Протокол № 210 от 25.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 210 гр. Пазарджик, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. при участието на секретаря П. Кр. Б.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело № 20225200900201 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:20 часа се явиха:

Ищец Я. А. Д., призован при условията на чл.56.ал.2 от ГПК, чрез процесуален пълномощник адв.П. К., не се явява.

Ищец С. В. И., призован при условията на чл.56.ал.2 от ГПК, чрез процесуален пълномощник адв.К., не се явява.

За двамата ищци се явяват адв. В. и адв.М., редовно преупълномощени от адв.П. К. с представено по делото пълномощно.

Ответникът ЗАД „О.З.“АД, уведомен от предишно заседание, чрез процесуален пълномощник адв.Ш., не изпраща представител. За него се явява адв.Н. Ш., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

Свид.Г. К. се явява лично, редовно призован.

Адв.В.: Моля да се даде ход на делото.

Адв.М.: Да се даде ход на делото.

Адв.Ш.: Няма пречки да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл.142 ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.В.: Водим двама свидетели, допуснати за неимуществени вреди Я.

Й. и Г. А. и моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

1

Адв.Ш.: Няма пречка да изслушаме свидетелите. Ако може господин К. да изслушаме.

Адв. В.: Противопоставяме се да бъде заменен първия свидетел със свидетеля К.. Няма основание. Това, че посочения от ответника свидетел не е намерен не е причина той да бъде заменен.

Адв.М.: Поддържам становището на адв.В..

Адв.Ш.: Държим на разпита на свидетеля К.. Поискания от нас първоначално свидетел, предвид постъпилото по делото ДП се установява освен, че два пъти е търсен на адресите - постоянен и настоящ е установено, че не пребивава на тези адреси, има данни в ДП, че същият е обявен за общонационално издирване. За установяване на механизма на настъпване на ПТП, след запознаване с делото се установи, че единствения очевидец е Г. С.

К., във връзка с това сме поискали на замяната на свидетеля, с оглед процесуална икономия. Няма пречка да бъдат събрани гласни доказателства, посредством поискания от нас заменен свидетел, а именно Г. К..

Адв.В.: Поддържам становището, което изразих в днешно с.з. След като не може да бъде намерен считам, че същият следва да бъде заменен, а не да бъде заменен със следващ, със следващ и т.н.

Адв.М.: Могли са да посочат двама свидетели, след като искат да бъде разкрит механизма, а не да посочват единия и след това друг. След като твърдят, че е очевидец биха могли да посочат и двамата.

Адв.Ш.: Ние разбрахме, че е очевидец едва когато постъпи ДП по делото. Ние поискахме замяна на свидетеля в първото по делото заседание.

Съдът намира, че с оглед необходимостта от изясняване на обективната истина и осигуряване на равнопоставеност на страните в процеса, отчитайки обстоятелството, че поискания от ответната страна свидетел не може да бъде намерен на посочения адрес, на който е бил призован, няма пречка същият да бъде заличен като свидетел по делото и на негово място да бъде допуснат и разпитан като свидетел по делото призования за днешното с.з. Г. С. К., поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото допуснатия такъв А. С. С..

ДОПУСКА като свидетел по делото Г. С. К., редовно призован за 2 днешното съдебно заседание.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на допуснатия свидетел Г. К..

Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:

Свид. Г. С. К. : 68г., българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свид. Г. К. : Аз съм го разказал всичко това, което се случи и през цялото време ми е пред очите, защото можеше аз да бъда извършителя на цялото това нещо. Случката се случи в петък първия ден след С. ден, датата не мога да си спомня, но беше петък около 22 часа. Месецът мисля, че беше май, защото след това, аз съм роден в Белово, и всяка година се събирахме випускът ми и това го разказах и на всички и на Тренчев, понеже сме съученици. След като напуснах Пазарджик, малко след разклона за Мокрище, от моята страна имаше автомобил на дълги светлини, а в същото време от насрещната лента се движеха други автомобили. Пътувам с личен автомобил джип „Ланд Ровър Дифендър“, имам клетка отзад, в която си возя кучетата.

