Решение № 466 от 04.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330102566 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Б. П., ЕГН ********** против „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди, че на **** г. между страните бил сключен онлайн договор за кредит № *****, по силата на който ответното дружество отпуснало заем в размер на 600 лева, за срок от 27 дни, с уговорена дата на връщане на сумата 22.11.2023 г. Била уговорена общо дължима сума в размер на 753,23 лв., 40,98 % лихвен процент и ГПР 49,70 %, както и такса „Бързо разглеждане на документите“ в размер на 135,04 лв., като тя била разсрочена за плащане на падежа на вземането.

Заемната сума била изцяло усвоена от кредитополучателя, процесната такса за бързо разглеждане не била заплатена от него, но и не се дължала.

Счита, че уговорката в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна, като неравноправна. Възможностите за одобрение при сключване на заем били при разглеждане на заявката да се получи становище до 15 минути приоритетно разграждане или обикновена заявка, при която се получавало становище в срок от 7 календарни дни. Ако заемателят се нуждаел от одобрение в кратък срок, то той бил принуден да избере бързо /приоритетно/ разглеждане, за което се заплащала такса.

Посочената такса била уговорена в договора след като била направена заявката, като същата била във фиксиран размер и липсвала еквивалентност 1 между нея и извършената от заемодателя услуга. Поради изложеното се счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на ЗЗП и с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, освен това същата противоречала на добрите търговски практики и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Излага, че клаузата, уреждаща заплащане на такса за бързо разглеждане противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата била в пряко противоречие с добрите нрави, поради което била нищожна на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД. Клаузата на договора за кредит била договорена изцяло във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните. Същата не се явявала индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

С оглед изложеното се моли за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 135,04 лева от договор за кредит № **** от **** г., сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на ЗПК и ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор /инкорпориран в насрещен иск, отделен за разглеждане в самостоятелно производство/, с който оспорва иска.

Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор. Заявява се, че договорът е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР.

Счита, че договорът за кредит бил валидно сключен, както и че всички клаузи по него, отговаряли на законовите изисквания. Сочи, че заявената и отпусната сума по договора е преведена на кредитополучателя. По отношение на възможността за бързо разглеждане на подадено искане за отпускане на кредит, се сочи че услугата е допълнителна и незадължителна и се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя. В случая кредитополучателят бил обвързан със заплащането й, тъй като била посочена както на етап преддоговорна информация, така и в специалните условия на Договора за кредит и била ясна за ищеца. Не била част от общите разходи по кредита, нито следвало да бъде включена в ГПР. Процесният договор бил съобразен изцяло по форма и съдържание със ЗПК и ЗЗП.

Сочи се, че съгласно т.10.1 от Общите условия на Договора, всеки кредитополучател има право да кандидатства за отпускане на суми в рамките на индивидуално определения му кредитен лимит и поради тази възможност, на **** г. между страните бил сключен Анекс към Договора за кредит с № ****, по силата на който на ищеца била отпусната допълнителна сума в 2 размер на 700 лв., като при подаването на искането за отпускане на тази сума, кредитополучателят отново поискал приоритетно разглеждане. Към 21.03.2024 г. задължението към кредитора не било погасено и ищецът бил в просрочие.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След задължаване на ответника, на основание чл.190 ГПК, да представи справка, от която да е видно какви разходи по договора по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК са включени в ГПР, както и как е формиран процентът на законната лихва годишно и седмично, с уточнителна молба с вх.№ 131360/19.12.2024г. същият посочва, че в ГПР като разход е включена единствено договорната лихва и не е включена сумата за такса бързо разглеждане. Подробно описва и как е сформиран лихвеният процент по договора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото като писмени доказателства са приети следните документи: договор за кредит № ****/**** г., общи условия към договора, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, разписка за извършено плащане по процесния договор с наредител ВИВУС.БГ ЕООД и получател – Й. Б. П., както и разписка за отпусната и усвоена допълнителна сума във връзка с Анекс от **** г.

С Определение № 9065/24.07.2024 г. и на основание чл. 153, вр. с чл.

146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен договор за кредит № **** от **** г., по който уговорената такса за бързо разглеждане на документи от 135,04 лв. не е платена от ищеца. С Определение № 11939/19.12.2024г., след представяне на изисканата допълнителна информация от ответника, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че в ГПР по кредита е включена като разход единствено договорната лихва и не е включена сумата за такса за бързо разглеждане на кредита. Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства

От така приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между Й. Б. П. и „Вивус.БГ“ е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за кредит № ***/**** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 600 лева. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 40,98%, а годишният процент на разходите е 49,7%. В Договора е включена такса за бързо разглеждане в размер на 135,04 лева, като общо дължимата сума била в размер на 753,23 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно 3 правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса "за бързо разглеждане" договора за кредит. С клаузата на чл. 4. 2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателя се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора, посочва се в специалните условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита. С оглед описаното, съдът приема, че с цитираната уговорка за дължима такса за бързо разглеждане на искането по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4. 2 от ОУ е предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира бърза "обработка" на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни. Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на процесната сума. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4.

4

4 от ОУ таксата за тази услуга се определя по тарифа спрямо отпусканата сума, което допълнително доказва, че това е разход свързан с усвояването на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая правно ирелевантно за недействителността на клаузата е обстоятелството, че тя не е задължително условие за отпускане на кредита и няма задължителен характер, а е избрана от ищеца. Предвид всичко изложено, визираната уговорка на договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието й с нормата с повелителен характер на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

По отношение на ГПР – по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР. Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и таксата за бързо разглеждане. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за експресно разглеждане представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Този извод се налага и от факта, че таксата за бързо разглеждане е включена в общата дължима сума по договора за кредит, подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва. Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва. Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.