Решение № 39 от 03.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Б.С., 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410101537 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба о т "МБАЛ - Б.С." ЕООД, с ЕИК 106513498, със седалище и адрес на управление: гр. Б.С., п.к.

3200, ул. "З.С." № 1, чрез адв.Н. Д. М., с адв. № 1100027897, със съдебен адрес: град С., ул. “ Р.П.К." №4, ет.6, с предявен иск против Н. С. Д., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: гр, Б.С., ул.“В.Л.“ №5, вх.А, ет.1, ап.5, представляван от адв. П. Г. К. от САК, със съдебен адрес : гр.С., ж.к. „Я.“ , бл.73, ет.10, ап.22 с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 16580.33 лева / шестнадесет хиляди петстотин и осемдесет лева и тридесет и три стотинки /, получена без правно основание от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба се твърди, че между Н. С. Д., ЕГН:********** и "МБАЛ - Б.С." ЕООД, с ЕИК 106513498 е съществувало правоотношение, основано на Договор за възлагане на управлението на „МБАЛ Б.С." ЕООД („Болницата"), сключен на 04.11.2020 г., по силата на който г-н Д. е управлявал и представлявал Болницата. Във връзка с гр. дело № 20231400100480/2023 по описа на Окръжен съд - гр. В., настоящото ръководство на дружеството извършило проверка на заплащаните на бившия управител на болницата Н. Д., възнаграждения. От проверката се било установило, че за периода: ноември 2020-март 2021г., г-д Д., в качеството си на управляващ и представляващ „МБАЛ Б.С." ЕООД, противно на договореното 1 в чл. 8 от Договора за възлагане на управлението от 04.11.2020г., противно на морала и добросъвестността и злоупотребявайки с право, си е начислявал повисоко възнаграждение от договореното. Така г-н Д. се бил обогатил неоснователно за сметка на лечебното заведение и то във финансово труден период за лечебното заведение - периода на „COVID“ пандемията. С оглед горното се твърди, че г-н Д. получил без основание парична сума в общ размер на 16 580.33 лв., както следва:

За м.ноември 2020г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в размер на 10361.90 лв., вместо правилно изчисленото 6504.78 лв.

Надплатената сума, получена без основание била в размер на 3 471.41 лв. нето (или 3857.12 лв. бруто - 10 % ДДФЛ).

За м.декември 2020г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в размер на 8376.08 лв., вместо правилно изчисленото 4987.72 лв. Надплатената сума, получена без основание била в размер на 3 049.52 лв. нето (или 3388.36 лв. бруто - 10 % ДДФЛ).

За м.януари 2021г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в размер на 9333.16 лв., вместо правилно изчисленото 6186.04 лв. Надплатената сума, получена без основание била в размер на 2 832.41 лв. нето (или 3147.12 лв. бруто - 10 % ДДФЛ).

За м.февруари 2021г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в размер на 9868.02 лв., вместо правилно изчисленото 6153.63 лв. Надплатената сума, получена без основание била в размер на 3 342.95 лв. нето (или 3714.39 лв. бруто - 10 % ДДФЛ).

За м.март 2021г., г-н Д. си бил начислил брутно възнаграждение в размер на 10660.88 лв., вместо правилно изчисленото 6345.28 лв. Надплатената сума, получена без основание била в размер на 3 884.04 лв. нето (или 4315.60 лв. бруто - 10 % ДДФЛ).

Посочено било, че според чл. 8.1. от Договора за възлагане на управлението на „МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД: „Възложителят определя месечно възнаграждение на Управителя, в размер на 400 % , от отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец. "

Видно било, че г-н Д. е включвал неправомерно при изчисляване и начисляване на възнаграждението си „ добавките COVID " , т.к. били част от брутната работна заплата, защото „Указание“ ги било определяло като допълнително трудово възнаграждение. Твърди се, че според Закон за нормативните актове, обаче, указанието не било нормативен акт, респективно същият не следва да дефинира „добавките COVID " като допълнително трудово възнаграждение.

В тази връзка се сочи, че видно от Проект BGO5MP9OPOO1-1.099-0001 "Подкрепа работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве COVID-19" (наричан „Проекта", „Програмата"), същото 2 представлявало помощ за работещите на първа линия медици, г-н Д., бил мениджър и не е работел като лекар, респективно същият не е бил на първа линия през процесния период.

При горното се излагат изводи, че нямало нормативно установен документ измежду посочените в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, който да може да определи „добавките COVID " като елемент на брутната работна заплата, поради което, „добавките COVID" не били елемент от брутната работна заплата, следователно същите не следвало да бъдат добавяни при калкулиране на възнаграждението. Счита се, че в настоящия случай получените от ответника суми подлежат на връщане съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Претендират се и направените разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. Същият оспорва изцяло иска. В отговора се сочи, че в процесния период възнаграждението на Д. в качеството му Управител на МБАЛ „Б.С." е било правилно изчислявано и изплащано в съответствие с чл.8, ал.1 от сключения между него и ищцовото дружество-Договор за управление.