Добих усещане, че в този момент, тази кола, която е от моята страна отбита на банкета, всеки момент може да тръгне и да направим челен удар. Затова намалих скоростта значително и сложих крака на спирачката. В момента на изравняване на светлините видях два силуета, може би задната врата на автомобила. Някаква сянка мина пред фаровете, в този момент се чу страшен удар от насрещната кола, която се движеше. Понеже крака ми беше на спирачката аз спрях може би на 10 метра и впоследствие видях, че там има асфалтирана отбивка и аз спрях в чакъла. И на тези двамата, които ги видях там ги попитах какво се случи тука, те скочиха в колата и тръгнаха в посока Пазарджик. На движещите се автомобили видях маратонки на пътя. Момчето , което удари обекта, който се оказа в последствие човек. Бях убеден, че става въпрос за човек, защото видях маратонките. Той ме пита: “От теб ли изпадна нещо, куче ли ударих?“. Аз му казах, че той най-вероятно уби човек. Сега това се случва точно на един сервиз от страна на Мокрище и в този момент пристига едно момиче, което се беше обадило на 112 за ПТП. Взех телефона и обясних на служителя, че става въпрос за удар на човек, който не можем да открием. Понеже имах челници в колата го намерихме от моята страна.

Констатирах смъртта на място, защото тя беше налична и по моите усещания 3 той приключи още при самия удар. Трупа намерихме от моята страна, в момента има паметна плоча на същото място. Когато пристигнаха органите на реда и Спешна помощ обясних на колегата, че момчето беше починало.

Служителите на реда извадиха личната карта и се оказа, че момчето е от З. и е 88-ми набор. Казах и на следователя и на момчетата от полицията, че този акт по никакъв начин не можеше да бъде избегнат от насрещната кола, защото той не виждаше това нещо, както и аз не го виждах. Аз можех да го ударя или ако се бях забавил, както беше от моята страна сигурно щеше да се залепи на колата. Вече 2 години това нещо ми е пред очите, не го пожелавам на никой от Вас да му се случи. Това е истината, която съм я видял, разказал съм я, момчето с колата беше много уплашено, но му обясних, че той няма никаква вина за това нещо. Дори не отидох да видя колата му, но разбрах, че е с десен волан и, че лявата колона е деформирана, стъклото и изкъртено огледалото. Силуетът беше много нисък. Това става за стотни от секундата.

Не знам как се случи цялата работа, но нямаше никакъв шанс, както извършителя на деянието, така и пострадалия. Може би на един метър видях силуетите, които пресякоха. Този ми свети в очите, другият свети в очите ми, те са спрели на отбивката, и в момента, в който се изравняваме с техните светлини, защото аз не мога да видя какво става зад тях, когато сме наравно виждам силуетите и в този момент нещо се стрелка, но когато спрях колата и ги виждам двама човека и ги питам какво направиха, те скочиха в колата и изчезнаха в посока Пазарджик, с въртящи се гуми. След което на другия ден, не в неделя спрях там, видях , че има следи от гуми. Те и полицаите го видяха. Най-вероятно колата беше със задно предаване, но по начина по който те са изнесоха с такова усещане останах в тъмното. Видял съм много тежки неща, но това е едно от много неприятните случки в живота ми, за което извадих най-вероятно късмет , защото при този удар както беше от моята страна и се беше налепил в моята кола, няма доказване кой кой е. Ударът настъпи в срещуположната моя пътна лента. Там има сервиз, точно отсреща.

