Решение № 151 от 01.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ловеч, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200204 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-0906-001155 от 06.12.2021 г. на Н. Васков Недялков - Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч е наложено на В. В.

В. от Л. административно наказание на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат А.М. от АК Ловеч го е обжалвал. В жалбата си твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и противоречащо на закона.

Изтъква, че е издадено в противоречие с нормата на чл.20, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е изяснил всички обстоятелства касаещи твърдяното нарушение, дали се касае за умишлено нарушение, нито пък е ангажирал доказателства за тях. Подробно описва в жалбата, че поради технически проблеми с двигателя на автомобила го закарал на техник, с когото се уговорили да му смени буталата. Понеже не могъл да намери резервни такива, закупил двигател, втора употреба, като се уговорили с майстора да извади буталата от този двигател и ги монтира в двигателя на неговия автомобил, след което заминал за гр.Пловдив, където учел. Твърди, че не разбира от автомобили и затова напълно се доверил на автомонтьора. Изтъква, че когато си взел обратно автомобила и бил спрян за проверка от служителите на полицията бил много изненадан, когато последните му заявили, че колата му е с друг двигател. Категоричен е, че до този момент въобще не е имал представа, че двигателя е бил подменен.

1

По-нататък в жалбата са развити подробни съображения за това, че НП е било издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Акцентира, че в издаденото НП дори не е посочена разпоредбата, която е била нарушена – тази по чл.146, ал.1 от ЗДвП, а отделно от това, същата е бланкетна и препраща към норми от Наредба № Н3 от 18.02.2013 г., издадена от МСИТС. Счита, че между описаните в обстоятелствената част на обжалваното НП факти и посочената като нарушена разпоредба на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП са налице съществени противоречия и празноти, като не е посочено конкретно наказуемото поведение на водача, както и не е посочено коя от двете хипотези по чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП е била реализирана. Изтъква също така и че не е посочена датата на извършване на нарушението, а е посочена само тази, когато е била извършена проверката и управлението на автомобила. Счита, че автор на така вмененото му нарушение може да бъде само лицето, което е извършило изменението в конструкцията на автомобила, но не и водача, който единствено го управлява.

Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, незаконосъобразно, както и му се присъдят направените по делото разноски. като

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат М. от ЛАК, която пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Излага подробни доводи, с които доразвива изложените в този смисъл в жалбата. Акцентира на обстоятелството, че не е била посочена действителната квалификация на вмененото нарушение, а именно, тази по чл.146, ал.1 от ЗДвП, както и коя от двете хипотези по т.2 на чл.178, ал.1 от ЗДвП е била реализирана. Счита, че по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Излага и подробни аргументи за това, че като водач на превозното средство не може да му се вмени отговорността по чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните разноски, в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С. Н.

Д., Ц. М. С., В. Ц. В. и В. В. В., от заключението на вещото лице Н. К. по назначената и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Административнонаказателното производство е започнало на 22.11.2021 г. със съставянето на АУАН серия G A № 491484 против жалбоподателя В. В., за това, че на 22.11.2021 г., в 15:20 часа в Л. по бул.„Мизия“, до бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение към кръговото кръстовище, управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ** ***** **, като без да спазва установения ред комплектовал с основен агрегат – двигател с вътрешно горене и с номер AUM071111 от различен модел (Ауди А3).

2

Посочено е в съставения АУАН, че номера на двигателя вписан в СРМПС № 818241626 е ЕZ824894. Отразено е също така, че тези обстоятелства са били установени и от В. Ц. В., И.М.И. и Н. В.Н. – служители в сектор „Пътна полиция“ – Ловеч, на длъжността „механиктехник“.

Актосъставителят С. Д. приел, че В. В. е осъществил състав на нарушение с правна квалификация чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП, като без да спазва установения ред изменил конструкцията на МПС или комплектовал с основни агрегати МПС от различни модели или изменя конструкцията на МПС.