Основателността на възражението се съдържало в чл.15а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. — ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). На основание на посочения по-горе законов текст бил приет и текстът на т.7а1 и следващи от Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медикодиагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка приета със съвместен протокол между представители на Надзорния съвет, НЗОК и Управителния съвет на БЛС. Тези добавки, видно от цитираните текстове, представлявали по естественото си „Допълнителни трудови възнаграждения за служителите на първа линия“, като същите не се изплащали от печалбата на ищцовото дружество, а представлявали средства, отпуснати от Европейския съюз и от бюджета на НЗОК. Средствата били начислявани във ведомостта за работни заплати и намирали отражение в рекапитулацията на начисления по „фонд работна заплата", съдържаща се в програмния продукт, с който в ответното дружество се начислявали трудовите възнаграждения. Записът в счетоводната програма бил, че добавките представляват „допълнително възнаграждение от НЗОК като били посочени на отделни редове във фишовете за заплата на правоимащите лица. Аргументите на ищцовата страна, че включените добавки към трудовите възнаграждения на правоимащите лица противоречат на чл.З от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), били неправилни и необосновани, тъй като тези допълнителни трудови възнаграждения били извън обхвата на останалите трудови 3 възнаграждения на лицата. Допълнителни възнаграждения към основното трудово възнаграждение на работещите на първа линия медици се изплащало по цитираната европейска програма, както и от средствата на бюджета на НЗОК, т.е. техният характер не се определял от работодателя и не попадал в неговата дискреционна власт да го определи. Допълнителен елемент към горното било, че тези добавки към брутните трудови възнаграждения на работещите на първа линия имали извънреден и временен характер, възникнали в резултат на „force majeure“. За това и ДМС формирало трудово възнаграждение и се отчитало във фонд работна заплата. По същество процесните добавки представлявали извънредна форма на допълнително трудово възнаграждение, приети и изплащани не от приходите на работодателя, а от приходите на НЗОК и Проект BG05MP90P001-1.099-000Г, произтичащи от нормата на чл.15а от ЗДМВИП.

Видно от редакцията на чл.8, ал.1 от договора за управление управителят получавал възнаграждение в размер на „400% от отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец." Видно от редакцията на чл.8, ал.1 възнаграждението на управителя не било фиксирано по размер. Върху него влияние оказвали изплатените ДМС през месеца на всяко лице, работещо на трудов договор в болницата - извън ДМС, представляващо „COVID“ добавка, промяната на минималната работна заплата в страната, промяната на абсолютния размер на изплащане на възнагражденията на работещите в предприятието, защото така се формирала „отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството". Сочи се, че в процесния период ищцовото дружество било на печалба и притежавало достатъчно средства, за да изплати възнаграждението на управителя си в пълен размер съгласно чл.8 от процесния договор, в т.ч. с включените към основата за изчисляване на възнаграждението „COVID добавки“, формиращи ФРЗ в предприятието.

На следващо място се посочва, че през периода на кризата управителят е работил без прекъсване заедно с лицата на първа линия оправомощени да получат допълнителните възнаграждения, съгласно цитираните заповеди на Министъра на здравеопазването и за това на него му се дължало увеличаване на възнаграждението, което по никакъв начин не противоречало на принципа на добрите нрави, закрепен в законодателството.

В заключение се посочва, че в търговското дружество са работили 157 лица на трудов договор, тяхното възнаграждение е начислявано и изплащано от специално създаден отдел ТРЗ и от главния счетоводител на предприятието, както и посредством използването на специализиран софтуер. Управителят не участвал в начисляването и изплащането на възнагражденията, нито е участвал в определянето на базата за изчисляване на собственото си възнаграждение, тъй като това било задължения на служителя по ТРЗ и на главния счетоводител на дружеството които били отговорни за верността на данните, въведени в специализираният софтуер за изчисляване на работни заплати.Управителят на дружеството подписвал ведомостта за заплати като обща сума на цялото предприятие заедно с главния счетоводител и е 4 валидизирал плащанията по ведомостта пред банката, от която са се изплащали възнагражденията на служителите.

Претендират се и направените разноски.

В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че между страните е съществувало правоотношение, основано на Договор за възлагане на управлението на „МБАЛ Б.С.“ ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по силата на който ответника Н.

Д. е управлявал и представлявал болничното заведение в процесния период от м.11.2020г. до м.03.2021 г.

От приложеното като доказателство по делото заверено копие от този договор е видно, че в чл.8 на същия е договорено месечно възнаграждение на Управителя на лечебното заведение в размер на 400% от отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец, а според чл.9 средната брутна работна заплата се изчислява като отношение на реално изплатените брутни трудови възнаграждения (без обезщетенията по чл.220, чл.221, ал.1, чл.222, чл.224, ал.1 и чл.225 от КТ и без изплатените възнаграждения по граждански договори) и средносписъчен състав на дружеството (без жените в отпуск по майчинство).

Към исковата молба са приложени справки за определяне възнаграждението на Управителя на "МБАЛ-Б.С." ЕООД за периода от м.11.2020г. до м.03.2021г., подписани от счетоводител, в които са отразени начисления ФРЗ по ведомост, списъчния състав на персонала, средната брутна работна заплата и дължимото възнаграждение за съответния месец, съгласно чл.8 от Договор за управление, изчислени със „COVID 19“ добавки и без тях.