Служителят, който беше там, нощния пазач, той потвърди това нещо пред полицаите, че е имало спряла кола, че е чул удара и те са тръгнали.Обяснявайки на 112 точно къде се намираме разбрах, че този сервиз се казва „Найденов“, там има застраховки и точно срещу нея е отбивката и трупа е 10-15 метра от там , където беше спряла тази кола, защото тя беше спряла на центъра, аз спрях след нея в банкета. Има центъра 4 на отбивката, която е в посока З.. Даже има дървета някакви от страната на сервиза. Ние в началото светехме там да не би да е, само маратонките бяха на момчето, които колите ги разкараха и то стана един карамбол. Тези които напуснаха мястото на ПТП бяха от моята страна, там от където изскочи сянката. Сянката изскочи от дясно на ляво и се заби в другата кола. Трупът беше намерен от моята страна. Там са две ленти, една нагоре, една надолу, разширението е само за отбивката, точно срещу сервиза. Нямаше светлини, там си свети в сервиза, те са на около 100 метра навътре, те не са на пътя.

Няма никакво осветление. Не беше осветен пътя. От служителите на реда разбрах какви са уврежданията на автомобила, те отидоха там и те ми дадоха информация. Аз изобщо не отидох там. На единия обяснявах как стоят нещата, трябваше да напиша писмени обяснения на случката. Защото трябваше да дойде съдебен лекар, прокурор и стана доста късно. Втъмното писах с начелника на капака на колата. Този автомобил, който направи ПТП се движеше на къси светлини. Спрелият автомобил беше на дълги светлини от моята страна и ме заслепява. Спрелият беше в отбивката от моята страна на лентата с насочена срещу мен светлина, в посока Пазарджик на дълги светлини. Естествено, че ме заслепи, аз затова намалих скоростта. Аз светя срещу идващия автомобил на къси. Автомобилът, който е срещу мен от моята страна беше на дълги. Насрещните коли, които бяха 2 или 3 се движеха на къси светлини и той няма как да види какво се случва, защото в момента на изравняването това изскача и се забива от неговата страна. Тази сянка на човека мисля ,че беше зад спрелия автомобил. Ако той е пред светлините аз няма да го видя изобщо, когато се изравниха светлините видях силуетите, първо видях сянката пред мен и силуетите. Отсреща идват 3 автомобила, които светят на къси светлини. Автомобилът, който удари сянката беше с десен волан, така разбрах от служителите. Колата се движи в посока Пазарджик и той се набива в лявата страна, и тялото го намерихме от моята страна в посока З. където е паметника на това момче. Когато видях тази сянка бях може би от половин до един метър от нея. Веднага натиснах спирачка, за да спра на 5 метра в рамките на банкета. Аз бях на спиране, движех се с не повече от 20 км, защото добих усещане, че колата която е срещу мен ще тръгне и ще направим челен удар. Аз не виждах хора отвън.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия свидетел Г. А..

Сне се самоличността на същия, както следва:

Свид.Г. Д. А.: 37г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, първи братовчед на сина на ищците Я. Д. и С. И..

Желая да бъда свидетел по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свид. Г. А. : Този инцидент се случи на пътя между З. и Мокрище на 3 юни 2022г. Първи братовчед ми е А. където почина, по телефона този на този звъни, по телефона ми казаха. В добри отношения бяха С. и Я., Я. ми е вуйчо, А. ми е първи братовчед, бяхме постоянно заедно, заедно работим, в добри отношения бяха, майстори са ,работеха заедно. А. работеше чат пат с баща си, помагаше му, баща му помагаше на него, всеки си има обект, работят. Имат и поле и там работеха заедно. Я. бащата разчиташе на А.. Я. и С. имат 3 момчета. А. е големият, Г. е средния и А. е най-малкият. Допреди да почине А. живееше в бащината къща в село З., улица „**“ ако не се лъжа. Я., С. и А. живееха заедно до преди А. да почине. Като разбраха за смъртта му Я. и С. трагедия, като разбереш че детето ти е починало, всички в шок паника.

Събрахме се всички, гледаме да ги успокоим. Нямам обяснение затова нещо, просто трагедия, това да си загубиш детето е трагедия. Нямам думи да го обясня. Имаше погребение, мисля, че на 4-ти или на 5-ти, защото единия ден не бяха го взели от моргата. Състоянието на Я. и С. беше трагедия, плачеха, майка му припада, бащата горе долу се държеше, но и той много тежко.