В графата „възражения” по акта, жалбоподателят В. не е вписал такива. Подписал акта и получил препис от него. Депозирал писмено сведение /л.10/ Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят В. да е подавал писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 06.12.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 21-0906-001155 /л.8/, като наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и приел, че с действията си по управление на собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ** ***** ** , като без да спазва установения ред изменил конструкцията на МПС или комплектовал с основни агрегати МПС от различни модели или изменя конструкцията на МПС. Също квалифицирал действията на В. като нарушение на разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП и му наложил предвидената в същата санкция „глоба”, в размер на 2 000 лева.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно-автотехническа експертиза става ясно, че двигател от „Ауди А3“ с № AUM071111 е с диаметър на буталата и сегментите ф 81,00 мм, а тези на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, собственост на жалбоподателя В. са с ф 81,010 мм на буталата и ф 81,1 мм на сегментите. Според експерта размерът на буталата и сегментите в двигателите на двата модела автомобили са много близки и при продължителна употреба и съответното износване, технически е възможна замяна, но без гаранция какво ще се получи при работата на така „ремонтирания“ двигател. На втория поставен му въпрос вещото лице е отговорил, че габаритите и компановката на двата двигателя не се различават и технически е възможно да се монтира двигател от лек автомобил „Ауди А3“ в коша /моторния отсек/ на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ** ***** **.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.13-14/.

3

Настоящата инстанция намира за неоснователно наведеното с жалбата възражение, че в обжалваното НП не е посочено кога и къде е извършено нарушението. Ясно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е отразено, че наказващият орган счита нарушението за извършено на 22.11.2021 г., при управление на превозното средство по бул.”Мизия” в гр.Ловеч. В случая следва да бъде уточнено, че за вмененото на В. В. деяние по комплектуване с различни агрегати и изменяне на конструкцията на превозното средство не по установения ред, обективно не може с категоричност да бъде установена както датата, така и мястото на извършването му, освен ако самият нарушител не заяви това. Но дори и в последната хипотеза, такова „самопризнание” не би било достатъчно да установят по безспорен начин тези обстоятелства, тъй като изводът за виновността на едно лице в извършването на административно нарушение не може да почива само на негови заявления, имащи характера на самопризнания – аргумент от разпоредбите на чл.116, ал.1 и чл.279, ал.4 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. Затова и съдът счита за правилно, че като дата и място на извършването му са посечени мястото и времето, когато същото е било установено и в този смисъл не намира да е било допуснато съществено процесуално нарушение.

При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление обаче, съдът констатира, че е издадено в нарушение на процесуалните правила.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението с всичките му съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени точно и законовите разпоредби, които са били нарушени и съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН задължително е да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

В разглежданият случай жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който текст, лице, което, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство се наказва с глоба от 2000 до 7000 лева.

Следва да се подчертае, обаче, че това е административнонаказателна разпоредба и в конкретния случай, на първо място актосъставителят е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, като напълно е неглижирал приложимия материален закон и не е посочил нарушената материална разпоредба, относима към изложените в АУАН факти и обстоятелства. Въпросът за нарушената разпоредба предхожда основанието за налагане на глоба. В случая в АУАН е било посочено основанието за налагане на глоба, вместо приложимата материалната норма, която определя дължимото правомерно поведение. Това е съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производството. Неправилното посочване на материалната разпоредба, нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае за кое точно действие или бездействие е санкциониран. Тези обстоятелства и като се има предвид бланкетния характер на 4 администретивнонаказателната разпоредба на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП, която освен това съдържа и две отделни хипотези, са довели до това, че наказаното лице да не е реализирало в пълен обем правото си на защита.

На следващо място – както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП освен, че е санкционна, то има и бланкетен характер. В диспозицията си тя препраща към установения ред. Нито в АУАН, нито наказателното постановление не е посочено кой е установения ред за извършване на реконструкция на регистрирано МПС и какво точно следва да се приеме като изменение на конструкцията на МПС. В този смисъл наказващият орган е нарушил материалния закон, а и непосочването на правнорегламентирания ред за извършване на подобни действия не дава възможност за извършване на контрол за законосъобразност на изводите на наказващия орган.

При така посоченото основание за налагане на глоба и описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, настоящият състав счита, че приложима е нормата на чл.146, ал.1 от ЗДВП, съгласно която изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.