Решение № 1764 от 27.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Плевен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430102867 по описа за 2024 година

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП, съединен при евентуалност с иск с правно основание е чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК, и обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 1468,99 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л.

В. С., ЕГН**********, *** против *** ООД, **********, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит от 21.12.2022г„ по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2900, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 49,62%. Твърди, че съгласно договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговаряш на условията па чл.9, ал.2 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически типа, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работиа заплата за страната, в случай па двама поръчители, размерът на осигурите:шия доход па всеки един от тях трябва да е в размер на попе 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от 1

Заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както но активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни па ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 3194,67 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Доверителят ми е усвоил изпяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19, ал 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение па тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна па кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване па фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността па клауза за неустойка и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. N° 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и ог принципа за справедливост в 1ражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да 2 се прави за всеки отделен случай към момента на сключваме на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерииестеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение па размера на уговорената неустойка и очакваните oi неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. Излага съображения, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя можела има и санкционна функция. Счита, че неустойката за неизпълнението па задължението за осигуряване на поръчители или представяне на байкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 3194,67 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е повече от 100 % от заетата сума в размер на 2900,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяваме па главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за 3 сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че на плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: • за кредит от 2900,00 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство па физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната или сумата от 6531,00 лева, т.е. лица, които месечно получава доходи всеки от тях в пъти повече па предоставената в заем сума. • Ограничение в процесиня договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, кои то може да поръчителстват-те могат да бъдат само физически, не и юридически лица. • Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Твърди, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение па ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за ла се гарантира срещу евентуалното пълно или частични неизпълнение от страна на заемополучателя. Твърди, че няма житейска и правна логика елин кредитор ла престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като па практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заема теля, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би 4 договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя па небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Счита, че кредитодателя не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни и след сключване на договора. Поставянето па изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в 3IIK. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността па потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата па чл.16 от Закона за потребителския кредит. Посочва правни аргументи. Твърди, че на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Твърди, че кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да черпи права за себе си от 'Собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Твърди, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тьй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Твърди, че по изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността 5 извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към вьзнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.

Моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.11 от договора за кредит №753329/ 24.10.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както ответника да бъде осъден да плати на ищеца, след допуснатото изменение в размера на предявеният иск, сумата от 1468,99 дева, представляваща платена без основание неустойка по договора, ведно със законната лихва отдалата па подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.