Решение № 220 от 03.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000540 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация против решение № 21 от 14.06.2021 г., постановено по т.д. № 22 по описа за 2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на същия търговец за обявяване на неплатежоспособността му и за откриване производство по несъстоятелност.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Пловдивският апелативен съд прецени данните по делото и прие:

Производството пред Смолянския окръжен съд е било образувано по молбата от ликвидатора на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация за откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество. В молбата е акцентирано основно върху фактически извършена ликвидация на дружеството, вписването на чието заличаване било признато с влязло в сила решение за несъществуващо обстоятелство, заради липсата на

1 предпоставките по чл. 237, ал. 1 ТЗ и липсата на обезпечаване на „спорно вземане“ към онзи момент от кредитор на дружеството, съгласно с изискването на чл. 272, ал. 3 ТЗ. Отбелязано е още, че междувременно по реда на частното изпълнително производство, кредитор на дружеството е предявил за събиране парични вземания в общ размер на 2600 лева, както и наличието на все още неликвидно вземане от 11 000, което се очаквало да бъде предявено. От друга страна се твърди, че дружеството не разполага с каквито и да било активи и парични средства, което обуславяло неплатежоспособността му. Поради това ликвидаторът е поискал съдът да установи неплатежоспособността на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност на дружеството.

По делото е безспорно, че молителят „Ф. п.“ ЕООД се намира в производство по ликвидация, открито на 23.03.2017 г., но все още неприключило, след като, по иск на Х. Ш. Х., с влязло в сила решение № 89/11.03.2019 г. по в.т.д. № 9/2019 год. на Пловдивския апелативен съд, е признато за установено, че вписаното с акт № *** в ТР „заличаване“ на „Ф. п.“ ЕООД /л./, е несъществуващо обстоятелство.

Установено е също, че в производството по ликвидация на практика са били погасени съществуващите задължения към кредитори, в това число - и на публичните вземания; че част от имуществото е било осребрено, а друга част – бракувано; както и че към 23.10.2017 г., /когато е приключила ликвидацията/, „Ф. п.“ ЕООД не е разполагало с каквито и да било активи, не е имало и задължения, освен спорното и все още неизискуемо вземане на Х.

Ш. Х. – работник по трудов договор в това дружество, произтичащо от дължимо обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили вследствие на трудова злополука, както и вземания на същото лице за деловодни разноски.

Безспорно е, че понастоящем същото физическо лице, вече е кредитор на дружеството с изискуемо и ликвидно вземане в общ размер 2600 лева и с присъдено по все още невлязло в сила решение вземане в размер на 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания, получени при трудова злополука на 10.09.2015 г.

В същото време, от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че макар през периода, в който е осъществявало дейност, дружеството да се е намирало в добро финансово-икономическо състояние и да не е било застрашено от фалит, с преустановяване на дейността му и с фактическото извършване на ликвидацията, към настоящия момент „Ф. п.“ ЕООД: след 2016 г. не осъществява търговска дейност и не е реализирало 2 приходи; няма декларирано движимо и недвижимо имущество; няма налични финансови средства; няма публични задължения; няма парични задължения, произтичащи от търговски сделки.

Единствените парични задължения, които не са осчетоводени в счетоводството на дружеството, са тези към Х. Ш. Х., както следва:

- 10 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 10.09.2015 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в общ размер 1420 лева, присъдени с решение по гр.д. № 1003/2008 г. по описа на Смолянския районен съд;

- 2534.74 лева към 19.10.2020 г. по изп. дело № *** на ЧСИ С. Д..

Коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството, след 23.10.2017 г., са равни на нула.

Въпреки обосноваността и категоричността на посочената експертна оценка, Смолянският окръжен съд е приел, че молбата е неоснователна. В тази насока съдът е приел, че „Ф. п.“ ЕООД /л./ нямал изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Приел е също, че единствените задължения на дружеството са към Х. Ш. Х. в размер на 10 000 лв., представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от трудова злополука, присъдено по чл. 200 КТ и деловодни разноски. Макар да не го е посочил изрично, първоинстанционният съд явно е приел, че посочените задължения не са от категорията на онези, обуславящи състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и е отхвърлил молбата.

Изводите в този смисъл и основаното на тях решение на Смолянския окръжен съд не могат да бъдат споделени.

