Решение № 1166 от 05.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. Сливен, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230101370 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на исковете, съответно 1272 лева по установителния и 575,37 лева по осъдителния.

Твърди се, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит с ответното дружество № СН-00008328/18.07.2023 г., по силата на който е получила сумата 700 лв., при ГПР 34,17% и ГЛП 29,78%, при срок на кредита от шест вноски, както и е следвало да заплати сумата от 510 лв. за обезщетение, разсрочена на шест вноски по 85 лв., подробно описана в погасителния план към договора за потребителски кредит. Ищцата е заплатила по кредита сума в общ размер на 1275,37 лева. Счита, че договор за кредит № СН-00008328/18.07.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, като по тази причина е налице и недължимо плащане.

От съда се иска да постанови решение, с което да приеме, че договор за кредит № СН-00008328/18.07.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, като въз основа на това, ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата 1

575,37 лв., представляваща недължимо платена по договора за кредит, а в условията на евентуалност, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 510 лева, представляваща недължимо платено обезщетение по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност. Изложени са подробни съображения за действителността на договора за кредит и за неоснователност на предявените искове.

От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит № СН100008328/18.07.2023 г., ищцата е получила в заем сумата 700 лв., при уговорени ГПР 34,17% и ГЛП 29,78%, при срок на кредита от шест вноски, както и е следвало да заплати сумата от 510 лв. за обезщетение, разсрочена на шест вноски по 85 лв., подробно описана в погасителния план към договора за потребителски кредит.

Ищцата е заплатила на ответното дружество сума в общ размер на 1275,37 лева.

Действителния годишен процент на разходите при включване в изчислението на размера на обезщетението от 510 лева за непредоставено обезпечение е 817,756%.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, в чиято добросъвестност пи компетентност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

2

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит СН1-00008328/18.07.2023г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 700 лева и е върнала сума в размер на 1275,37 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е 3 необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 34,17 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, а именно 817,756%. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 575,37 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцовата страна на суми над получената главница в размер на 700 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 575,37 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 15.03.2024 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и за вещо лице в размер на 300 лева, тоест общо 400 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 720 лева с ДДС общо за двата уважени иска, като размера на възнаграждението е съобразен със съдебната практика на РС-Сливен и ОС-Сливен по сходни дела.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за кредит №СН100008328/18.07.2023г., сключен между „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК

201022749, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“

№14, ет.

2 и Й. С. С. с ЕГН-********** от

**********************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК 201022749, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ №14, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на

Й.

С.

С. с

ЕГН-********** от

********************************** сумата 575,37 лева /петстотин седемдесет и пет лева и 37 стотинки/, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №СН1-00008328/18.07.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2024 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК 201022749, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ №14, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Й.

С.

С. с

ЕГН-********** от

********************************** от

********************************** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК 201022749, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ №14, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN:

***************************, с титуляр адв. Д. В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5