Определение № 2468 от 25.09.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2468 гр. София, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000501930 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на „АЛСИ 8“ ЕООД, представлявано от адв.

Т. Н. срещу Разпореждане № 2457 от 24.03.2025 г. по т.д. № 20241100901167 по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-26 състав, с което е върната предявена от жалбоподателя искова молба поради невнесена държавна такса, определена по реда на чл. 70 ал. 3 ГПК. В жалбата се изразява несъгласие с приложения от съда подход за остойностяване интереса от предявения иск. Изразена е теза, че посочената цена на движими вещи в договор между трети лица не го обвързва с посочената цена, а указаният и неподлежащ на проверка размер да доведе до непосилна държавна такса, за да защити собствеността си от претенция на мним заложен кредитор. от принципно непротивопоставим му източник на информация.

Поддържа се и теза, че с иска по чл. 36 ал. 2 ЗОЗ не се защитава интерес на ищеца, съпоставим с цената на собственото му имущество, поради което смята иска за неоценяем.

Твърди се дължимата такса да е внесена, поради което се оспорва възложеното задължение за довнасяне на държавна такса. Иска се разпореждането да бъде отменено.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й.

Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

За разрешаване на повдигнатия процесуален въпрос Апелативен съд-София съобрази следното:

Жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с искане да бъде установено по 1 отношение на „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД – залогодател и „СТАНЦИЯ 2“ ЕООД, че залогодателят не е собственик на заложеното имущество. Твърди се, че ищецът е собственик на по-голямата част от описаните в договора за особен залог движими вещи, а за останалата част да е държател по силата на договори с трети на спора лица, при посочена цена от 5 413 100,69 лв.. Сочи се отразеното в договора местонахождение на движимите вещи – площадка в Порт Европа, гр. Бургас да съответства на площадка № 1 с местонахождение: гр.

Бургас, Южна промишлена зона, ***, ПИ с идентификатор

*** по КККР на гр. Бургас. Сочи се ищецът да е наемател на този имот и единствено той може да извършва дейности по ЗУО на площадката в съответствие с изискванията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. на пристанището. На 10.05.2024 г. представител на „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД изрично уведомил ищеца, че няма собствени вещи на територията на процесния имот, но на 17.05.2024 г. ответникът учредил особен залог върху съхраняван в имота метален скрап 9000 тона и арматура. В изпълнение на дадено от съда указание е въведено и твърдение за пристъпване в изпълнение по учредения залог. Наведен е довод, че макар и действителен, залогът върху чужда вещ е непротивопоставим на собственика, но признатите от закона права на заложния кредитор да получи държането на заложеното имущество обосновава правния интерес от предявяване на иска.

Нормата на чл. 36 от Закона за особените залози (ЗОЗ) регламентира различни правни средства за защита срещу материалноправно необосновано предприето принудително изпълнение. Ищецът е избрал защита чрез отричане правото на собственост на първия ответник върху процесните стоки. Законът разграничава оценяемия от неоценяемия иск с оглед естеството на предявеното за защита право. С оглед материалния характер, а и спецификите на движимите вещи позволява оценяването им. Затова и правото, обезпечаващо и възможност за неговия титуляр да се противопостави на всяко трето лице е оценяемо, съизмеримо с пазарната цена на вещите.

Както бе посочено нормата на чл. 36 ЗОЗ разграничава способите за защита еднозначно разграничавайки специфичния въпрос за непротивопоставимост на учреден залог (чл. 36, ал. 2, предл. първо ЗОЗ) от отричане по исков ред на правото на собственост на залогодателя (чл. 36, ал. 2, предл. второ ЗОЗ). При все че ищецът се позовава и на непротивопоставимост на залога, изрично заявява искане, относимо към изследване правото на собственост у първия ответник. С оглед диспозитивното начало и предписаната от правната норма възможност за защита при поискания ред съдът е обвързан да разгледа иск за правото на собственост върху процесните движими вещи. Без значение е дали ищецът претендира собственост или оспорва чуждо право на собственост. Дължимата такса при припокриващите се по предмет спорове следва да бъде една и съща и при липса на особено правило приложим е принципът – 4 % върху цената на иска.

Предвид изрично предвидената алтернативност в средствата за защита наведените доводи за необоснована пречка пред достъпа до съд са необосновани.

Нормата на чл. 69 ал. 1 ГПК не установява механизъм за определяне цена при спор за 2 собственост върху движими вещи, какъвто е предметът на потърсената защита. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният е приел за приложим утвърденият от чл. 70 ГПК механизъм за остойностяване на процесните движими вещи.

Настоящият състав обаче не споделя достигнатия от първоинстанционния съд извод за цената на предявения иск. В исковата молба се сочи ищецът да е собственик на поголямата част от движими вещи, индивидуализирани по вид и местонахождение. Твърди и да е държател на останалите вещи. С оглед диспозитивното начало законът предвижда съдебна защита, но и я ограничава до права, принадлежащи на инициатора на съдебното производство (чл. 26 ал. 2 ГПК). Диспозитивното начало задължава ищеца и изрично да опише правото, чиято защита търси. Съдът не разполага с процесуална възможност да извежда съдържанието на претенцията от приложени доказателства. Това налага ищецът да конкретизира вещите, които твърди да му принадлежат и съответно да обоснове възможността да отстоява непринадлежащи му права. Неяснотата досежно вещите, обуславящи правен интерес от предявения иск, препятства определянето на цена на иска.

При положение че задължението не е определено еднозначно, няма основание за извод и че изпълнението му е било дължимо, за да бъде приложена и предписаната от закона последица от неизпълнението му. Пропускът за отстраняване на неяснотата опорочава обжалвания акт и налага неговата отмяна и връщане на делото за уточняване на вещите, собственост на ищеца, съответно правния му интерес да предяви отрицателен установителен иск досежно държани от него чужди движими вещи.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд, 1 граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 2457/24.03.2025 г. по гр.д. № 20241100901167 по описа на Софийски градски съд, ТО VI-26 състав.

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3