Решение № 260342 от 05.11.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2858/2019
- Вид
- Решение № 260342
- Подписан
- 05.11.2020
- В сила
- 31.01.2022
- Състав
- ВЕЛИНА БРАЙКОВА ДУБЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Закон за държавния дълг
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260342 гр. Пловдив, 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2858 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуални съединени искове с правно основание, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и чл. 33 от ЗЗД.
Ищецът И.Й.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Ж., със съдебен адрес ***, офис *, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за покупко- продажба на 99/ 100 ид. части от ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***, жилище– апартамент, с площ 85,93 кв.м., с адрес гр. ***, ***, обективиран в нотариален акт № 105, том І, рег. № 1038, нот. дело № 105/ 22.03.2019г. на нотариус Н. Д., рег. № 36 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд- ***, поради противоречие с добрите нрави, в условията на евентуалност поради симулация – като привиден договор, прикриващ договор за дарение, в условията на евентуалност за унищожаем като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия.
Ищецът твърди, че процесното жилище е било собственост на неговите родители Й. и З. К., като майка му е починала на ***, оставяйки за наследници ищеца и баща му Й., а бащата на ищеца – Й. К., е починал на ***г., като негов единствен наследник е ищецът.
Твърди, че на 22.03.2019г. баща му се е разпоредил с притежаваните от него ¾ идеални части от процесното жилище, като е дарил 1/100 ид.части от собствените си ¾ идеални части на ответницата, след което е продал останалите 99/100 идеални части от собствените си ¾ идеални части от апартамента, за сумата от 9250 лв., платена в брой.
Твърди, че баща му е бил диагностициран с диагноза „****“ около година преди да почине, която диагноза е била известна както на бащата на ищеца, така и на всички около него.
Твърди, че продажната цена от 9250 лв. е многократно по- ниска от пазарната стойност на продадените идеални части от апартамента, предвид на което е налице противоречие с добрите нрави.
Твърди, че посочената в нотариалния акт цена от 9250 лв. е три пъти по- ниска от данъчната оценка /27256,51 лв./ и поне шест пъти по- ниска от пазарната цена, като същевременно при сключването на сделката бащата на ищеца е бил в тежко здравословно състояние- карценом на черния дроб, последна фаза, които обстоятелства сочат, че сделката е сключен при при явно неизгодни условия за прехвърлителя.
Твърди, че посочената в нотариалния акт продажна цена не е плащана и между страните не е имало намерение да бъде плащана, че сделката не е оформена като дарение само, за да не може ищецът да иска възстановяване на запазена част от наследството.
Твърди, че ответницата не я е имала средства да плати сумата, посочена в нотариалния акт, че не е платила реално, тъй като ако е била платена въпросната сума е следвало да бъде налична при вещите на бащата на ищеца, който е починал три дни по- късно и не е имал време да се разпореди с нея.
По същество ищеца чрез пълномощника си адв. Ж. пледира за уважаване на исковете, така както са заявени в условията на евентуалност, като основателни и доказани и за присъждане на разноските в производството.
Развива подробни съображения с писмена защита.
Ответницата Д.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. А.П.,***, пл. „***“ № ***, с отговора на исковата молба е оспорила основателността на предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че ищецът работи и живее в ***, като до смъртта на неговите родители тя се е грижела за тях безвъзмездно. Твърди, че е проследила изцяло здравословното им състояние, до последния ден е била с бащата на ищеца в болницата, той никога не е ползвал болкоуспокояващи, тъй като заболяването не е било придружено с болки.
Оспорва твърдението, че договорът е сключен при накърняване на добрите нрави, поради липса на еквивалентност на престациите и сделката е сключена при явно неизгодни условия.
Излага съображения от правен характер по същество, като се позовава и на цитирана в отговора съдебна практика.
По същество ответницата чрез пълномощника си адв. П. пледира за отхвърляне на исковете, по съображенията за тяхната неоснователност, изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноските в производството.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете.
По делото не са спорни фактите, като същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници с изх. № АО-1033/ 02.04.2019г. /л.5/, нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот /л.9/ и нотариален акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот /л.10/, че ищецът е единствен син и законен наследник на Й. И. К., починал на ***, който приживе се е разпоредил с притежаваните от него ¾ идеални части от недвижим имот – апартамент, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр.***, находящ се в гр. ***,***, като е дарил 1/100 идеални части от притежаваните от него ¾ идеални части и продал останалите 99/100 идеални части от притежаваните от него ¾ идеални части на ответницата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления недвижим имот. Съгласно нотариалния акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот страните са договорили продажна цена в размер на 9 250 лв., която е заплатена напълно и в брой на продавача преди подписването на акта. Спорно между страните е обстоятелството дали продажната цена е реално заплатена от ответницата.
Не се спори между страните, че към датата на сключване на двете разпоредителни сделки – 22.03.2019г., Й. К. е бил диагностициран с диагноза „*******“, което обстоятелство се установява и от приложената по делото медицинска документация /л.62- л.115/, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. П., Б. П. и Д. Д.
