Решение № 937 от 14.05.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 698/2019
- Вид
- Решение № 937
- Подписан
- 14.05.2019
- В сила
- 21.06.2019
- Състав
- ТЕОДОРА ПЛАМЕНОВА ШИШКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 698 по описа за 2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Х.Ж., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-0442-000012/10.02.2017 год. на Началника на 04 РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като не се сочат конкретни аргументи за това – изтъква се единствено, че жалбоподателят е бил паникьосан по време на извършване на проверката.
В съдебно заседание, жалбоподателят, търсен неколкократно на вписания си постоянен и настоящ адрес, не се явява, не представя и данни за наличието на друг вписан адрес, на който да бъде намерен, за да бъде призован.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2019 г. около 23:25 часа в с. Старо Оряхово, на ул. „Дунав“ на кръстовището с ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят Ж. управлявал собствения си лек автомобил – Фолксваген Поло с ДК № В 7835 НХ, когато бил спрян за проверка от полицейски служители сред които и св. Ж.Х..
В хода на проверката същите установили, че водачът управлява под въздействие на алкохол в кръвта, а именно 1,18 промила, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ADRM 0234, като едновременно с тов ана водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0022729.
При така установените факти, св. Ж. съставил на въззивника АУАН за допуснатото нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
В хода на преписката жалбоподателят нито веднъж не е оспорил така възприетите от АНО, а и в случая от съда фактически положения.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Ж.Х..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 19-0442-000012/28.01.2019г. е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанията за нарушението е индивидуализирано.
По съществото на изложеното в обжалваното наказателно постановление съдът намери следното:
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Именно там в задължение на водача на МПС е вменено да не управлява след употреба на алкохол, както и под въздействието на наркотици или други упойващи вещества. В случая безспорно по делото е установено въззивникът е управлявал автомобил с концентрация на алкохол над 0, 5 промила.
Това е било установено по надлежния ред - с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 № ADRM 0234, резултатите от която свидетелстват за наличие на алкохол в кръвта на водача от 1,18 промила. Установената концентрация на алкохол обективно изключва възможността въззивникът да не е почувствал субективните признаци на това алкохолно повлияване. Въпреки това е предприел управление на МПС, като добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за нарушение.Поради изложеното до тук съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено. Възраженията на водача, че е бил пешеходец се опровергават по категоричен начин от показанията на акосъставителя, както и от неговото собствено поведение, тъй като въпреки издадения му талон за медицинско изследване същият не е дал кръв, за да му бъде изготвена ХЕ.
В случая правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл. 174, ал.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до 1,2 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въззивникът Ж. е управлявал автомобил с концентрация от 1, 18 промила. Предвидените в тази законова норма наказания към датата на извършване на нарушението са били "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "глоба" от 1 000 лв., поради което за съда не стои въпроса за намаляване на размера на наложената санкция.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-000012/10.02.2017 год. на Началника на 04 РУП при ОД МВР - Варна, с което на А.Х.Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: