на платена държавна такса от 32.76 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за част от главница в размер на 483.40 лв., ведно със законна лихва за забава върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /19.07.2025г./ до окончателното й изплащане, 2 както и за направените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконслутско възнаграждение в размер на 24.42 лв. съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане от 21.05.2025г., съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК в частта за сумата до пълния претендиран размер от 1033.66 лв., 307.74 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 05.05.2025г., и сумата от 296.60 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 05.05.2024г. до 08.05.2025г. и разноски над 24.42 лв. до пълния претендиран размер от 182.76 лв.

Заповедният съд е мотивирал отказа си с доводи, че потребителят е бил поставен в невъзможност да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, тъй като в ГПР не са включени разходите за застрахователна премия, а единствено възнаградителната лихва, както и че върху финансовия ресурс, отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания.

Следователно е налице неравнопоставеност на клаузи от договора на основание чл.143, ал.1, т.19 ЗЗП. Също така е приел, че макар и в договора да е посочено, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставяне на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т.7.1, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора, така и на договора за застраховка.

Съдът е приел, че застрахователната премия представлява „общ разход по кредита“ по см. на §1,т.1 ДР ЗПК, поради и което на основание чл.19,ал.4 ЗПК следва да е включена при изчисляване на размера на ГПР. От това следва недействителност на договора, тъй като макар и формално да е посочен ГПР в размер на 56.99%, в него не са включени всички разходи за потребителя.

Съдът е отчел направеното признание от заявителя, че по договора са платени 5 вноски по 103.22 лв., която сума е извадена от общо претендираната главница.

Предвид това, съдът е приел, че на заявителя се дължи само главницата, явяваща се чистата стойност на кредита.

Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Кредиторът основава вземанията си на сключен договор за потребителски кредит по смисъла на действащия ЗПК, поради което за същия са приложими именно разпоредбите на този закон.

Видно от клаузите на сключения между страните договор за кредит /чл.7/ и ОУ към него, на длъжника е предоставен общ размер на кредит в размер на 1311.22 лв., включващ 311.22 лв. застрахователна премия, състояща се от застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКИ – 179.82 лв и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКИ В чл. 19 от договора изрично е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредита и същата е по усмотрение на длъжника.

В случая обаче настоящата инстанция намира, че с включването на застрахователната премия към главницата по кредита и с обстоятелството, че върху сумата, предоставена като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и мораторни лихви, означава, че потребителят е бил поставен в невъзможност да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, 3 което води до извод за неравноправност на тази клауза от договора за кредит на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Този извод не се променя от факта, че потребителят е дал своето съгласие за сключване на договора за застраховка, още повече, че няма данни тази клауза от договора да е уговорена индивидуално, тъй като не е налице изключението по чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Макар в договора за кредит е посочено, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставяне на кредита, видно от съдържанието на нормата на т. 7.2.3 все пак тя е включена като условие за усвояване на кредита.

Доколкото няма данни длъжникът да е могъл да договоря или влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка, сключен с избран от кредитора застраховател, настоящата инстанция споделя извода на първата инстанция, че е налице нищожност на клаузите от договора за кредит, свързани със сключването на договор за застраховка от кредитополучателя.

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Оттук следва, че разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в т.ч. и застрахователни премии също съставляват общи разходи по кредита за потребителя, поради което следва да участват при формиране на ГПР, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Чл.3, б. „и“ от Директивата отчита „годишния процент на разходите“ като общите разходи по кредита за потребителя, изразени в годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, пар.

2 от Директивата. Транспонирани в нашето законодателство, горните понятия, намират израз в §.1, т.1 от ДР на ЗПК (общи разходи по кредита със същото съдържание) и в чл.19 от ЗПК. ал.1 и ал.3 от ЗПК, сочеща, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Те не включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Ето защо съдът намира, че дължимата от потребителя застрахователна премия представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на договор за застраховка е посочено в т. 7.2 от 4 договора за кредит като условие за усвояване на кредита. Поради това и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК застрахователната премия следва да бъде включена при изчисляване размера на ГПР, а в случая това не е направено.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07420a35-27c5-45ae-9dc0-27f78074aa5a