По делото са представени писмени доказателства – извлечение от банков кредит към ДСК на Й. К., копия от платежни документи /вносни бележки за плащани месечни погашения на кредита/, разписки за плащания на месечни сметки за режийни разходи /ток, вода, парно и т.н./, извлечения от банкови сметки на ищеца и неговата съпруга за извършени плащания в ******* /л.36- л.46/, от които се установят следните обстоятелства: Й. К. е имал към 02.04.2019г. непогасен остатък от банков кредит към ******* в размер на 3887,59 лв.; сумата е погасена след смъртта на Й. К., като вноските са правени на каса от лицето Н. О.; ищецът е извършвал погасявания на задължения за режийни разходи за процесния апартамент– ток, парно, вода и за използвани мобилни услуги, за периода декември 2018г. – март 2019г.; за периода юни 2018г. – юли 2018г. на територията на страната са извършвани плащания посредством банкова карта, захранвана от сметка на ищеца, като покупките са преимуществено от хранителни вериги и аптеки.
По делото е прието заключението по допусната СОЕ експертиза от вещо лице И.Г., съгласно което пазарната стойност на процесния апартамент възлиза на сумата от 106 810 лв. Същото не е оспорено от страните.
По делото са събрани гласни доказателства – изслушаните са показанията на свидетелите С. П., Б. П., Р. Ц., Д. Д. и Н. Ч, От показанията на ищцовите свидетели С. П. и Б. П.
/двамата без родство със страните/ се установява, че ищецът е подпомагал финансово своите родители, като им е предоставил на тяхно разположение банкова карта, захранвана от негова сметка, че след като неговата майка се е разболяла е плащал всички сметки по апартамента – ток, вода, парно и т.н., включително е продължил да плаща сметките за апартамента и след нейната смърт. От показанията на същите се установява, че бащата на ищеца е бил болен от *****. Установява се също, че ответницата се е нанесла да живее при Й.К. в апартамента непосредствено след смъртта на майката на ищеца – З.. В показанията си св. П. твърди, че бащата на ищеца и ответницата са били в много добри отношения, че през последните години на Й. двамата са били заедно, като свидетелят не може да определи в каква степен са били близки. Св. П. свидетелства, че в деня на смъртта на Й. К. го е посетил в болницата, където срещнал друг техен общ приятел, който му бил казал, че било хубаво апартамента да се „препише“ на ответницата, било редно тя да го получи, защото го гледала.
От показанията на св. Р. Ц. /без родство със страните/ се установява, че Й. К. е бил инициатор за разпоредителната сделка, обсъждал е със свидетелката, която към релевантния период е била адвокат, още през октомври- ноември 2018г. желанието си да се разпореди с притежаваните от него идеални части от процесното жилище, като оттогава двамата са обсъждали всякакви варианти за сделка и накрая са решили да бъде продажба. Свидетелката сочи, че Й.
К. не се е интересувал толкова от стойността, колкото е искал да го прехвърли.
Свидетелства, че Й. К. е получил парите в деня на сделката и е казал, че ще покрие някакъв заем, искал е да си покрие някакъв остатъчен заем.
От показанията на св. Д. Д. /втора братовчедка с бащата на ищеца/ се установява, че ответницата е полагала грижи за майката на ищеца – къпала я, хранила, пазарувала и водела на изследвания в болница.
Твърди, че ответницата се е нанесла при бащата на ищеца още, когато се е влошило състоянието на З., по молба на Й., за да му помага. Твърди, че отношението на ищеца към неговите родители е било различно, че за баща си ищецът не е помагал с парични суми. Свидетелства, че през цялото време Й. е разчитал на ответницата, защото тя се е грижила за него, купувала му е храна и лекарства. Свидетелства, че Й. е бил щастлив с ответницата. Свидетелства, че до смъртта си Й. е бил адекватен и в съзнание, не е бил под въздействието на лекарства и че пред свидетелката е изразил категоричното си желание да се разпореди с притежавания от него имот.
От показанията на св. Н. Ч. /без родство със страните/ се установява, че ответницата е била в приятелски отношения с Й. К. и че след смъртта на З. е заживяла с Й.. Свидетелства, че ответницата се е грижила за Й., като е полагала грижи и за З.. От показанията на свидетеля се установява, че свидетелят е давал многократно през годините парични суми на заем на Й. К., като една седмица преди да почине Й. му е върнал сумата от 9000 лв.
Впоследствие свидетелят бил разбрал, че сумата Й. е получил от продажбата на апартамента.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
По иска да бъде прогласен като нищожен процесния договор за продажба на идеални части от недвижим имот поради нарушаване на добрите нрави.
Съгласно установената практика на ВКС при преценката дали една сделка е действителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорените насрещни престации с пазарната стойност на имота- предмет на сделката, а следва да тълкува волята на страните, за да изясни действителните им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на договора, както и че щом законът /ЗМДТ и ЗННД/ предвижда възможност /не забранява/ недвижими имоти да се прехвърлят по цени по- ниски и от данъчната им оценка, то в тези случаи не е налице нееквивалентност на престациите като основание за признаване на сделката за нищожна поради нарушение на добрите нрави. По волята на страните цената на един продаван недвижим имот може да бъде и по- ниска от данъчната му оценка /Решение № 29 от 22.03.2017г., гр. дело № 2955/ 2016г., I гр.о./. Прогламираната с чл.9 ЗДД свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да правят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, е ограничена от „добрите нрави“ и от императивните правила, които при продажба определят, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка при договорена цена, която е по- ниска от данъчната оценка. Казаното означава, че законодателят допуска продажната цена на един недвижим имот да бъде по- ниска от данъчната оценка по волята на страните. Същевременно понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, като се приема, че тази равностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация /Определение № 186/ 26.04.2016г., гр.д. № 1192/ 2016г., II гр.о.; Определение № 349/
Разпечатката съдържа 45 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/074126a7-ed28-43c5-8cf0-67064cdb65b2