Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2871 от 16.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1898/2020
Вид
Определение № 2871
Подписан
16.09.2020
Състав
Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 292 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта

Окръжен съд – Варна

Град

Варна

IV състав

На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501898 по описа за 2020 година

Производството е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, предявена чрез ст.юрисконсулт С. П. , против решение № 2479/ 19.06.2020г. по гр.д.№ 17489/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на С. Г. Ф. сумата 1534.55лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 223 часа, за периода 01.10.2016г.30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 140, ал.1 във вр.чл.143, ал.1 КТ във вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , както и сумата 202.56лв. – обезщетение за забавено плащане върху всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г., на основание чл.86 ЗЗД. С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.

Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при непълнота на прегледа на нормативната уредба, немотивирано.При действащите разпоредби на ЗМВР не намират субсидиарно приложение норми от КТ, Наредба за структурата и организацията на работно време, и ЗДСл. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност на работното време в чл. 187, ал.1 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са обвързани. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, поради действащата за процесния период наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В случая следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и заплащането на нощния труд , и подзаконовите нормативни актове, при ясно разграничение между извънреден и нощен 1 труд. По същество отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, за отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна . В условията на евентуалност – да бъде съобразено, че в периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни , съгласно редакцията на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / обн.ДВ бр. 41: 2017/.

Направено е искане за спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с образуваното тълкувателно дело №1/ 2020г.,на ВКС на РБ , ГК , като поставеният въпрос счита за преюдициален и от значение за правилното решаване на делото.

В срока за отговор е депозирано становище от въвззиваематата страна, чрез процесуален представител. Оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу решението.

Жалбата е процесуално допустима и редовна. Не съдържа искания в предмета на произнасяне по чл. 266 ГПК.

Искането за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК , до приключване на образуваното по т.д.№ 1/ 2020г. на ВКС на РБ, следва да бъде оставено без уважение. Според ТР № 8/ 2013г. от 7 май 2014г. на ОСГТК на ВКС на РБ , при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК.

С изложените мотиви

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по т.д.№1/ 2020г. на ВКС на РБ , ГК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2020г. от 14.00ч.

ДА се уведомят страните.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3