Действително, в молбата си за откриване на производство по несъстоятелност, ликвидаторът на дружеството се е позовал на неплатежоспособност. В същото време обаче изрично в същата, а и в допълнителната си молба, представляващият дружеството е заявил, че „дружеството не притежава каквито и да е активи и парични средства“, както и че поради преустановяване на дейността, „дружеството няма очаквани приходи, с които да се покрият текущите задължения“.

Така заявените в подкрепа на молбата твърдения се отнасят, както до твърдяна неплатежоспособност така и до свръхзадълженост на дружеството.

В конкретния случай, установените задължения предвид произхода и изискуемостта на на „Ф. п.“ ЕООД /л./, не е налице

3 неплатежоспособност по критериите на чл. 608, ал. 1 ТЗ, доколкото това състояние се свързва с невъзможността за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, отнасяща се единствено до капиталовите търговски дружества, не е нужно задълженията да са изискуеми, като преценката дали е налице това състояние са прави с оглед възможността на дружеството, с наличното имущество да покрие паричните си задължения, в това число и неизискуемите парични задължения – чл. 742, ал. 1 ТЗ.

В конкретния случай, с оглед установеното от заключението на съдебноикономическата експертиза, че след 23.10.2017 г. и понастоящем размерът на пасивите надхвърля размера на активите на дружеството, може да се изведе, че „Ф. п.“ ЕООД /л./ е свръхзадължено по критериите на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Това означава, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна, съгласно с разпоредбата на чл. 607а, ал. 2 ТЗ.

Към 10.09.2015 г. – когато е настъпила трудовата злополука и съответно е възникнало задължението за обезщетение на претърпените вследствие от уврежданията от тази злополука неимуществени вреди за Х. Ш. Х., дружеството все още е разполагало с достатъчно активи, за да покрие наличните парични задължения към кредиторите, включително и към този кредитор. Към края на месец октомври, когато е приключила ликвидацията, дружеството вече не е разполагало с активи, нито е предвидило обезпечение на все още спорното към онзи момент вземане на Х..

Следователно, за начална дата на свръхзадължеността следва да се определи датата 23.10.2017 г., когато , според заключението на СИЕ, дружеството вече не е разполагало с активи, които да покриват паричните му задължения.

Следва да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки като възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Според констатациите на вещото лице, наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски на производството. Според разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, обявява длъжника в 4 несъстоятелност и спира производството по делото. Поради това и на основание цитираната разпоредба, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност, длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, да бъде постановено спиране на дейността му и да се спре производството по несъстоятелност.

В закона е предвидена възможност за възобновяване на производството.

Затова и съгласно чл. 629б ТЗ съдът преценява, че следва да определят разноски за предплащане, които да могат да бъдат внесени от кредитор на несъстоятелния длъжник или самия длъжник в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Съдът преценява като първоначално подходяща сума от 1000 лева, с оглед очакваните първоначални разноски на производството.

На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ при подаването на молбата молителят не е дължал държавна такса. Предвид уважаването на молбата, такава е дължима и подлежи на събиране от масата на несъстоятелността. Дължимата държавна такса е в размер на 250 лв., съобразно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, като и предвид изхода от настоящия спор в тежест на молителя ще се възложи за заплащане и дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 125 лв.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 21 от 14.06.2021 г., постановено по т.д. № 22 по описа за 2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* за обявяване на неплатежоспособността му и за откриване производство по несъстоятелност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 23.10.2017 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху имуществото на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.

ПОСТАНОВЯВА

ПРЕКРАТЯВАНЕ

НА

ДЕЙНОСТТА предприятието на „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********. на

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.

СПИРА производството по несъстоятелност на „Ф. п.“ ЕООД – в 5 ликвидация, ЕИК *********, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ – поради липса на имущество за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелността.

УКАЗВА на молителя и кредиторите, че спряното производство може да бъде ВЪЗОБНОВЕНО в срок от една година от вписване на настоящото решение по молба на длъжника или кредитор, ако се установи, че е налице достатъчно имущество или се депозира определената сума от 1000 лв. за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.

ОСЪЖДА „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен съд сумата от 125 лв., държавна такса за въззивното производство.

Решението да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ, като препис се изпрати на Окръжен съд Смолян.

Заверен препис от това Решение да се изпрати на А. В., за съответното му вписване в Т. р. по партидата на дружеството „Ф. п.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********.